Не е достатъчно човек да има просто късмет, за да се окаже, че нивицата, която е купил край Видин, Нова Загора или край столичния Околовръстен път, се е оказала златна. Трябва, първо, да знаеш кога да го направиш. И второ - да имаш топла връзка с някого от местната власт, от земеделското, регионалното или транспортното министерство. Не на последно място - трябва и "правилен" съдебен състав.

Отчуждаването на имоти край инфраструктурни обекти поне от няколко години се е превърнало в доходоносен бизнес у нас. Сметката плащат данъкоплатците, от чиито джобове излизат парите за обезщетенията, които държавата дава на собствениците.



Безценните софийски ниви



Миналата година в началото на ноември премиер и кмет удариха заедно по една кирка, отбелязвайки чаканото от години разширение на софийския Околовръстен път. Но работата между пътен възел Бояна и Симеоновско шосе тръгна флегматично почти половин година по-късно. Въпреки формалното обединение на усилията на държавната и местна власт строителите се изправиха пред проблема с незаконните обекти, които трябва да се съборят.

Немалко притежатели на земи по протежение на трасето твърдо бяха решили да изцедят максималното за имотите си. Така от първоначално гласуваните около 50 евро за квадрат някои успяха да си издействат по 150-200 евро. Това стана по класическата схема - първоначалните оценки бяха атакувани в съда и оборени от благонадеждни оценители.

Още при старта на строителството шефът на фонд "Републиканска пътна инфраструктура" Веселин Георгиев се оплака, че за обезщетения ще отиде почти половината от стойността на самото строителство, т. е. около 20 милиона лева. А нищо чудно окончателната сума за обезщетения да се окаже още по-висока.

Заради разширението на 4,6-километровия участък държавата отчужди 112 927 кв. м, като за обезщетения бяха предвидени 12 млн. лв. За резкия скок на сумата Веселин Георгиев директно обвини за това Столична община. Според него до подобни парадокси надали би се стигнало, ако



софийското кметство си беше запазило земите



общински, вместо да ги раздава на частници. Поне от 7-8 години се говори за належащата нужда от разширяване на Околовръстния път на София. Тогава защо общината раздава земята?

Секретарят на Столична община Росен Желязков твърди, че терените били основно земеделски земи и са възстановени от поземлените комисии. Разбира се, едно време са били ниви, а сега са чудни терени край Околовръстния път.

Мислещите в перспектива са заложили и на добре подплатени разрешителни за строеж. Не е тайна, че книжата на повечето от тях бяха издадени услужливо от бившия главен архитект на София Стоян Янев.

Първите опити за отчуждаване на земи край Околовръстното датират още от 1999 г. Но процедурата в Софийската областна управа е забавяна, очевидно умишлено, защото колкото по-бавно, толкова по-скъпо ще вземат собствениците на терените. Както и стана.



Дунав тече, нивите край Видин остават



Аналогичният сюжет се развива и с бъдещата инфраструктура към моста на Дунав при Видин. Скандалът гръмна в края на януари. От транспортното министерство установиха, че местната власт във Видин не си е свършила работата по отчуждаването на имоти частна общинска собственост. Оказа се, че общината е продала на трети лица терените, които е трябвало да предложи първо на инвеститора в проекта. Освен това тя е преобразувала земи, подлежащи на отчуждаване, така че от един имот са образувани по няколко парцела с различни собственици, които сега претендират за високи обезщетения. Според източници от областната управа исканията са 56 пъти над реалните пазарни цени на земята в този район.

Месеци след като гръмна скандалът, се разбра, че още не са отчуждени всички необходими земи. В средата на май, когато беше направена първата копка на моста, ръководителят на звеното за изпълнение и управление на проекта Симеон Евтимов отчете около 85% извършени отчуждения. Надеждите са до края на годината да приключат процедурите и за останалите имоти, необходими за инфраструктурата.

За компенсиране на собствениците на земи край Видин бяха предвидени 900 000 лв. от държавния бюджет. Крайната сума вероятно ще бъде по-сериозна, твърдят транспортният министър Петър Мутафчиев и областният управител на Видин Кръстьо Спасов, но без да смеят да дадат точни числа.

По-сериозният проблем е, че трябва да се действа доста експедитивно, за да може инфраструктурата да почне да се прави най-късно през май догодина. За разлика от самия мост, който ще се строи 38 месеца, инфраструктурата трябва да се изгради за 24 месеца. "Ако не се побърза с инфраструктурата, има опасност да разполагаме с мост, но не и с пътища към него", коментира областният управител на Видин Кръстьо Спасов.

Преди около три седмици окръжният съд в града потвърди заповедите му за отмяна на решенията на местния общински съвет за извършване на разпоредителни сделки със земеделски земи, попадащи в прилежащата инфраструктура на Дунав мост 2. Три решения на общинските съветници бяха стопирани от окръжния съд с мотива, че по закон предвидените за отчуждаване имоти за нуждите на национален инфраструктурен обект първо се предлагат на инвеститора, в случая на държавата.

Проблемът вероятно ще бъде изчистен, но само на пръв поглед. Защото това става с по-висока цена на обекта - съставна част от парите за изграждането му не са само парите, които се раздават за обезщетения, а и загубата на време.



КАРЕ: Парадокси

От практиката са известни случаи на 40-кратно поскъпване на земи в района на големи инфраструктурни обекти. Подобно напомпване имаше например за земите по протежение на магистрала "Тракия". Като абсолютна стойност цените там бяха значително по-скромни спрямо договорените за софийския Околовръстен път. Но е факт, че след поредните атаки в съда първоначално определените нива бяха завишени десетки пъти. До голяма степен това се дължи на забавянето на процедурите във времето и неизбежната актуализация на цените след определен период от време. По този обект обаче отчуждителните процедури в по-голямата си част са финализирани, а обезщетенията - изплатени. Ако не беше така, може би щяхме да сме свидетели и на още по-голямо поскъпване.



ПРОЦЕДУРИ

Процедурите с отчужденията при прокарването на инфраструктурни обекти у нас са доста сложни и мудни. Дори всичко да тече гладко, да се спазят всички срокове и да няма спънки и пречки, една процедура трае около година и половина.

За да стартира самото отчуждаване, трябва да има изготвен парцелен план. След изработването му започва събирането на данни. След като бъде утвърден техническият проект, валидността му е две години - не почне ли през това време отчуждаването, всичко това се повтаря отначало.

Практиката в останалите европейски държави е различна. В някои отчуждават т. нар. резервирана територия само на базата на предварително утвърден проект. Техническият проект се изготвя впоследствие и така се решава само въпросът с допълнителните отчуждения, ако се налагат такива, което води до по-голяма експедитивност.

У нас с идеята да се ускорят процедурите бяха направени промени в закона за държавната собственост. Така, след като Министерският съвет излезе с решение за строеж, се идентифицират всички собственици и независимият оценител дава цена за имотите им. В рамките на шест месеца инвеститорът може да започне процедурата по отчуждаването. Това става, без значение дали собствениците на земи са съгласни с определените цени, или не. Когато някой е против, той може да обжалва. Докато съдът не излезе със становище, парите на съответния собственик стоят по сметка при областния управител. В случай че исканата от него по-висока цена бъде потвърдена от съда, към първоначалната сума се превежда и разликата. Правилото се прилага само за проекти с национално значение. В практиката обаче се оказа, че невинаги е работещо.