Нали знаете за трите кита, дето се видели насред морската шир? Оказва се, че и китовете като хората при среща най-често се оплакват. Единият глътнал някакъв моряк - толкова спиртосан, че сега океанът му се върти. Другият налапал съветски турист, той бил целият в значки и китът получил язва. Най-лош късмет извадил третият - погълнал български общественик, но толкова кух, че оттогава не може да потъне...

Този виц ми го разказа поетът Дамян Дамянов под кипарисите на тъй разточително одумвания днес писателски почивен дом във Варна. Дамян го няма от години, домът - има ли го, няма ли го, не знам, а анекдота си го спомних като видях на екрана (всички го видяхте) един такъв общественик и се смаях: значи, не го е глътнал китът! Защото винаги съм си мислел, че точно той е в корема на непредпазливото животно и му пречи да потъне...

Някогашният общественик днес е експерт. Всъщност, експерти са и днешните общественици. Експерт се става, когато не си политик, не си учен, не си майстор или признат практик в някоя област, а просто нещо назнайваш, интересуваш се, импровизираш на дадена тема. Експерт си не когато нещо правиш, а когато даваш мнение за онова, което други правят. Експерт днес е нещо като интелектуалец преди: нищо конкретно не умееш, но си в течение...

Ако се вгледаме, ще открием, че немалко юнаци, които не преуспяха нито в парламента, нито в министерстването, нито в науката или изкуствата, днес се подвизават като експерти. Но ще бъде грешка, ако приемем, че това е просто вид трудоустрояване на подобни неудачници.



Експерт е професия за непрофесионалисти,



и то професия стабилна, доходна, без кризи. Пазарът на този труд се разраства и кадрите се множат. Видимата страна на айсберга са онези експерти, които се появяват на екрана, по-рядко - в печата. Те имат сравнително безобидна роля: да обглаголят онова, което други са свършили. А също и онова, което не е свършено - за да изглежда, че е. Мъглявостта на казаното не винаги се дължи на липса на изразни средства. Мъглата се пуска съзнателно: така се оставя възможност при нужда да се поддържа точно противоположното мнение, да се прокара точно обратна теза. Това, ако не друго, загатва какви пари се въртят в света на експертизите. Там да се доят и двете страни въобще не се смята за разврат. Там конюнктурата има сила като на природен закон. И въпреки това експертността се поднася като нещо свръх независимо, едва ли не стерилно откъм конюнктура и корупция: от "експертно мнение", та чак до "експертно правителство".

Дори там, където подобни лица все пак имат подходящо (а най-често и едно и също) образование, когато трудовият им стаж е преминал бюро до бюро, твърденията им нерядко се разминават, противопоставят се, оборват се едно друго - вж. споровете за водите, за магистралите, или (о-хо!) за околната среда. Сякаш нашите експерти са учили различна физика и химия, различна геология и география, различна механика, електротехника и съпротивление на материалите. Няма и да споменаваме дори, че даже най-тясно специализирани експертизи (медицински, графологични, балистични) понякога тъй драстично не съвпадат, че



всички се питат само кой поръчва музиката...



Точно тези случаи всъщност не са нашата тема, тук те се припомнят само за да се види, че дори професионалисти често плюят на име, ценз и правоспособност, за да влязат в "експертен" грях. А какво остава за нашите "общественици", дошли от нищото в области като националната сигурност, пазарната икономика, европейската интеграция, просветата и културата, междуетническите отношения, балканската политика, масовите комуникации, екологията и какво ли не още? Всички непоправими и до днес гафове, всички некачествени решения и стъпвания на гнило са били придружени с много убедителни, бих казал дори страстни, пламенни експертизи. И никой не е обърнал внимание, че техни автори са най-често хора твърде далечни от областите, в които с такъв апломб дават мнение. Че някои от тях са сменили безуспешно по няколко поприща и дори на това, че даже и така солидно представени на обществото (зрителя, читателя), те



неудържимо излъчват посредственост и аматьорство



Довчерашни физкултурници днес са експерти по национална сигурност. Детски учителки и касиерки - по екологията. Несполучили юристи шетат в евроинтеграцията. В икономиката се подвизават най-вече инженери. Ако пък говорим за експертите в културата - те до един са катастрофирали в някое от изкуствата. На такива хора им липсват професионални и граждански устои, те си нямат престиж в своя бранш, затова нищо не залагат и не губят и в същото време - непрестанно обработват общественото мнение в полза на някакви идеи, проекти и... интереси.

Експерти бабуват на всякакви спогодби, сделки, доставки - просто за да не бъде шокирано обществото. Защото, оказва се, и днес трябва да се "разяснява" на масите онова, което се случва с тях. Това са "обществениците", баналните агитатори от миналото, които пропагандираха ловешкия почин и ломските ямки, "корекциите" на цените и забраната на абортите, научнотехническата революция и нахлуването в Чехословакия, та и възродителния процес - също тъй убедително и дори затрогващо. Вербални печалбари, дърдорковци, за които всички вярвахме, че ще изчезнат. Или поне (както казват стари хора) ще останат гладни. Но не чезнат и гладни не остават. Търсенето расте. Колкото до предлагането - предлагат се на всички...

Но в живота не е като в старите анекдоти. Там китът, който ги носи в утробата си, никога не потъва. Тук, ако това се случи на една страна, тя наопаки - не изплува.