Близо 5300 опасни сгради в цялата страна трябва спешно да бъдат разрушени, за да се избегнат нови трагични инциденти като този на столичната ул. "Алабин" миналия септември, когато внезапно рухнала фасада уби две жени. Това препоръчват експертите от Постоянната комисия по бедствия и аварии, които извършиха преброяването на всички потенциално опасни сгради в България. Обобщените данни бяха предоставени на министър Емел Етем в края на миналата седмица. Справката трябваше да е готова още в края на м.г., но и досега четири общини не са предоставили информация. Това са Кресна, Приморско, Крушари и Ябланица.

Общо в страната са преброени 15 138 потенциално опасни постройки. Тези, към които булдозерите трябва спешно да тръгнат, са 35% от тях. Повечето са паянтови градежи от кирпичени тухли, чиито собственици отдавна са ги зарязали на произвола на съдбата. Близо 200 сгради-убийци вече са бутнати или са в процедура на събаряне.

Най-много къщи за събаряне има в малките общини - там са 10 000 от всичките 15 000 опасни сгради. 1500 са общинските опасни обекти, само 350 пък са държавните.

В големите градове, в т.ч. София, Пловдив и Варна, са преброени 3124 нестабилни здания. Повечето са в уличната регулация, буквално на тротоарите, което ги прави особено опасни, защото имотите са предимно частна етажна собственост с лошо поддържана външна фасада и падащи елементи от външната мазилка.

Само в столицата трябва да бъдат разрушени около 300 сгради от картотекирани 1125. Предвидени са средства за укрепване и събаряне на 102 стари общински сгради, като 50 от най-опасните вече са съборени.

В Пловдив има 36 сгради за събаряне. От 11 сгради във Варна две вече ги няма, за 9 паметници на културата се чака становище от Националния институт. От 100 картотекирани постройки в Стара Загора 82 са в процедура на събаряне. В Русе са бутнати 11 от общо 16-те сгради с предписания за събаряне.

Ползата от масираната акция е, че за първи път в България има картотека за състоянието на потенциално опасните сгради на територията на цялата страна, отчитат от министерството на Етем. През последните 20 години такава не е правена.

Акцията е изиграла и превантивна роля, тъй като много от кметовете вече са разчистили или ремонтирали част от порутените сгради, което си е тяхно задължение по силата на закона за устройство на територията.