Спорният проект "Митът за Батак" на Мартина Балева и немския изследовател Улф Брунбауер разгорещи страстите сред учените. След серия единични опити да се противопоставят на кампанията срещу проекта десетки хуманитаристи решиха да обединят сили.
"Обявяваме се срещу политическата цензура и административния натиск върху свободния научен дебат, наложени от държавните институции и академичните ръководства. Не приемаме монопол върху историческата "истина", най-малко на такава, която прикрива груба манипулация с политически намерения", декларираха те в петиция на сайта http://www.bgpetition.com/apel_na_bg_istorici/index.html. В апела се изтъква, че съществуването на сакрални теми табута в обществото е недопустимо, а шумната кампания цели монополизиране на "българското" със съмнителни цели. 139 подписа на учени събра петицията до редакционното приключване на броя. В подписката се включиха и много български изследователи зад граница.
Паралелна подписка започват и противниците на проекта. Наследници на жертвите от баташкото клане настояват държавата да отнеме гражданството на съавторката на изследването Мартина Балева. Такава процедура по закон не съществува. Гражданство може да се отнема само при натурализирани българи.
Призив по темата реши да отправи и проф. Драгомир Драганов. Той настоя българите да спрат използването на уреди от немската марка "Бош" заради спонсорството за проекта от фондация "Роберт Бош".
Утре в Батак ще има голям протест срещу разработката на Балева и Брунбауер със съдействието на местната управа, независимо че двамата автори вече поднесоха извинения и няколко пъти уточниха, че са разбрани неправилно. Общи действия ще обсъждат и председателят на парламента Георги Пирински и кметовете на Батак, Пазарджик и Панагюрище. Общинският съвет в Панагюрище вече реши да протестира с декларация срещу "опита на проекта "Митът Батак" да ревизира българската история". На 16 май отново в Батак ще бъде проведен открит урок, на който ще присъства и президентът Георги Първанов. Светият синод пък реши да натовари пловдивския митрополит Николай да събере данни за жертвите от клането, за да ги канонизира.
----
ПОВОДЪТ
Балева и Брунбауер изследват как рисуваната от полския художник Антони Пиотровски картина "Баташкото клане" е въздействала върху историческата памет на обществото. Според тях Батак се превръща в мит и благодарение на картината, макар случилото се там да не отстъпва по жестокост на драмата на други населени места. Прокарват се обаче и обобщения, че героизацията на събитията е нарочна и цели насаждане на омраза към мюсюлманите.