Българинът не се справя лесно с предразсъдъците си. Успее ли веднъж обаче, трудно може да бъде подведен отново. Дълги години стереотипите налагаха германската школа в автомобилостроенето като едва ли не единственият възможен и логичен отговор на разбитите ни пътища и затрудненията с поддръжката. Немските коли продължават да се търсят най-много на вторичния пазар, а идиомът Deutsche Schule - beste Schule се ползва с все същата популярност сред купувачи, които нямат и най-бегла представа от езика на Гьоте. Трябваше да мине доста време, докато нашенецът започне да взема под внимание по-безпристрастни критерии за избор на употребявано возило като статистиките за надеждност, съставяни от техническите служби по света. В средата на 90-те мнозина установиха не без изненада, че челото в класациите, съставяни не от кого да е, а от самите германци, неизменно окупират японски модели. Митът за "кинкалерията от Страната на изгряващото слънце" изведнъж рухна (същото май предстои и за корейските производители) и голяма част от българите трябваше да признаят, че са бъркали генерално.
Недоверие към автомобилите с щампа "Made in Japan" съществува и досега. Корени се не само в прочутия балкански инат, а и в спада на качеството на возилата в световен мащаб. Повечето японски марки отдавна сглобяват продукцията си във Великобритания, Турция, Унгария и къде ли още не, за да избягват протекционистичните бариери. Стане ли дума за употребявани коли обаче, на японците все още няма кой да се опъне по отношение на качеството и надеждността. Превъзходството им в най-популярния компактен клас е особено осезаемо в пълен дисонанс с предпочитанията на българина. Два от най-популярните модели от този сегмент - "Хонда" Civic и "Мазда 323" - вече са били тема на рубриката ("Сега", 15.05.2006 г.). Всеки може да преосмисли мнението си за останалите пет основни играчи в тази категория тук и сега.
"Мицубиши" Colt/Lancer (1996-2003)
Компактният дует на "Мицубиши" никога не се е ползвал с кой знае какво търсене на Стария континент. Ако не бяха успехите на седана Lancer в рали шампионата, същото щеше да се случва и в останалата част от света. Версиите Evo обаче нямат нищо общо със серийния модел на "Трите диаманта". Шестото поред поколение на модела се сглобява в Индонезия, Тайланд, Филипините и други задгранични поделения на гиганта, което до голяма степен обяснява защо отстъпва по качество на другите японци в класа. Последното съвсем не значи, че инвестицията не си струва.
Макар да показва повече дефекти от останалите "самураи", Colt/Lancer си остава изключително надежден автомобил. Неприятните изненади за собственика са рядкост, а и цените на вторичния пазар си ги бива. Мераклиите обаче трябва да знаят, че като габарити и функционалност хечбекът Colt отговаря по-скоро на стандартите на субкомпактния клас (VW Polo, "Опел" Corsa или "Рено" Clio) и съществува само във вариант с три врати. В този смисъл Lancer печели по точки отвсякъде.
Двигатели:
1298 куб. см - 75 к. с.
1299 куб. см - 82 к. с.
1597 куб. см - 90/103/113 к. с. (препоръчва се)
1998 куб. см D - 68 к. с.
Слаби места: ниско ниво на пасивната безопасност; тясно купе с недостатъчно полезен обем (Colt); недостатъчна видимост назад (Colt); проблемен климатик (особено в колите от 1997-а и 1998 г.); прекъсващи кабели на свещите и неизправности на дистрибуторната капачка; износени опорни лагери на предните МакФерсони; намалена ефективност на спирачките на задните колела; недостатъчна антикорозионна защита; износено силово предаване и съединител; средно качество на материалите в интериора; протрита тапицерия на седалките.
Силни страни: много добро съотношение между потребителски качества и цена; прецизно настроена кормилна уредба и добро пътно поведение; пъргав и икономичен 1,6-литров двигател.
"Нисан" Almera (1995-2000)
Упоритостта на "Нисан" да завземе по-крупен дял от продажбите в компактния сегмент в Европа стигна дотам, че през 1995 г. компанията реши да смени името на най-продавания си модел от Sunny на Almera. Сглобяваният във Великобритания модел не оправда очакванията за масиран пробив, но пък се подреди тутакси в класациите за надеждност.
Компактният "Нисан" покрива цялата палитра от модификации на каросерията и макар да изглежда леко профански, може да се похвали с изключително високо качество на изработката. Печели допълнителни точки с относително ниската си цена на вторичния пазар и по-лесната поддръжка в сравнение с други японци от същата категория. За предпочитане са бензиновите версии. Дизелът не е лош, но се нуждае от по-отговорно сервизиране. Спортните модификации трябва да се избягват, защото са в състояние да съсипят бюджета на семейството не само с апетита си, а и с непредвидени разходи за ремонт на изцедения до дупка двигател.
Двигатели:
1392 куб. см - 75 к. с.
1597 куб. см - 90 к. с. (препоръчва се)
1996 куб. см - 143 к. с.
1974 куб. см D - 75 к. с.
Слаби места: ниско ниво на пасивната безопасност; скучен дизайн; корозия по долната част на каросерията и ауспуха; неравномерно износени предни гуми; с времето спирачките започват да губят ефективността си; откази на имобилайзера и алармата.
Силни страни: здрава и непретенциозна механика; безпроблемни двигатели с ангренажна верига (газоразпределителният механизъм на дизеловия мотор се задвижва от ремък); приличен багажник; ниски цени; нелошо пътно поведение, стабилност и комфорт на возията.
"Сузуки" Baleno (1995-2002)
Малко автомобили на световния пазар са подценявани до такава степен като Baleno. Произвеждан в Япония до 2000 г., а след това - и в Индонезия и Пакистан, симпатичният "самурай" практически няма недостатъци. Безподобната надеждност на модела се дължи донякъде на консервативната конструкция с абсолютно проверени възли и агрегати. Дизайнът е копиран от "Ауди" 80 В4, на което Baleno вероятно дължи по-топлия си прием в Европа в сравнение с другите модели на марката.
Като цяло обаче малцина подозират какво се крие под тенекиите на автомобил с такава цена. С 9,5 повреди на 1000 коли годишно компактното "Сузуки" превъзхожда по надеждност всички останали японци в класа, а европейската конкуренция може само мечтае за подобен показател. Версиите с четири задвижващи колела не са за изпускане, макар че се срещат доста рядко.
Двигатели:
1298 куб. см - 86 к. с.
1590 куб. см - 96/98 к. с. (препоръчва се)
1839 куб. см - 121 к. с.
1975 куб. см D - 75 к. с.
Слаби места: ниско ниво на пасивната безопасност; невзрачен имидж; вяла управляемост; изолирани случаи на повредени скоростни кутии; твърдо окачване; високи цени на резервните части.
Силни страни: рекордьор в дисциплината "Най-малко дефекти на 1000 коли" за 2001 г. според статистиките на германския автомобилен клуб ADAC; богато серийно оборудване и качествена изработка; просторен салон и голям багажник; внушителен ресурс на механиката и изключителна надеждност; ниски цени на употребяваните екземпляри.
"Тойота" Corolla (1997-2002)
Четири десетилетия след първото си издание Corolla официално понесе титлата "Най-масов модел на всички времена" и за това си има причини. Някога скромната японка отдавна играе ролята на аршин, по който тихомълком се мерят съперниците. През 1997-а "Тойота" предприе неочакван ход, като лансира 11-ото поколение на бестселъра си с нетипично смел дизайн. Целта бе най-вече да се удари германската конкуренция, която не бе в най-блестящата си форма. Опитът определено не успя, но и не навреди на модела. Само три години след дебюта нелепите кръгли фарове бяха подменени от по-традиционни светлини, а от миналото останаха само безупречното качество на изработката, свръхнадеждната механика и рекламите, в които никой не спира на закъсала Corolla, защото такава ситуация по правило намирисва на постановка.
Двигатели:
1332 куб. см - 86 к. с.
1398 куб. см - 96 к. с.
1587 куб. см - 107/110 к. с. (препоръчва се)
1975 куб. см D - 72 к. с.
1995 куб. см D - 90 к. с.
Слаби места: крайно противоречива външност до 2000 г.; износен съединител (най-вече в колите с 1,4-литров двигател); корозия по окачването; неизправности на задните светлини; дефектни лагери на главините и неизправности на електронния блок, управляващ работата на двигателя, в някои от колите британско производство от 2000 г.; неособено ефективни светлини на колите с кръгли фарове, в които кондензира влага; твърда возия; високи цени.
Силни страни: много високо качество на изработката; здрава механика с огромен ресурс; абсолютно безпроблемен автомобил.
"Субару" Impreza (1992-2000)
За обикновения автомобилист "Фуджи Хеви индъстрийз" има твърде мъгляв статут. Могъщата корпорация произвежда какво ли не - от фотографски ленти до гигантски земекопни машини. Паролата "Impreza" обаче разполага с потенциала да докара тремор в крайниците на всеки, който разбира поне малко от коли. Лансиран през далечната 1992 г. (1986-а в Япония), този уникален автомобил на практика няма конкуренция. Ако не се брои "Порше", "Субару" остава единствената марка в света, която разчита единствено на боксерни двигатели. Онова, което ги отличава от всичко останало, е ресурсът от 1 млн. км пробег без ремонт. В рецептата са включени също така симетрично двойно предаване, световна слава заради успехите в рали шампионата и отбрана каста от фанатични почитатели на модела.
Точно поради тези причини, макар и на възраст, първото поколение на Impreza поддържа такива цени на вторичния пазар. Затова и не го виждате често по улиците - "Субару" е автомобил за разбирачи. Без предразсъдъци.
Двигатели:
1597 куб. см - 90/95 к. с.
1820 куб. см - 103 к. с.
1994 куб. см - 115/125/211/218 к. с. (препоръчва се)
Слаби места: в моторната гама липсва дизел; безинтересни версии с две задвижващи колела от периода 1994-1996 г.; промяна на ризите на буталата през 1997 г. води до бързо износване, което се познава по тракащия шум при студен старт ("Субару" отстранява проблема в рамките на гаранцията); надрани задни спирачни дискове; механични наранявания на пода на купето; износен съединител; дефицит и високи цени на резервните части; недостатъчно ефективни спирачки до 1999 г.; спукани топлинни щитове на двигателния отсек; скучна външност.
Силни страни: извънредно солидна сглобка; великолепна управляемост във всякакви пътни условия; двигатели и механика с неизчерпаем ресурс.
Цени на екземпляри на възраст 7 години в зависимост от модификацията:*
"Мицубиши" Colt, 2000 г.: 9800-13 900 лв. (нов: 22 998-31 178 лв.)
"Мицубиши" Lancer, 2000 г.: 12 200-14 100 лв. (нов: 29 644-33 736 лв.)
"Нисан" Almera, 2000 г.: 10 000-13 200 лв. (нов: 24 946-34 046 лв.)
"Сузуки" Baleno, 2000 г.: 8900-13 300 лв. (нов: 22 702-33 950 лв.)
"Тойота" Corolla, 2000 г.: 11 400-16 600 лв. (нов: 25 688-39 308 лв.)
"Субару" Impreza 2000 г.: 14 000-21 100 лв. (нов: 34 246-55 280 лв.)
* По данни от "Ойротакс Шваке"
Резултати от краш-тестовете за пасивна безопасност по данни на http://www.crashtest.com:
"Мицубиши" Colt/Lancer - 1,5/5
"Нисан" Almera - 1,5/5
"Сузуки" Baleno - 1,5/5
"Тойота" Corolla - 3/5
"Субару" Impreza - 3/5
Германските коли не само че не са най-качествените, ами отдавна не са и най-сигурните. На всичкото отгоре съотношението между лукс-екстри и цена е може би най-високата на пазара.
За поддръжката в българия можеби е предимство да имаш германска кола заради конкуренцията на магазините за авточасти която е най-силна за германски аутос. Ама, че са здрави - забрави!