- За Люлин, става ли?

Младият шофьор махна приветливо с ръка, изчака вратата вдясно отзад да се хлопне, па потегли. Предпочиташе клиентите да са до него, така беше по-спокоен, но пък всеки можеше да седне където иска.

- Не е ли късничко за екскурзия? След малко ще се стъмни - реши да се пошегува.

- За комплекса, не планината - отвърна оня отзад. - Шести микрорайон.

Ега ти темерута, помисли си шофьорчето, после се опита да излезе от страничното платно и да се включи в булеварда. Престарял "Икарус" му препречи пътя и таксито закова на място.

- Разбрано, комплекс "Люлин", шести микрорайон. Махалата ми е.

Оня отзад се позагърна в коженото си сако, понамести обемистата чанта на коленете и не отвърна.

- Ей го и тоя, дето за малко не ме замете, и той е за "Люлин" - продължи опитите за контакт шофьорът.

- Нямам време - отвърна оня отзад. - Трябва да стигна там по видело.

Образован човек, помисли си шофьорчето, какви думички употребява, и реши да върне словесния жест:

- Да не сте учител по литература, ваша милост?

Мълчание. Бяха някъде около Полиграфическия комбинат, когато слънцето започна да се скрива зад гората, а докато стигнат реката, вече притъмняваше.

- Не се притеснявайте. Така ще е до ендекато и до "Руски паметник", после ще стигнем завчас.

Оня за втори път не реагира, както и преди на "ваша милост", така и сега на това "завчас". Таксито бавно се клатушкаше и подскачаше по уличните дупки.

- Вие по каква работа към нашата махала, господине?

Оня отзад този път не издържа, все времето някак трябваше да минава, а и падащата тъмнина започваше да го притеснява.

- Съдия-изпълнител съм - рече.

Шофьорчето се обърна и с внимание погледна своя клиент:

- Частен ли? Или сте на служба?

- Частен, нечастен, какво значение има?

- И по изпълнение, а? - запита шофьорчето.

- Ами като там в твойта махала не си плащате парното... Ще съсипете държавата... Хайде, карай по-бързо, че мръкна!

- А съдебно решение имате ли, ваша милост?

- Не ми и трябва, момче. Не четеш ли вестници? Отивам, тръгвам по апартаментите и описвам всичко. После го продавам, това е положението.

Далеч напред в тъмнината светеха уличните лампи на комплекса.

- За шести микрорайон ще минем за по-направо надясно - каза решително шофьорчето и зави.

Оня отзад не реагира, но когато предните гуми на таксито заораха, се стресна.

- Какво е това?

- Кал, господин съдия... Ама няма страшно. Мога ли да ви помоля да слезете и да бутнете малко, аз ще форсирам и така ще се измъкнем.

На оня не му оставаше друго, затова слезе, разкопча коженото сако, после занатиска по багажника. Колата не помръдна.

- Не е от калта значи, ваша милост, бензинът ми е свършил. Вижте сега, аз ще взема тубата и ще отида да налея. А вие ще ме чакате тук, до половин час ще се върна. Ама ще ме чакате отвън, щото нали знаете, колата ми е на лизинг, после как ще се оправям с шефа - каза шофьорчето, измъкна бидон и изчезна в тъмнината.

Съдия-изпълнителят зина да рече нещо, но вече нямаше на кого. Седна в калта, заплака като дете и занарежда. В безнадеждната тъмнина нямаше кой да му отговори. Само глутница плешиви кучета виеха срещу приличащата на тиган с кашкавал пане месечина.