Позорен скандал тресе съдебната система от два дни. Следовател от националното следствие контактува с ключов свидетел по делото "Топлофикация". Но не за да го разпитва, а за да му помага да не се превърне в обвиняем. Не инцидентно, а месеци наред. И така умишлено саботира процеса. Тези разкрития направи в сряда шефът на НСлС Ангел Александров. В отговор уличената следователка Татяна Шарланджиева нападна Александров с обвинението, че се бъркал в делото, без да има право на това. Диктувал темповете на събиране на доказателства. И я натискал да общува със зам.-министъра на икономиката Корнелия Нинова, за да "лобира за определени икономически интереси в "Булгартабак", хазарта и Държавния резерв".

Кое от хаотично и избирателно поднесените факти е истина и кое спекулация е рано да се каже. Но от тях могат да се направят нелицеприятни изводи за цялата съдебна система. Например - защо, ако е имало подобен недопустим натиск от страна на Александров, Шарланджиева нито веднъж досега не се е оплакала от него? Защо месеци наред е



газила професионалната етика, за да му угажда



Може би защото досега е имала изгода да мълчи? И защо Ангел Александров, който обикновено се крие от медиите при гафове на следователи, този път сам заговори за пропуските и ниския морал на служителката си?

Още по-притеснителното е, че всичко това се случва при делото "Топлофикация", което се следи под лупа от прокуратурата, от европейските експерти, от обществото. А разследването е поверено на специално създаденото звено на Софийската градска прокуратура. Защо никой от разследващия екип, воден лично от зам. градския прокурор Божидар Джамбазов, не се усъмни половин година, че има нещо нередно? Че е абсурдно толкова дълго време да тече проверката на дадени фирми. Че е странно определени сметки и сейфове да се изпразват дни преди обвинението да ги запорира. И защо преди повече от месец от следствието обещаха да има нов високопоставен обвиняем за пране на пари по делото, а оттогава - ни дума, ни вопъл, ни стон.

Кашата наистина е пълна и е



трудно да се прогнозира как ще завърши скандалът



Кадровиците тепърва ще решават дали Шарланджиева да бъде дисциплинарно уволнена, както поиска Александров. В справката за нея има "страшни неща", разказа пред "Сега" член на съвета.

Тепърва инспекторатът на Върховната касационна прокуратура ще преценява дали следователката е извършила престъпление и трябва ли да бъде разследвана и съдена за него. Тепърва ще се мисли и дали да бъдат ревизирани всички дела, по които тя е работила. Оттам могат да изскочат още интересни връзки и случки.

Разбира се, винаги съществува рискът Шарланджиева да е просто изкупителна жертва за забатачването на делото срещу Валентин Димитров. Все пак публично бе обещано обвинителният акт да бъден внесен до края на април, което е малко вероятно да стане.

Не бива да се подценява и възможността магистратката да подаде оставка, за да избегне уволнението и да получи обезщетението си от 30-40 хил. лв. Така вече постъпиха няколко уличени магистрати. Досегашната практика показва, че това е най-лесният начин да се избегне правосъдието, защото в делата срещу магистрати обикновено се задейства професионалната омерта. Всички подобни наказателни производства се проточват във времето, а осъдени няма. А и като следовател в НСлС Шарланджиева сигурно има какви козове да извади, за да затвори устата на когото трябва. При това ще я проверява същият инспекторат, един от ръководителите на който в момента е в ареста по обвинение за подкуп.

Цялата история е болезнено показателна за това, докъде е стигнало разложението в съдебната система. Очевидно ерата на устните разпореждания и избирателния подход не е отминала. И правилата продължават да се диктуват не от закона, а от личните предпочитания. Явно връзките в системата са така оплетени, че



всеки държи компромат срещу всеки



и е готов да го размаха, когато се почувства застрашен. Може би затова всичко винаги приключва с медиен шум или най-много с уволнение на по-слабия. И старата песен продължава на нов глас. Само още един подобен пример - в края на миналата година Висшият съдебен съвет свали имунитета на столичния следовател Влади Цанков. През март 2006 г. в няколко поредни интервюта той заяви, че в българското следствие има "шуробаджанащина". Обвини, че му е бил оказван натиск за водено от него разследване срещу служителката на Столичната митница Маргарита Пецанова. Цанков публично обяви, че Ангел Александров се е намесил в този случай, защото неговата жена също е работила в ръководството на столичната митница, а Пецанова била близка до семейството. След разкритията му шефовете в следствието изведнъж се присетиха, че година преди това двама души, разследвани от същия следовател за банкова измама с неверни документи, са сигнализирали, че Цанков им искал 25 000 евро подкуп. Тогава никой от ВСС не предложи твърденията на Цанков да бъдат проверени. Може би защото трябваше да се ревизира работата на най-висшия следовател, който също е член на ВСС? Но ако името на Ангел Александров за втори път в рамките на няколко месеца се замесва в подобни скандали, дали пък не е редно този път подходът да е различен? Защото съмнението е особено вредно за този пост.

Целият скандал около Шарланджиева за пореден път показва, че



нова съдебна система със стари лица не може да има



И е крайно време да се действа безкомпромисно, колкото и вреди върху имиджа на съдебната власт да нанесат разкритията, които ще последват. Защото, докато не отпадне и най-малкото съмнение, че методите вече са други и законът е над всичко, трудът на всички онези съвестни магистрати, които наистина искат да има правосъдие за всички, ще е абсолютно безсмислен.