Защо 297, а не 300?



Ами защото...

Отиваш на пазара, купуваш краставици. Мерят ги, слагат ги в торбичка.

- Колко струва? - питаш.

Продавачът чука на калкулаторче и отвръща:

- 6 и 95.

Не ти казва 7, да не е луд, ще се усъмниш.

Даваш 7, разбира се, 5-те стотинки му оставяш. Бакшиш. Ти не му вярваш. Оня обаче доволен.

Вземаш такси. Шофьорът предварително те уведомява, честен е човекът, че апаратът му е повреден. Друго такси няма, късно е, вали гадно. Качваш се. Пристигате.

- Колко прави? - викаш.

Оня, честен е човекът, пресмята наум километрите и отвръща:

- 9 и 60.

Не ти казва 10, да не е луд, ще се усъмниш.

Даваш 10, разбира се, 40-те стотинки му оставяш. Бакшиш.Ти не му вярваш. Оня обаче доволен.

Театър отчита посещаемост, въз основа на която после ще поиска по-голяма държавна субсидия.

- Колко зрители? - пита министърът.

- 89 492 - рапортува директорът.

Звучи гордо, дълго, не е като да изстреляш: 90 000.

- Добре, добре - кима с глава одобрително министърът.

И, естествено, не му вярва. Оня обаче доволен!