Поръчаха ми пролетна импресия и аз - хайде в зоопарка, при директора.

- Пролет е в зоопарка, време за любов! - скицирах положението. - Кажете ни, господин директор, така ли е наистина?

Той хвърли тиков поглед към календара и въздъхна:

- Да, наистина, пролет е, но с любовта нещата не са съвсем както трябва.

- За какво намеквате? - надуших проблем.

Оказах се прав, директорът сподели:

- Има проблеми при чифтосването на животните в зоопарка.

Хлъзнах се към пикантното:

- Какви проблеми? Анатомически, физиологически или психологически?

- Финансови - разкри той. - Например още при първия опит за контакт женската хипопотамка е поискала от мъжкия самец 40 евро за сеанс, 100 за цялата нощ.

- Не е ли спасение от финансовите трудности осиновяването на животни? - зададох въпрос.

- Трудности има и при осиновяването, на което разчитаме да изхраним животните. Наскоро гражданин, осиновил слона, пожела да се настани да живее при него.

- На какво основание?!

Директорът въздъхна нечовешки:

- Той доказа в съда с документа за осиновяване, че със слона са близки роднини, сега живее в клетката при него и даже ходи на работа, яхнал слона и ние не можем нищо да направим срещу това.

- Не ви е лесно, господин директор - казах му, ако случайно не го е разбрал. После се усмихнах. - Но стига за трудностите, да поговорим за успехите. Споделете какви са те при вас.

- Особено успешно се справяме с изхранването на едрите хищници: тигри, лъвове, вълци, мечки и други.

- Каква е тайната на успеха? - полюбопитствах.

- Тя е в подхода към посетителите. Навсякъде по света в зоопарковете има табелки "Не дразнете животните!" При нас не е така, ние даже насърчаваме посетителите да дразнят хищниците, да влизат в клетките и да ги дърпат за ушите и мустаците.

- Наистина нетрадиционно, но очевидно ефективно! И накрая, господин директор, какво ще пожелаете на читателите?

Той се усмихна на нещо свое си, помълча, пък каза:

- Добре сте дошли в зоопарка! Заповядайте при нас, че лъвовете пак огладняха!