София ще притихне за три дни, за да чуе народът какво ни носи президентът на най-силната държава в света - САЩ. Вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин очерта във вторник на пресконференция седем области, в които България има очаквания от Джордж Буш. На другия ден високопоставен американски дипломат каза, че президентът идва, за да изрази възхита от политическата и икономическата стабилност на България.

Хубаво е, че американците не забелязват политическите скандали, които гарантират стабилна непопулярност не само на управляващите, но и на опозиционните партии. Хубаво е, че са над протестите на лекари и учители за заплати, над ускоряващата се инфлация, която заедно с мизерните доходи стабилно класира България на дъното на жизненото равнище в Европа. България ще се представи като "стратегически партньор".



Какво очаква тя от Буш?



Първо, военнополитическо сътрудничество и превъоръжаване на българската армия. Амбицията е нашата войска да заприлича на модерните армии с цел "пълноценно участие в общата отбранителна система на НАТО". Изпреварващият отговор на висшия дипломат бе лаконичен: "Няма да има големи съобщения за продажби на оръжие". А как иначе, след като България няма пари, за да направи големи съобщения за покупки?

На второ място е икономическото сътрудничество. Според Калфин имало засилен интерес на американски фирми. Което е вярно, ако се знае с каква ниска база се прави сравнението. За периода 1992-2005 г. преките американски инвестиции са 593 млн. долара., или по 45 млн. долара средно на година. Министър Калфин похвали българския посланик в САЩ Елена Поптодорова и американския посланик в София Джон Байърли, че направили през май турне из няколко щата с просветителската мисия да разкажат за България и светлите й перспективи в бизнеса.

Същият американски дипломат обаче разкри, че ако се изключат няколко по-големи инвеститори, които се завъртяха напоследък около ТЕЦ "Марица-изток" и БТК,



средните фирми предпазливо заобикалят България



"Има бариери и пречки, които отблъскват инвеститорите", каза той и посочи главната - корупцията. Това си го знаем и ние, защото държавата се тресе от корупционни скандали. В затвора няма нито един мафиотски бос, нито пък изправен пред съд големец. Но пък Буш ще направи символичен жест в София, като обяви създаването на българо-американска фондация за насърчаване на икономическите връзки. Тя ще учи мениджъри как да се оправят в български условия и ще финансира съвместни проекти.

Третото голямо очакване на Калфин е за отмяна на



визовия режим със САЩ



Той знае, че Буш няма да обещае нищо конкретно. "Това няма да стане веднага след посещението, но още един път казвам, че един силен ангажимент би придвижил значително по-бързо този процес", предпазливо коментира министърът. Парижкият в. "Фигаро" пък хвърли преди седмица допълнителна светлина върху проблема - САЩ щели да въведат визи и за старите - членки на ЕС, в отговор на искането им да се изравни визовият им режим с този на новоприетите държави.

Четвъртото очакване е за освобождаване на медиците в Либия. Калфин направо си каза какво иска - "конкретни стъпки, които биха могли да доведат до решаване на този въпрос". Буш вече направи такива стъпки, като преди малко повече от месец написа писмо на Муамар Кадафи да пусне медиците, но либийският лидер отказа да приеме куриера му - първия заместник държавен секретар Джон Негропонте, най-високопоставения американски пратеник в Либия от половин век. Сега остава Буш сам да му отиде на крака или да отстъпи на ЕС да се оправя с него, докато американските петролни фирми възстановяват позициите си в Либия. По-вероятно е да се случи второто. Американски дипломат каза, че Буш ще изрази подкрепа на усилията на британския премиер Тони Блеър и на френския президент Никола Саркози да извадят казуса от безизходицата. Но сам няма да се намеси.

Дотук са двустранните въпроси, но Калфин очерта и



три многостранни области



на българо-американското сътрудничество

На първо място са Балканите. Чрез външния си министър България изрази подкрепа за приемане в НАТО на т. нар. Адриатическа тройка: Хърватия, Македония и Албания. Според Калфин София обаче ще настоява пред Буш да се пратят покани догодина "за една или за трите, ако действително има енергия в тези страни да довършат реформите". Преведено от дипломатически език, това означава, че България скланя за приемане на Хърватия, която има и най-добри шансове да бъде следващият член на ЕС. Що се отнася до Македония, Скопие трябва да си припомни предупреждението на Калфин от миналото лято, че ще види ЕС и НАТО, когато спре да краде българската история. Албания пък първо трябва да изчака уреждане на въпроса за Косово и през това време да се държи прилично, за да не скочат сърбите.

Колкото до Косово, американците си мислят, че България подкрепя като тях Плана на Ахтисаари за "наблюдавана независимост", но тя не иска да си разваля съседството със сърбите, които засега се кълнат, че няма да разменят провинцията дори за членство в ЕС. Буш разчита на София да ги убеди с европейския си пример, че има смисъл да омекнат. Примерът обаче не е толкова заразителен, щом народът все още не вижда полза от членството и дори бойкотира първите си европейски избори.

Вторият многостранен проблем, в който се забъркваме като съюзници на САЩ, е възраждането на климата на студената война с Русия - този път обаче от другата страна на фронта. Москва се изнерви от замислената противоракетна система (ПРО) и заплаши да вземе на прицел всички, които обслужват американския план. Покрай ракетния щит в Чехия и Полша те се разлютиха и на уж безобидните американски бази в България и Румъния. "България е една от малкото европейски и натовски страни, които няма да бъдат покрити от този щит, и ние попадаме между изграждането на щита и сферата на нарастването на напрежението в Русия", разтревожи се Калфин. Според него България ще иска от Буш да съобрази ПРО с "принципа на неделимост на сигурността на територията на НАТО". Отговорът бе подсказан авансово от високопоставения американски дипломат: вие намесвате НАТО, а ние изграждаме щита на двустранна основа. Или - обърнете се на друг адрес.

При толкова очаквани разочароващи отговори България има



силна позиция само в седмата област



- съюзническата преданост в Ирак и Афганистан, заради която се кипри до САЩ като "стратегически партньор". "Буш ще почете българските жертви в Ирак и ще подчертае значението на успеха на мисията на НАТО в Афганистан", каза американският дипломат. България обаче е вече с единия крак вън от Ирак, защото от края на 2005 г. поддържа символично и сравнително безопасно присъствие в лагера "Ашраф", а в Афганистан поема рисковани задачи, каквато е охраната на летището в Кандахар, само под силен колективен натиск в НАТО. Макар и плахо, Калфин даде да се разбере, че "международното присъствие не би могло да бъде така безгранично в тези страни". Остава да се види дали България ще събере смелост да каже нещо по-категорично на своите съюзници.