Този път графикът на "Нерви и утехи" ме сварва в странство и се изкушавам да туря едно "Малта, от вашия кореспондент". Облазявал съм колеги, чиито дописки някога започваха по този начин: те си изкарваха хляба далече от главните си редактори. По правилото, че най-хубаво е там, дето нас ни няма, на този вид колеги им завиждаха всички. Може би затова реших да се възползвам…

От чужбина не се изпращат пътеписи. Пътеписите се пишат по-късно, у дома, по чехли. От чужбина се пращат главно кореспонденции, иначе казано, дописки. Трябва да има събитие или информационен повод. Оглеждам се за такъв. Ето...

Веднага след Великден, още на другия ден в Малта се откри ловният сезон. Двете събития тук почти се съизмерват и второто е очаквано с такава треска и обществен плам, че чужденецът се вторачва повече в него. Впрочем, вторачва се в него и самата чужбина - и не знае какво да направи...

Още в зори из околността запукаха пушки, а по улиците засноваха пикапи с ловни кучета в каросерията. Неофициално се твърди, чe



ловците в Малта наброяват към 40 000 души.



Те се делят на ловци като ловци (с пушки) и на трапери, по нашему "птицелови". Тези вторите залагат различни хитроумни такъми и ловят пилците живи. По чукарите край морето се ширят техните ловни полета и стойките за зловещото им хоби са набодени в камънака сред кактусите и бурените. На тези стойки се поставят клетките с птичките-примамки и по зова им хиляди прелетни гостенчета изгубват свободата си. Примитивни каменни копторчета са осеяли хълмовете - подслоните на ловците в тяхното напрегнато и страстно бдение. Те са също тъй характерни за тукашния пейзаж, както силуетите на фортовете, кулите и средновековните улички.

40 000 авджии са голямо число за Малта. Това значи, че почти всеки пети мъж на острова държи пушка или залага примки. Значи също, че и между онези мъже с бели, препасани с шнур раса, които с тъжни лица носеха носилките с Христос на кръста и с другите сцени от великденската процесия, и между музикантите, които свиреха печалната мелодия, както и между пременените, тържествени граждани, извели челядта си за зрелището - всеки пети нетърпеливо е сграбчил пушката. Защото



божията милост тук не се разпростира върху птичките божии.



Опитва се да ги закриля Европейският съюз. Цялата работа е, че малтийците гърмят и ловят "чужди" птички, кацнали тук за почивка по време на прелета от Африка към Централна и Северна Европа. Природозащитни организации и официални институции протестират, че по пътя към топлите страни и обратно им се "губят" известно количество птички. Когато става дума за особено редки видове, те изчисляват тази липса с точност до няколко броя. По различни начини се установява, че те са изчезнали точно тук. Европа реагира с протести на еколози, проведени в различни страни, и няколко петиции. Петицията от Обединеното кралство е подписана от 115 000 души. Друга, внесена от Белгийското кралско общество за защита на птиците - от 350 000 души от цяла Европа, в това число и от 4000 малтийци. Петициите всъщност са повече, но дори само в тези двете фигурират повече хора, отколкото е цялото население на острова.

И ЕС натиска Малта да прекрати пролетния лов с не по-малка енергия от онази, с която натиска нас да ликвидираме корупцията, например. (И със същия резултат...) Изпратена е мисия за изследване на фактите. Установени са непоправимите щети върху популациите на прелетните птици на континента. Доказано е, че повечето от тях са от редки и изчезващи видове.



Въпросът се завърта в различни комисии...



А тази пролет с него се занимава Европейският парламент. Резолюцията му е просто... пожелателна: да се настоява пред малтийското правителство за уеднаквяване на местното и европейското законодателство по птичите въпроси. Звучи познато...

В същото време ловците от острова емоционално твърдят, че "пролетният лов и ловът с примамка са част от тяхната културна традиция" и го представят като неразделна част от националната идентичност. Никое правителство не може да пренебрегне такова заявление. А най-вече, не е за пренебрегване броят на онези, които го заявяват. Ако наистина е такъв, какъвто се подхвърля тук, заедно със семействата си те съставляват поне 20 на сто от гласоподавателите в страната и на избори тъй тежат на везните, че стават опасни за всяко правителство, което би посегнало на тяхното свещено хоби.

След всичко това, както мрачно се шегуват тук, дори скулптурата на Малтийския сокол върху високата колона в центъра на Валета не е в безопасност.

Какво й остава на Европа, освен да кърши ръце? Съкрушението й е искрено, защото е осъзнала, че бъдещето й ще зависи от съдбата на всяка жива твар в нейните черти. И забравя може би, че тази неизкоренима "културна традиция" се е появила на острова в резултат на всичко, което се е разиграло тук през столетията - не без нейно участие. Затова малтийският ловец ще й бъде къде-къде по-голям проблем от българската домашна гроздова. А предпазните клаузи в този свят не са за всекиго...