Напоследък все по-често в кабинета ми на училищен психолог идват родители, които настояват да помогна на децата им да организират и разпределят своето време. Самите деца пък все по-често ме търсят за подкрепа в опитите си да бъдат по-концентрирани по време на учебен час или при подготовката вкъщи. Изводът, до който самата аз достигам, е, че учебният материал става все по-пространствен и тежък, концентрацията на децата - все по-слаба, умения за учене почти им липсват и резултатите, разбира се, няма как да не бъдат плачевни.
Замислянето над подобен казус предполага в тази проблематика да бъдат впрегнати екипно всички - дeца, родители, училищни психолози, учители. Защото, ако децата знаят как правилно да разпределят времето си, или още по-добре - умеят да отсяват най-главното и с това знание се сдобият още в начален курс, успеваемостта им в следващите класове със сигурност ще е гарантирана.
Няма да открия топлата вода, когато за пореден път припомня отколешното ни разделяне на сови и чучулиги според часовете на засилената ни работоспособност. Едната категория хора учи много по-ефективно сутрин, другите - много по-добре късно вечер. Не знам дали като сова, бухал или дори като прелетна птичка бихте определили детето си, но учените отдавна са доказали, че времето предобед - между 8 и 13 ч, и късен следобед - между 15 и 17 ч, е най-продуктивно за учене. Доказано е например, че от 20 думи, заучени вечер, на сутринта се запомнят само между 8 и 10 думи. От същия брой думи, заучени сутрин обаче, когато детето ви след 8 ч отиде на училище, то най-вероятно ще е запомнило само две.
Много от учениците запомнят част от преподаденото още в час. Опитът показва, че при четенeто и главно при слушането в един учебен час най-добре се запомнят началото и краят. Това, разбира се, крие рискове да се пропусне нещо, което е много важно, но е казано някъде в средата на урока.
От съществено значение за учебния процес е

съзнателното отношение на децата към съответната материя

Сами сте забелязали, че за детето ви часовете по човека и природата са много по-лесни, ако то е решило да става космонавт, че часовете по литература са много по-приятни и полезни, ако то мечтае да се изяви на журналистическото поприще, а часовете по етика - невероятни, ако мечтата му е да се занимава с право. Тезата се доказва от експеримент на американски психолог. Група студенти била разделена на три - една, която настоявала да се вземат определени икономически мерки по даден обществен въпрос, втората, която й опонирала, и трета, която нямала мнение по въпроса. В една обща за всички студенти лекция, в която се обсъждали икономическите мерки, били засегната аргументите "за" и аргументите "против" промяната, които били в точно съотношение 50:50. След седмица на студентите бил даден анкетен лист, на който те трябвало да отбележат запомнените аргументи "за" и "против". Експериментът ясно показал, че студентите, които подкрепяли промяната, отбелязали предимно тези аргументи, които били "за". Тези, които не били съгласни с промяната - отбелязали повече "против", а от неутралната група били запомнили много по-малко аргументи, малко повече от които "за".
Прави впечатление и друго. Когато децата слушат преподавателя, се опитват да запишат дословно думите му. Това пречи на мисленето и превръща работата им в механична. Германецът Смитманс - консултант по учене, предлага да се записват дословно само законите, дефинициите и характерните цитати. Примерите не е необходимо да се записват подробно, а сбито.
Понякога е необходима и достатъчна само една дума, която да служи като указание за факта или примера. Затова той съветва:

-	да се използва непременно тетрадка със свободни листа за писане. Това дава възможност по-късно да се допълва или разширява записаното (днешните ученици разполагат с тетрадки с изцяло понякога празни листа);
-	да се оставят на листата широки полета - също свободно място за допълване (ако някой чертае поле изобщо);

- да се започва всяка нова част на лекцията на нов лист, без да се пести хартия (въпреки че децата рядко пестят пари, камо ли хартия);

-	да се подразделят записките с цифри и подчертавания (за какво подчертаване става дума днес освен за "Само Левски" или "Само ЦСКА").

Друг съвет, който е полезен за учениците от горен курс, е винаги наум да дискутират с автора на урока, когато учат. Да се опитат да оспорят или допълнят неговите аргументи. При този начин на учене ще разберат как ангажиращата мисловна дейност ще ги накара да влязат много повече в същността на предмета и стъпка по стъпка това ще им донесе удовлетворение от работата. И ако средната заетост на съвременния човек е 45% слушане, 30% говорене, 16% писане и 9% четене, оказва се, че много малка част от времето си човек запълва с четене. Тогава за децата остава да предпочетат четенето наум, при което се възприемат от 140 до 500 думи в минута, в сравнение с четенето на глас - от 130 до 135 думи в минута. Оттук следва отново изводът, че

по-добре учениците да слушат в час

Изследванията показват, че съществуват 4 навика, които пречат на внимателното слушане. Първият е разсейването - когато някой фрагмент му се стори достатъчно скучен и да започне да търси нещо, с което да се занимава, да си драска, да звъни по телефона, да бърбори с някой съученик. Вторият навик, наречен "връщане към спомени", възниква тогава, когато фрагмент или дума от урока подсещат ученика и мислено го отвеждат при някое старо събитие или стар спомен. Третият навик е "личното планиране", когато ученикът е решил по свое усмотрение, че урокът не е достатъчно интересен и той започва да прави своя мислена програма за деня (ще се видя с Мария на кафе, ще се обадя на Боби, за да видим техните дали ще се махнат от апартамента в неделя, ще помоля Габи да ми даде да препиша есето...). Четвъртият навик е "спор с докладчика" (ако ученикът не е съгласен с нещо, казано от учителя, той мислено започва да спори с него, събира си мислено нови и нови аргументи и си "остава" някъде там в началото, учуден в края на часа, че урокът е свършил).
Ако детето ви постоянно се оплаква, че е разсеяно, или ако учителят на родителска среща ви се оплаче, че то е такова, то е добре незабавно да разговаряте със сина или с дъщеря си и в този разговор да уточните дали те не са си отгледали и превърнали в любим някой от четирите навика. А пък може и да е открило пети. И ако 16% от времето при децата ви е заето с писане (надявам се, не само по интернет), то научете ги да пишат с план. Или, както се казва, планът е онзи пътеводител за пишещия, с помощта на който той ще върви във вярна посока. Може би е добре лекциите по добро слушане да бъдат вписани и в учебните планове на студентите. Защото няма да скрия, че и аз като студентка съм се качвала на гребена на вълната "Лични планове". Пък може и така студентите - бъдещи преподаватели - да разберат, че от времето на сътворяването на печатната машина на Гутенберг до днес - века на интернет - хората постоянно са заливани с информация. И когато някой от тях излезе в ролята на преподавател, то вероятно трябва да знае няколко неща:

-	да научи децата да ползват добре и умело речници и справочници;
-	да се опита човешки да им обясни, че изпитът винаги носи някакво напрежение, но това напрежение от травмиращо детето трябва да съумее да трансформира в стимул за успех;

- да направи урока си интересен и да създаде позитивно отношение на детето към материала, както и позитивна атмосфера в час. Защото и най-сложният закон ще бъде запомнен, ако е придружен с анекдот. И както са казали мъдрите: "При добро настроение вирее всичко освен отровата."