От няколко седмици текат публични дебати да бъде ли отменена наредбата на Министерския съвет за регулиране на работните заплати в предприятията с над 50 на сто държавно или общинско участие. В момента наредбата не позволява на губещите фирми да увеличават заплатите на служителите си над определен праг.

Има сблъсък на мнения "за" и "против" отмяната на нормативния акт, защото интересите на различни обществени групи са в диаметрално противоположни позиции. Министрите на финансите и на държавната администрация Пламен Орешарски и Николай Василев се причислиха към лагера на противниците на отмяната, ако се съди по изказванията им, докато социалният министър Емилия Масларова и представителите на синдикатите и работодателските съюзи настояват за отпадането на прага на работните заплати. КТ "Подкрепа" дори излезе с декларация, че наредбата е "антипазарна" и "незаконна". Появи се и заплахата от мащабна стачка на служителите от железопътния транспорт, градския транспорт и добивната промишленост. Това е ясен пример как организирана група заинтересувани лица се опитва да влияе на решенията на управляващите и да издейства привилегии дори когато нетните ефекти от това за икономиката могат да се окажат негативни.

Служителите в държавни предприятия като правило



работят в изкуствени условия и изкривена действителност,



която се различава от реалната бизнес среда. Разходите в публичния сектор се характеризират с устойчивост и дори склонност да се увеличават, щатът на заетите често е ненужно раздут и мениджърският контрол е занижен - защото са подменени стимулите, които са водещи при управлението на фирмите в частния сектор. Липсата на частна собственост създава противоречие между стремежа за максимизиране на печалбата на компанията и личните интереси на мениджърите.

Лошите и недалновидни управленски решения или липсата на воля за преструктуриране и оптимизация на дейността в предприятията се прикриват зад фалшиви мотиви за социална справедливост и обществена отговорност. Само за илюстрация ще споменем "Български пощи", които получават близо 1 млн. лв. помощи от държавата, без да се забелязва реално подобряване на услугите им и осъвременяване на дейността им. Особено фрапиращ пример е БДЖ, която е един от най-големите получатели на субсидии от държавния бюджет - над 80 млн. лв. годишно, но с всяка изминала година финансовите резултати на компанията се влошават.

Именно поради изброените особености е задължително да има



мониторинг върху държавния сектор



И колкото по-малка възможност съществува за дискреция, толкова по-ефективен ще е контролът. Вярно е, че поставянето на изкуствени прагове и ограничения върху цената на труда е антипазарен подход, но в държавния сектор не действат стимулите, които координират участниците на свободния пазар и осигуряват най-ефективно използване на ресурсите.

Частните фирми, които са на загуба години наред, оптимизират разходите си, преструктурират дейността си или изчезват от пазара. Те не вдигат заплатите на работниците си. За съжаление българската икономика все още носи спомена от централното планиране, когато са доминирали интересите, партийните пристрастия и политическите назначения, а не стремежът към организиране на работата по най-ефективен начин. Изкореняването на погрешните разбирания и навици става най-трудно в обществения сектор, в който свободните пазарни сили често не се допускат.

В края на миналата година излезе информация за явни



злоупотреби със заплащането



на членовете на бордовете на общинските фирми и на надзираващите ги представители на общината. Скандалите с "Топлофикация София", със замените на държавни и общински имоти и редица други примери няма как да не създадат усещането за безконтролност и доминиране на лични интереси при управлението на държавните компании.

Дори във Франция, която често се сочи за люлката на европейския социален модел, има ограничения върху заплащането на заетите в публичния сектор. Разходите за заплати зависят от това дали държавното предприятие е на печалба или е на бюджетна издръжка. Държавни компании, които оперират в конкурентна среда и се самоиздържат със собствени приходи от дейността си, имат по-голяма автономност по отношение на заплащането на служителите си, докато предприятия, които са зависими от държавата под формата на субсидиране на дейността им или раздаване на монополни позиции (например в сектора на транспорта), подлежат на по-стриктен контрол и разходите за заплати на персонала подлежат на предварително одобрение.



Ефектите от отмяна на наредбата



Заплатите в публичния сектор са по-високи от заплатите в частния сектор с повече от 38% (според официалната статистика на НСИ). Заетите в бюджетни организации и фондове, управлявани от държавата, към края на 2006 г. наброяват 423 хил. души, или 13% от заетите в страната. Според бюджет 2007 г. са предвидени около 3 млрд. лв. за издръжката им. За сравнение, бюджетът на фонд "Общо заболяване и майчинство" в НОИ е 427 млн. лв. за 2007 г., а прогнозираните приходи в бюджета от корпоративен данък за тази година възлизат на 1.4 млрд. лв.

Ако се отмени наредбата, това крие опасност от натиск от увеличаване на заплатите в губещите предприятия и тези допълнителни разходи ще се наложи да бъдат поети от бюджета. А това от своя страна ще доведе до по-скъпи публични услуги или до повече изземване на доход под формата на данъци от реалния сектор. Министър Орешарски само преди седмица заяви, че заплатите в публичния сектор не трябва да превишават производителността на труда, да представляват бреме пред фиска и да отправят лоши сигнали към частния сектор.

Вярно е, че бюджетните служители, включително и в държавната администрация, трябва да имат стимули да работят по-ефективно. За целта заплащането трябва да се диференцира според заслугите и да бъде обвързано с резултатите от дейността им, а не само с ценз или трудов стаж. Но преди да се даде възможност за дискреция при определяне на размера на заплатите на отделните чиновници и да се диференцира заплащането им, трябва да има ясни правила и индикатори за оценка на работата на служителите. В противен случай изкривяването може да се задълбочи и да се въведе практика на фаворизиране на определени служители по политически или лични пристрастия.



Най-доброто лекарство срещу всички проблеми



в държавните предприятия е тяхната приватизация. В момента обаче в забранителен списък за приватизиране са включени 115 дружества. При голяма част от дружествата с над 50 на сто държавно участие в капитала се водят съдебни спорове за собствеността или относно решения на Агенцията за приватизация и не може да започне процедура по приватизация. Така че, докато се раздържавят всички публични компании, не трябва да се позволява безконтролно харчене на средства на данъкоплатците, дори напротив - необходимо е да се спазва финансова дисциплина и да се търси по-голяма прозрачност при управлението им.