Всеки ден не е Великден. Ама тоя ще е като по поръчка. Таман влязохме в ЕС, и празникът ни съвпадна с католическия.

Ще празнуваме заедно, хей!

А особеностите на нашия национален пазар пак са си налице. Открай време, когато се зададе Великден, почват да се вият опашки. Народът се юрва да граби яйца, защото такава е традицията. Дотук всичко си ни е еуропейско, та дрънка.

Обаче! Именно тогава яйцата поскъпват.

- Кокошките - любезно обяснява продавач, - взеха да снасят по-малко яйца.

- Що така? - недоумява купувач. - Да не са запразнили?

- Ааа, не, господине - още по-любезен е пазарният работник. - Изхитриха се пущините и вече снасят предимно информация.

- Ква информация?!

- Информация, че яйцата поскъпват, драги! - е прелюбезният отговор.

Ето как кръгът се затваря. Ха иди кажи кое е първо: яйцето или кокошката...

И като не знае какво да рече, купувачът почва да ругае депутатите. Били сме ги гледали като писани яйца. А те всъщност били или дървеняци, или запъртъци.

Полюляващ се от ветреца пенсионер само това и чака - да се включи на тази вълна.

- Знайте ли кво му е на народеца, а? - пита и бърза сам да отговори: - Яйце му се пече на задника за сведение!

Настава мълчание.

Обаче достолепна и пищна госпожа (с вид на придворна дама) се опитва да гледа позитивно, което в случая едва ли е много удачно:

- На народа може да му се пече яйце на задника, с извинение - отприщва сопраното си тя, - но поне за Великден туй яйце е боядисано!

Продавачът се вторачва в напращялото й деколте, почесва се по темето, па казва:

- Госпожо, що не празнуваме заедно двамката? От тебе козунаците, от мене яйцата!

Па настава едно веселие... И разбират хорицата колко е хубаво туй, дето католическият и православният Великден съвпадат. Ще си дойдат, значи, за празника децата им от чужбина, която всъщност вече не е чужбина. Нали всички сме еуропейци?