---визитка---

Анжел Вагенщайн (Джеки е роден на 17 октомври 1922 г. в Пловдив. Бил е партизанин, ръководител на бойна група, има смъртна присъда от съда на присъединената към Оста България.

Автор е на над 50 сценария за игрални, документални и анимационни филми, снимани в 5 държави. Филмът му "Звезди", заснет през 1959 г. от режисьора Конрад Волф, е удостоен със Специалната награда на журито в Кан. Сред най-известните му произведения са "Допълнение към закона за защита на държавата", "Гоя", "Звезди в косите, сълзи в очите", "Борис I". Член е на Комитета за защита на гр. Русе. Носител на френското звание "Офицер на Ордена за заслуги към нацията" за принос в антифашистката съпротива. Лауреат е на редица наши и международни награди.

------



- Често провокирате... По-предишната власт ви осъди на смърт, предишната се ядосваше, че отивате на закуска при Митеран, сега пък твърде категорично се обявявате за убеден атеист. Съгласете се, че във време на усилена религиозна ритуализация и призиви за връщане на вероучението в училищата това е предизвикателство...

- Не e провокация да имаш позиция и да не се стесняваш да я изразиш и защитиш. Аз не съм религиозен, не ходя на черква, на синагога или джамия, но не горя икони и не призовавам към примитивните забрани на църковни ритуали от близкото минало. Владици са седели на моята трапеза и са пили от моето вино. Автор съм на трисерийната документална сага, заснета по поръчка на Баварската телевизия, "Български триптих или Държава на духа" за нашите манастири и изключителните им приноси за съхранението на българската духовност. Игралният филм за Борис I и за покръстването с бляскавото участие на Ламбо е по мой сценарий. За каква провокация може да става дума?

- За обратното на доминиращото обществено мнение - че религията ще ни извади от падението на нравите...

- Аз просто не приемам религията като поредно модно течение, нещо като сребърен кръст върху гърдите на дамички, за които той не е символ на вярата им, а украшение. Не приемам днешните модни водосвети за щяло и нещяло - едно от показните украшения на съвременния ни делови и политически живот. Скоро ще се открият новите регламентирани публични домове - любопитен съм дали и това ще стане с водосвет и хоругви? Възмущават ме полуграмотните репортажи по медиите за някое религиозно събитие, при което изложението на журналиста не се различава от лексиката и представите на една суеверна бабичка. А светът се променя, заедно с него и отношението към религията и нейните ритуали.

- Какво точно имате предвид?

- Ами вече при целебната икона, предпазваща от болести и зараза, която верующите целуват, стои духовно лице, което забърсва защитното стъкло с памуче, натопено в обеззаразяващ спирт. Все по-голяма става дистанцията между историческия Иисус и Сина Божи Христос от евангелската митология. Все по-ясно се разграничават примитивните представи за божеството от ценностите и философските послания на религиите.

- А кой извършва подобно разграничение? И кой трябва да го извършва?

- Не у нас и не в православните църкви, особено в руската и гръцката. Според мен те са отчайващо консервативни. Това става, макар и свенливо, във Ватикана и особено в реформаторските християнски течения. Високо ценя усилията на съвременни просветени библисти на Запад да аргументират един нов прочит и коментар на религиозните текстове, да подложат на анализ вкоренени още от дълбоката древност и вписали се в съвременните практики примитивни представи за природните явления, за произхода на човека, на Вселената. В телевизионния канал "Дискавъри" има рубрика "Скептичен поглед" - струва си да се поучим на подобен обективен подход от англичаните. С удоволствие прочетох мнението на българския богослов Георги Иванов, който казва, че имаме нужда от развенчаване на религиозните митове, за да бъдем просветени и съвременни хора. В това отношение Българската православна църква живее в миналото. Не знам дали сте срещали мисълта на великия следовник и продължител на Айнщайновите прозрения Стивън Хокинг. Той пише нещо такова: "Доказах произхода на Вселената. Това не означава, че няма бог, но той не е нужен."

- Винаги ли сте били атеист?

- Да, непреклонен. Но мисля, че познавам добре основните религии и взаимните им влияния. Опиянява ме онзи полет на човешкото въображение, населило Олимп с такива великолепни богове, толкова близки до човека, но и податливи на всички човешки слабости и страсти. Увлича ме изучаването на връзката на християнството с една друга, по-стара юдейска ерес, тази на есеите. Библисти отдавна изследват осмозата на ранното християнство с вярванията и митовете за непорочното зачатие и възнесението на близкоизточната Ищар /Астарта/, връзките с персийския митраизъм и с по-далечните, но по-дълбоки и човеколюбиви влияния на будизма...

- Т. нар. "Ню ейдж", към които причисляват и нашето Бяло братство, се опитват да примирят различията между религиите - основното твърдение е, че Бог навсякъде е един и същ, но с различни имена.

- Не съм сигурен, че е така. И че това усилие да бъде смекчен сблъсъкът между някои религии или верски течения се увенчава с успех. Както виждате, засега ситуацията не е утешителна: ислямисти срещу юдеи и християни, сунити срещу шиити, мохамедани срещу индуисти, протестанти срещу католици... Боговете са различни и вярата в тях носи различни философски послания и ценности. Има разлика между славянския Перун, прабългарския Тангра и скандинавския Вотан, различни са изискванията им към людете. Огромна е разликата между сластолюбивия човекоподобен Зевс на елините и страшните кървави близнаци Кетцалкоатл и Тескалипоко на ацтеките. За разлика от всичките си предшественици, които имат реален митологичен образ, изваян върху камък или изписван върху папирус и пергамент, еврейският Йехова /Яхве/ е абстрактна и безплътна еманация, дори е забранено да се споменава името му, да се изобразява какъвто и да било негов лик. Той носи и нови морално-етични послания. Достатъчно е да си спомним десетте божи заповеди - такъв морален кодекс няма в предходните вярвания. В еволюцията на религиите вярата в Йехова внася в човешката духовност не само единобожието, но формулира едно ново, сложно и високо понятие, непознато в дотогавашните вярвания - греха. Понятието "грях" е сбогуване на религиите с езичеството. Докато Отецът е строг, изисква подчинение и жестоко наказва за сторените грехове, като превръща Содом и Гомор в огън и пепел или неведнъж се отвръща и изоставя народа на Израил, то по-късно, Синът - Христос, при християните е милостив, човеколюбив и всепрощаващ. Поне в ранния си мъченически доцърковен период, някъде около IV век, до обявяването на християнството за държавна религия, той е Бог на бедните, онеправданите, отритнатите.

- Тези идеи не ви ли напомнят ремсистката младост?

- Да, доста съвременни социални идеи, но затрупани с купища суеверен боклук и с по-късни властови клерикално-имперски стремления. Точно като идеалите на ранния комунизъм, но превърнати в задължителна държавна религия и преминали през църковните практики на болшевишката инквизиция.

- А какво е мнението ви за въвеждане на обучението по религия в училище?

- Крайно положително, ако е за образованост, а не за зарибяване. Познавам една просветена жена, професор, следвала в чужбина и владееща повече от един чужд език, която не знае какъв символ е Вавилонското стълпотворение, че йерихонските тръби не са част от петролопровода Бургас-Александруполис, кои са Праведният Йов и Тома Неверни. Тя нищичко не е чувала за Петокнижието, защо е обезглавен Йоан Кръстител, нито кой е Еклесиаст, нито кои са присъствали на Тайната вечеря. Защото е рожба на най-примитивно отношение към духовната съкровищница на световните религии в годините на социалистическата власт, когато се е смятало, че да си атеист означава не да си просветен и да познаваш добре религията, нейните извори и подводни камъни, а да разказваш вицове за дядо поп. При ежедневното ни общуване, както и в литературата, отдавна са влезли в употреба названия и термини от античната, юдейската и християнската митология, имена на библейски исторически личности и места, символи, мъдрости, притчи и духовни категории и е срамно съвременният човек да не знае за какво става дума!

- Тоест подкрепяте религиозното обучение. А не съзирате ли и опасности?

- Мисля, че са напразни страховете от изучаването на предмета религия и че той ще направи децата ни слабоумни и суеверни идиотчета. Волтер е бил велик атеист, въпреки че е расъл в строго религиозна среда. А може би тъкмо поради това. И в моето детство в прогимназиалните класове се преподаваше като задължителен предмет вероучението, "Закон Божи". Ние, турчета и еврейчета, обичахме тези часове, защото изучаваната материя беше строго християнска и бяхме освобождавани от урока. Под завистливите погледи на съкласниците си прекарвахме в училищния двор времето до следващия звънец в сладостни приказки. Но можехме да останем в класа и да слушаме, което по-любопитните от нас правеха понякога. И не помня някое от моите православни другарчета да е станало свещеник, макар че и това би могло да се случи - нищо страшно. Но мнозина от съучениците, с които се срещахме по-късно по драматичните въртопи на живота, бяха убедени атеисти въпреки изучавания "Закон Божи". Тогава тази материя се преподаваше на 10-12-годишни и единственото ми съмнение е дали в по-ранна ученическа възраст децата могат да възприемат нещо повече от притчи и библейски сказания. Нека педагозите решат въпроса за възрастта и съответния обем информация. Още повече че любознателният човек винаги има време и възможност после да получи и по-сложни знания за вечния стремеж на човека към небесата...