Евгений Дайнов,
философ, музикант, гражданин:

Крехко нещо е свободата: мигнеш - и я няма...
Мигнеш веднъж - и държавата, вместо да осигури пътища за хората от ХХI век, ги натиска да шофират със скорости от времето на първите цветни филми.
Мигнеш втори път - и държавата ти натрапва извратени картинки, за да те откаже от цигарите. Ако в интернет някой перверзен гражданин потърси сайтове с такива картинки, същата тази държава ще дойде да го арестува. Но щом тя ги разпространява - това е държавна политика...
Който иска - пуши, а който не - не. Изборът е налице. Какво повече иска от мен държавата? По кой параграф от обществения договор ми натрапва извратените си картинки?...
Изборът е мой и държавата няма какво да прави в него. А ако се намърда на тази територия - да прави избор вместо мен, - утре ще ми забрани (пак) да ходя вързан на опашка, вдругиден ще ме помъкне (пак) по бръснарници да ми маха брадата. Накрая ще ми цъфне чиновнически мушморок в някой клуб да плюнчи молива и пише в тефтера, дали в репертоара на групата е спазена пропорцията 40% съветска естрада, 40 - българска, и останалото - империалистическа. Вместо да гради авторитета на отечеството на сериозната международна арена, държавата си шушука по кьошетата с агенти на Кремъл. Вместо да прави пътища, стоварва върху гражданите перверзни образи, да ги била отказвала от цигарите.
От трудното, което й е работа, държавата бяга към уж по-лесното и познато - вечна дружба с московските "братушки", тормоз върху собствените граждани. Което обаче в днешно време се оказва извращение...
("24 часа")