Обявяването на дългоочакваните резултати от т.нар. прокурорска проверка за скандала "Овчаров-Александров" най-после се случи. Случи се най-очакваното - обичайното голямо претакане и размиване. Някой да е получил дори един ясен и категоричен отговор на цялата лавина въпроси, съпътствали един от най-големите скандали в последните години?

Напомняме - шеф на следствието твърдеше, че е плашен от министър; директор на една от най-големите държавни фирми обвини следователския шеф, че му искал 150 000 лв. подкуп на месец, зам.-министър му казвал кого да назначи за началник; следователка беше обвинена, че е изнасяла информация по ключово разследване; тя пък и пряката й началничка контраатакуваха, че шефът им ги притискал. Същински октопод от нерегламентирани политически и икономически обвързаности.

На този фон



вчера беше обявено едно голямо нищо



Прокурорската проверка хвърля цялата история в най-опасната зона на спектъра - сивата. В света на сенките, недомлъвките, на недоказуемото, на "май има нещо, но нищо не можем да направим", на "предстоят действия" и други ала-бали.

От прокурорските изявления се получи така, че шефът на следствието май не бил плашен или поне не се бил изплашил от министъра, не са събрани доказателства, че искал пари от "Булгартабак", а от конкретни сделки с Държавния резерв и от хазартен лиценз на фирма се интересувал ей така.

Замесените говорели един път едно, втори път друго. Документи и други доказателства не били открити. Горката прокуратура мъчи се нещо да направи, но не би.

При това от самото начало на скандала сама си върза ръцете - избра странната форма на разследване - проверката. Защото по нея не могат да се извършват никакви действия - нито разпити, нито претърсване, нито изземване, нито подслушване, събраното по нея не е доказателство. Всеки може да си говори, каквото иска, без да го е страх от лъжесвидетелстване.

Е, за да не е обществеността съвсем капо, държавното обвинение остави две отворени вратички. Образувано е дело срещу бившия зам.-министър на бедствията, ексследователя и син на бившата шефка на тотото Ирена Кръстева - Делян Пеевски.

Имало и някакви достатъчни данни за Румен Овчаров и за шефа на следствието Ангел Александров за противозаконни действия срещу правосъдието. Но тепърва ще се изяснява дали единият бил оказал влияние на другия, вторият на третия, четвъртият на петия, кой от какво щял да получи облаги, кой кого за какво склонявал и други подобни.



Т.е. подготвят ни втората фаза на голямото замитане.





Отсега ще се обзаложим, че няма да има достатъчно данни за обвинителни актове или ако все пак такива бъдат внесени, едва ли ще се случи нещо в съда.

Дори и да искаме да вярваме, че нещо може да стане, то ще е в следващия век.

Няма по-голямо доказателство за горното твърдение от случващото се по делата, свързани с "Топлофикация". Годината се изниза, но резултати няма. Нито един обвинителен акт не е внесен в съда. Дори и по най-елементарното дело - за необявена валутна сметка. А Валентин Димитров днес сигурно ще напусне ареста.

Хайде сега да съпоставим разследването на Димитров с онова, което прокуратурата трябва да разнищи във връзка със слеводателката Татяна Шарланджиева, шефа й Ангел Александров, зам.-министърката Корнелия Нинова и нейния шеф Овчаров. Щом при шефа на "Топлофикация" една година нищо не се случи, умножете поне по две времето, което ще е необходимо за другото дело. Вчера прокуратурата остави всичко да виси на ръба - това не е вярно, но другото може и да е вярно, третото е вярно, но не може да се докаже, четвъртото тепърва ще го разследваме пак, петото не зависело от правосъдието .... Важното е да се образуват дела.

Дотук с камъните в двора на прокуратурата. Все Наказателният кодекс не може да отговори на основния въпрос: Защо гръмна скандалът?



Но отровното чувство



за дебела политическа, партийна, бизнес и магистратска търговия остава. Когато институциите заработят като търговци, държавата става фирма, която съществува само за изгода на акционерите си. Но това не е обществото.

В България отдавна няма яснота кое е лъжа и кое е истина. Вчера отново неслучаен човек - бивш шеф на Държавния резерв, се позова публично на твърденията на един Мирчо Циганина. Кой е вторият? Ами също неслучаен човек, твърди колко струва един министерски пост и колко лично е платил, за да си назначи свои хора. Защо това да е невероятно?

Докато няма правораздаване - обективно и бързо, докато не се казва ясно кой е виновен и кой невинен, всичко скандално ще бъде приемано за истина. И всички ще са маскари.