Хайде да не се лъжем. Срещата на НАТО в Рейкявик завърши без ясно изявление колко страни ще бъдат поканени за членство в алианса през есента в Прага. Някой може да каже - ами то и не беше предвидено. Абсолютно вярно. Но не беше предвидено също да излязат наяве различия между САЩ, които действително поддържат идеята за разширение най-малко със седем страни, в т.ч. Румъния и България, и някои европейски страни, които са по-сдържани.

В Рейкявик пролича, че представители на европейски столици и чиновници от щабквартирата на пакта са на мнение, че разширяване със 7 държави е прекалено скъпо за НАТО и че София и Букурещ имат още доста да работят по подготовката си. Освен това те



скърцат със зъби заради американския натиск.



Най-любопитна илюстрация на тези настроения предоставя публикацията на пратеника на полската "Газета Виборча" в Рейкявик. Ако на срещата на външните министри от НАТО в Рейкявик беше представен докладът за готовността на отделните страни-кандидатки, щеше да се види по-добре кой какъв напредък е постигнал, пише той. И си избира ярък пример - "в пълния доклад например България, подкрепяна политически от САЩ, не се открояваше особено, що се отнася до общоприетите военни критерии" за членство в пакта. За да замаскират изоставането ни, американците изтеглили от дневния ред доклада за това как страните-кандидатки изпълняват т.нар. планове за подготовка за членство. Вместо документ от 150 страници министрите на външните работи получили кратка обща информация. Европейците естествено не можело да бъдат заблудени. Засега те запазвали коментарите си за кулоарите. Там един европейски дипломат казал -



Много голямо НАТО означава много по-слабо НАТО.



Даже външният ни министър Соломон Паси, който по правило отказва да разглежда хипотезата, че поканата може да ни се изплъзне, предупреди в Рейкявик да не сме свръхоптимисти.

Американският държавен секретар Колин Пауъл каза в Рейкявик пред Би Би Си, че САЩ ще настояват за приемане на 7 нови страни-членки. "Ако издържат изпитанието през лятото преди срещата в Прага, струва ми се, че трябва да ги поканим всички наведнъж", каза Пауъл. Той не поясни за какво изпитание става дума.

Изпитанието изглежда свързано с изборите в Словакия през септември, където евентуална победа на Мечиар може да обърка картите. Други сериозни изпитания не предстоят, рязането на ракети и съкращаването на танкове не е проблем. Война с Ирак също не е на дневен ред.

Но да се върнем към сдържаността на европейците. Защото решенията в НАТО се вземат с консенсус и теоретично



дори Люксембург може да ни провали кандидатурата.



В случая обаче не става дума за Люксембург, а за двете може би най-важни европейски столици - Лондон и Берлин. Там са скептиците. Германия, която най-добре от всички познава реалните трудности и истинската цена на интегрирането на бившите соцстрани, изглежда най-скептична. Освен това в Германия предстоят избори, също през септември.

В този смисъл новата инициатива на Паси - призивът да бъде обявен по-рано списъкът на страните, които ще получат покани през ноември в Прага, може да се тълкува в този смисъл - нашите шансове са по-добри днес, отколкото утре. Защо да не бъде обратното?



Какво може да се препоръча на българската дипломация?



Да зачита повече Европа. Създаде се впечатление, че след като сме си осигурили американското застъпничество, пренебрегваме Евросъюза, който е нашето бъдеще. Успешните визити в САЩ да намерят паралел и в европейските столици (Посланиците ни в Берлин, Лондон, Париж или са пътници, или не ги бива. Време е да бъдат сменени, а посолствата да бъдат подсилени) Президент и премиер отново да посетят Брюксел и да пробягат целия маратон - много срещи, много изяви, много пресконференции, много интервюта, много лекции в различните мозъчни тръстове. Да водят със себе си Надежда Михайлова, Сергей Станишев и Ахмед Доган. Да се координират с румънците, винаги, когато е възможно. Ние да лобираме и за тях, те да лобират и за нас. Всичко това бързо, веднага! Рейкявик го подсказа.