Ах, как шеметно се променя природата пред очите ни! И зверовете - също! Гледаме и просто не е за вярване. Някои ще кажат, че вече всичко мутира - напротив - развива се.

Ах, какво нещо е еволюцията!

Катериш се по собственото си родословно босилеково дърво и откъсваш ухаещ на чесън пъпеш, за да изпиеш кокосовото му мляко, подквасено с бацилус булгарикус.

Край тебе прелита диво прасе и събира сталагмитен мед, който по своята калоричност и по вкусовите си качества не отстъпва на имамбаялдъто и фрикасето, взети заедно.

Кьор-кютук пиян щиглец се прибира на четири-пет крака, но в едната си ръка държи букет македонски наденички, за да умилостиви дългоухата си каракуда, която му е съпруга пред природата и пред обществото.

Но ти нямаш никакво време за съзерцания. Ти отиваш не къде да е, а в Главната квартира. Защото имаш среща лично с Генерала. Настройваш си мозъка за запис и питаш:

- Как ще коментирате повсеместните мутации напоследък?

- Да - клати глава Генерала, - всичко се променя. И ние естествено не оставаме назад. Въоръжението ни също еволюира. Ето например вертолетът "Колибри"...

- Истинско бижу! - не криеш възхищението си и запечатваш вертолета в паметта си.

- Бижу и половина! Кабинката на пилота е в главата му. - потрива ръце Генерала и стриктно обяснява: - Малко е мозъчето на колибрито, та затова подбираме и пилота да е със също неголям умствен багаж, за да не бъде в тежест на полета. Най-прецизно сме изчислили всичко...

Точно в този момент прелита ято огромни патици.

- Помислихте ги за истински, нали? - хили се по детски Генерала. - Илюзията е пълна. Това всъщност е най-новата ни въздушна ескадрила. Изтребителят "Патка" е от последните думи на техниката ни. И тук кабинката на пилота е в главата на птицата.

- А това ще рече ли, че и пилотът е с патешки акъл? - питаш непринудено, като запечатваш и ятото в паметта си.

- За нашите заповеди много акъл не се иска - тържествено отсича Генерала. - Да му мисли страната, на която ще й треснем няколко патки!

Да, сигурно хич не е за завиждане...

Точно в този момент обаче се чува силно цамбурване. И ти се стряскаш. Даже усещаш влага и се обажда плекситът ти. Но Генерала те успокоява, видимо предоволен:

- Не бой се, юнак! Това е подводницата ни "Бум, смелия делфин". Толкоз е скорострелна, че няма повече накъде. Ако след миг е в Марианската падина, след още един миг може да се кротне в Панчаревското езеро например.

Запечатваш и подводницата в паметта си, като в същото време се чудиш за какво й е да се кротва в Панчаревското езеро... Но кой ли може ги разбра военните?

- Виж дирижабъла на екрана! - сочи Генерала огромния черен екран в Главната квартира.

- Нищо не виждам - признаваш си чистосърдечно.

- Това е Невидимия - тресе се от гордост Генерала и ордените на мундира му дрънчат като капачки за буркани, с които земеделските стопани плашат в градините си немутиралите още врабчета.

Иде ти да се пръснеш от яд, че не можеш да запечаташ в паметта си Невидимия. А това щеше да е гвоздеят на репортажа ти довечера по телевизията.

Тръгваш си от Главната квартира. На плаца марширува рота пингвини и твърди, че Жоро е невинен.

И ти става едно хубаво...

Защото ти си Жоро.