Споделям си с кръчмаря Спас:

- Спасе, - викам. - Реших - викам, - да стана престъпник… Мафиот!

А той ми вика, че това са дивотии.

- Не са дивотии!

И му обяснявам, че от много време съм финансово зле и това е начинът да се оправя - като стана престъпник. Щото, всички знаем, престъпниците не са финансово зле, а са финансово добре.

Кръчмарят Спас пак твърди, че съм говорел дивотии и натяква:

- Я се виж в огледалото! Здрав, прав, як!

- Е? И кво? - питам аз.

- А виж престъпниците! Мафиотите! - казва той. - Не четеш ли вестници? Като арестуват някого от тях, той веднага влиза в болницата! Един има радикулит, друг има слабо сърце, трети страда от ревматизъм… Плюс това ти, извинявай, обаче не си най-добрият човек, когото познавам…

- Какво искаш да кажеш?! - изръмжавам.

- Ами ето, чуй с какъв тон ми говориш! - отвръща той. - Понякога правиш скандали, понякога налиташ на бой…

- Е, кво лошо?! - питам.

- Ами лошо е! - вика той. - Много е лошо! Изобщо не те бива за престъпник! Чети малко повече вестници, казвам ти! Всички мафиоти са хора с поетична душа, нежни, лирични, на мравката път правят, ако някоя мравка попадне случайно в улична локва, те я вадят от локвата и внимателно я занасят до мравуняка й! Не, не! Откажи се от тая идея! Ти изобщо не ставаш за престъпник!

- И кво излиза тогава, бе Спасе?! - питам го аз слисан. - Престъпниците - слаботелесни, болни и добродушни, а властта не може да се справи с тях! Кво ли щеше да е, ако бяха здрави, яки и лоши?!

Кръчмарят Спас само вдигна рамене и нищо не отговори.