|
| В търсене на здрав възрастен разум. |
Любопитството ми на дългогодишен преподавател не ми позволи да подмина леко тези въпроси. Откога младите хора са задължени да ходят на училище и да се задоволяват с почасова работа като гледане на деца или чистене на пода на закусвални за бързо хранене? Винаги ли са били субект на толкова много ограничения? И наистина ли са некомпетентни и безотговорни, както ни ги представят медиите? Съществува ли нещо като неузрял сектор в съзнанието им, което ги задържа? Защото в крайна сметка в течение на векове човечеството е отглеждало децата си съвсем младо и ако това не бе така, човешката раса надали би съществувала.
Това, което открих в резултат от много четене и интервюта ме зашемети. Да вземем например училището. Първият закон за въвеждане на задължително образование в САЩ влиза в сила едва през 1852 г. в Масачузетс. Законът за пръв път изисква децата на възраст между 8 и 14 години
да посещават училище 3 месеца в годината,
но при условие, че не могат да демонстрират, че владеят съответния материал. Казано с други думи, изискването е било обвързано с компетентността. Цели 15 години минават преди други щати да последват примера на Масачузетс и 66 години - преди цялата страна да приеме подобно законодателство. В хода на тези промени отделни влиятелни кръгове на обществото са оказвали яростна съпротива на тенденцията за задължително образование. Така например през 1892 г. Демократическата партия заявява в своята национална платформа: "Противопоставяме се категорично срещу намесата на държавата в правата на семейството и съвестта му да образова децата си".
Много бавно навлизат и ограниченията върху правото на младите да работят. Всъщност първите закони за детския труд в САЩ правят точно обратното - изискват от тях задължително да работят. Чак в края на 19 век щатите започват да въвеждат ограничения върху правото на младите на труд. И тези закони предизвикват голяма съпротива, а част от тях - като влезлите в сила ограничения през 1916, 1918 и 1933 година са впоследствие отменени от Върховния съд. В крайна сметка, младите са работили рамо до рамо с възрастните и идеята това да бъде забранено е звучала еретично на много семейства.
Постепенно множество фактори - желанието да се американизират милиони имигранти, желанието да се спасят стотици хиляди млади работници от ужасните условия на работа в предприятията и мините, твърдата решимост на работническите синдикати
да пазят работните места на възрастните,
и най-вече огромната безработица през Голямата депресия (около 27%), слагат основите на системата, която имаме днес. Закони със строги ограничения или категорични забрани на младежкия труд и училищни системи, създадени по модела на новите предприятия и стремящи се да отглеждат хомогенно знание и начин на мислене.
За съжаление, драматичните промени, задвижени от индустриалната революция, заличиха от модерното съзнание истинските възможности на младите хора, оставяйки възрастните в продължителна заблуда, че тийнейджърите са неотменно безотговорни и некомпетентни. Нещо повече - налагането на нови и нови ограничения постоянно се ускоряваше, стигайки неподозирани височини след социалните вълнения през 60-е години. Изследванията показват, че тийнейджърите днес са подложени на 10 пъти повече ограничения спрямо средностатистическия възрастен, два пъти повече забрани спрямо тюлените от флотата, два пъти повече правила дори спрямо затворниците.
Равносметката показва, че през последния век с помощта на нарастващия списък от ограничения
ние изкуствено сме удължили детството с близо 10 години,
успявайки същевременно да изолираме напълно младите от възрастните, късайки връзките, съществували през вековете. Тази тенденция продължава. Само преди година Редж Уийвър, президент на националната образователна асоциация, призова за удължаване на задължителната училищна възраст до 21 години с мотива, че 30% от младите хора не завършват гимназия. Това е традиционен подход. Възрастните често са склонни да инфантилизират поведението на младите хора, които пропускат да се съобразят с някое от техните изисквания, а произтичащите от това нови ограничения още повече влошават нещата.
Вярно, от това правило има и изключения. Бившият "учител на годината" в щата Ню Йорк Джон Гато например отдавна предупреждава за опасностите от изкуствено удълженото детство и многократно отправя критики срещу училищата, че рушат семействата и желанието на младите да учат. Леон Бонщайн - най-младият президент на колеж в американската история - на 23 години, пък открито призовава за отмяна на гимназиалното обучение, изтъквайки очевидното: "Гимназията е пълна загуба на време за болшинството от учениците - тоест тези, които все още не са отпаднали".
Поне 4 са фаталните оправдания
от времената на индустриалната революция, които тежат като проклятие върху образователните институции. Те може да са били полезни преди век, но нямат място в днешния свят.
Първо - и независимо от факта, че в днешно време автомобилите могат да се сглобяват по поръчка, стремежът да накараш някого, който не е готов да учи, насила да го прави, е абсурден. По думите на брилятния немски педагог Курт Хан това е равносилно на наливането на знания в кана, за която изобщо не сме сигурни, че капакът е отворен.
Второ - въпреки че масовото образование бе вдъхновяваща идея в ерата, родила масовото производство, днес върши лоша услуга на голяма част от учениците. Хората имат радикално различни начини на учене и способности и ефективното учене по необходимост е индивидуализирано и с различно темпо. Това е слонът в класната стая, срещу който никой учител не бива да мижи.
Трето - колкото и добре да ни звучи да натъпчем всичкото значимо знание в рамките на първите две десетилетия от човешкия живот, всъщност само подклаждаме омраза към училището. На фона на високите скорости на модерността образованието трябва да бъде "намазано" на далеч по-голяма филия, а това, на което трябва да учим младите, е да обичат самото усвояване на новото.
И накрая, но не по значимост - докато първият закон за задължително образование в САЩ е различавал децата, които знаят повече, системата, израсла от тези корени, мери всички с еднакъв аршин и ги принуждава да учат, независимо колко знаят. И по-зле - системата не дава избор за тези, които вървят бързо, нито смислени възможности за онези, които се отказват.
Ако преди век не сме разполагали със средства да адресираме тези проблеми, днес, благодарение на интернет, разполагаме с все по-усъвършенстващи се механизми за индивидуално учене, във всеки етап от човешкия живот. Класната стая вероятно никога няма да изчезне, но би следвало да се превърне в интимно място за високо мотивирано учене, което не иска от всички да се подредят на предварително начертаната линия.
Изследванията опровергават и физиологическите аргументи
за незрялост при тийнейджърите. Множество проучвания доказват, че тийнейджърите са не просто равни на възрастните по компетентност, но дори ги превъзхождат на куп терени - като памет, интелигентност, възприятия. Антрополозите пък са идентифицирали над 100 общества, в които тийнейджърските вълнения изцяло отсъстват и повечето от които дори не познават думата "пубертет". Още по-убедително - дългосрочен антропологически проект, иницииран в Харвард през 80-е години доказва, че тийнейджърските безредици в подобни общества възникват няколко години след възприемането на образователни практики по западен модел и достъпа до западни медии. Накрая, изобилие от данни доказва, че ако на младите хора се възложат смислени отговорности и контакт с възрастните, те бързо отговарят на предизвикателството.
Заключението от всичко това е стряскащо - социалната и емоционална неуравновесеност на голяма част от младите хора в САЩ всъщност е продукт на модерната култура. Ние сами произвеждаме тази неуравновесеност, превръщайки децата в по-големи деца. Модерното училище и ограниченията върху младежкия труд са останки от индустриалната революция, без място в днешния свят - експлоататорите от фабриките отдавна ги няма и вече имаме възможността да доставяме масово индивидуално образование.
