|
Вероятно мнозина са изненадани какъв потенциал крие родното депутатство, когато реши да поработи ударно. При това промените в закона изобщо не бяха козметични или маловажни. Така например вече само Върховният касационен съд (ВКС) ще може да отменя арбитражни решения. Досега те можеха да бъдат атакувани на три инстанции - пред Софийския градски съд, пред апелативното и касационното съдилища. Според вносителите промяната ще улесни работата и ще мотивира бизнеспартньорите да се обръщат към частен арбитър при уреждане на спорове, вместо да минават през бавната процедура на държавните съдилища. Председателят на правната комисия Анелия Мингова смята, че досега ситуацията е представлявала правен абсурд, тъй като делото по същество се разглежда само от арбитражен съд, а после неговата законосъобразност се проверява от още три съдилища. С приетите промени бе решено висящите дела в градския и в апелативния съд ще бъдат изпратени в двуседмичен срок във ВКС.
Депутатите приеха и текст, който трябва да прекрати бавенето на изпълнението на арбитражното решение. Отсега нататък решението ще се спира по преценка на ВКС, само ако обжалващата страна представи гаранция в размер на интереса по делото. Според Герджиков и Касабова така ще се пресече практиката да се предявяват неоснователни искове срещу решенията на арбитрите с цел те да се блокират.
Друга основна промяна е, че таксите по делата се приравняват с тези, които събират гражданските съдилища, и стават 4% от цената на интереса. Това на практика ще оскъпи арбитражното производство. Досега то беше по-евтино, за да бъде конкурентно и за да привлече повече клиенти, обясниха юристи. Именно тази поправка показа, че по един или друг начин законопроектът обслужва интересите на "частните съдилища" и на хората, които работят в тях. Нещо, в което няма нищо лошо и е добър пример за лобиране. Лошото в случая е, че никой в парламента не декларира интересите си, както повелява Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.
А промените и бегла проверка в няколко електронни странички и справочници, показват, че в момента във всички етажи на властта има истинско "арбитражно лоби". В Арбитражния съд при Българската стопанска камара са парламентарният шеф Огнян Герджиков, заместничката му Камелия Касабова и шефът на правната комисия в НС Анелия Мингова. Там е и сегашният зам. министър на вътрешните работи Тоньо Железчев. Той освен член на ръководството на съда е и от категорията "посредник" при уреждане на спорове. В същия съд са и посланикът ни в Турция Стоян Сталев и една дузина съдии от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд. Факт е, че върховните съдии са едни от най-добрите практикуващи юристи, но в същото време съвсем резонен е въпросът могат ли те да са арбитри освен в държавните съдилища и в един по съществото си частен съд. В АС при БСК е сегашният зам. министър на правосъдието Севдалин Божиков.
Пъстра е картината на арбитрите и в другият голям арбитражен съд - този при Българската търговско-промишлена палата. В него са няколко върховни и конституционни съдии, депутатът Йордан Соколов и вътрешният министър Георги Петканов. От представителите на КС тук са Тодор Тодоров, Неделчо Беронов, Румен Янков, Людмил Нейков, Васил Гоцев, Димитър Гочев. Прави впечатление, че в листата на АС на БТПП срещу всяко име на конституционен съдия и на други действащи държавници изрично е отбелязано, че в момента те не се ангажират с арбитражи нито по международни, нито по вътрешни дела. Подобно нещо при АС при БСК няма. Тези хора едва ли имат време да се явяват по арбитражни дела и е редно да се отбележи, че в момента те не се занимават с това.
Така или иначе проектът за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж ясно показа, че лобитата могат да прокарват успешно и бързо закони през парламента. Подобна е практиката по света. В демократичните държави обаче това ясно се обявява. У нас се прави тихомълком. И остава съмнението, че има нещо гнило, тайно, неясно.
|