В интервюто си за БНТ Джордж Буш-младши подхвърля една закачлива фраза: "Обичам да казвам, че в Америка хората задължително уважават президентството, а понякога харесват и президента".

Ние също уважаваме тази институция, без да сме наясно колко харесваме американския президент. В крайна сметка може да има хора и държави, които не се интересуват от САЩ, но САЩ се интересуват от всички и от тази гледна точка е хубаво да се уважаваме с господарите на света. В случая няма и как да не се интересуваме от личността на президента, понеже някак си три дни животът в България ще спре покрай официалната му визита.

След Джордж Буш-младши светът няма да бъде същият, нито дори президентството. Четиридесет и третият стопанин на Белия дом ще напусне Овалния кабинет, но правомощията, които той извоюва покрай войната си с тероризма, ще останат в сила. Едни доста притеснителни правомощия, които са далеч от ценностите на демокрацията. До този огромен властови ресурс се стигна съвсем целенасочено.



Предпоставките



След разпада на СССР САЩ се оказаха единствената суперсила. Един малко неочакван исторически прозорец, в който Вашингтон не е конкуриран от никой в световното си лидерство. Разбира се, противостояние има, съперничество - също, но господарят е един. Дневният ред се диктува от Белия дом. Стратегически погледнато, няма толкова глупава държава, която да не се възползва от този прозорец, защото рано или късно конкуренцията ще се появи.

Възползването означава Вашингтон по такъв начин да експлоатира предимството си, че дълго време да не допуска друг силен играч на сцената, а когато такъв се появи - било то Русия, Китай или ЕС, да е с такива позиции, че да продължава да диктува дневния ред на света. Това означава САЩ да налага волята си, да е водеща в технологично отношение държава, да контролира енергийните, човешките ресурси, да определя политиката на малките държави и да има влияние върху процесите в потенциалните конкуренти.

В мига, в който рухнаха двете кули, се появиха множество анализи. Единият от тях звучеше горе-долу така "Буш получи такъв неочакван подарък! Сега ще може да прави абсолютно всичко, което си поиска." И той доказа, че анализите са прави. Наистина още на следващия ден се знаеше къде ще мине американският войник. Първо Афганистан, след това Ирак... в перспектива и други съседни държави.



Грешките



Ако човек следи декларациите на американския президент и след това действията, може да остане с впечатление, че почти всички планове се провалят. Истината е, че САЩ постигат целите си, макар на висока цена, често плащана от други държави. Както казваше един македонец, "тия се дръжат као слон в кристалски магазин".

Окупациите на Афганистан и Ирак минаха като по учебник за военни операции. Бързо, ефективно и почти без жертви. Проблемът дойде след това. Плановете се объркаха и в момента и в двете държави хаосът е на път да победи. Но това е на пръв прочит. В стратегическото планиране големите държави имат ясна визия какво искат да постигнат. Когато опре до тактиката за прилагане на плана, се работи с модели. Да кажем модел А е превръщането на Ирак в демократична държава, план Б е раздробяването й. Ако единият не проработи, то другият може да бъде приложен, ако и той не проработи - ще се напише нов. Като цяло обаче Буш постигна целите си - премести войната с тероризма на чужда територия, разшири влиянието си в света и най-вече собствената си власт върху всичко и всички.



Абсолютната власт



Разрушаването на Световния търговски център само ускори процесите, които бяха на път да се случат. Реално погледнато, САЩ нямаха законови основания да нахлуват в Ирак. Чисто стратегически обаче това е било планирано още след първата война в Залива. Беше въпрос на време. Понякога, звучи доста цинично, се създава впечатлението, че САЩ не могат без война. Буш-старши се вихри в Ирак, Клинтън влезе в Югославия, днешният президент няма какво да го коментираме.

Решението да се свали Саддам Хюсеин се основава на абсолютно фалшиви доклади, както вече всички знаем. Буш демонстрира силата си и пренебрежението към американските институции. Не се съобрази с предупрежденията, че войната в Ирак може да се окаже блато за американския народ. През цялото това време Джордж Уокър Буш добавяше към президентската институция нови и нови правомощия.

В момента президентът може да унищожи всекиго и по всяко време. Един невинен човек може да бъде подслушван, отвличан, арестуван, натирен в нелегален затвор, измъчван, заплашван изтезаван и това минава в графата "национална сигурност". Всеки един човек. Това е реалност и се случва. Спомнете си само колко "терористи" минаха през тайните затвори на ЦРУ.

Американците уважават президентството, понякога харесват и президента. Буш-младши може и да не е много харесван, но за какво му е да е харесван, след като той е лидерът на света. Не е ясно кой ще бъде 44-тият президент, но правомощията, които ще наследи, са опасни. Тезата, че войната срещу тероризма трябва да се води с всички средства, е силна. Поради тази причина донякъде абсолютната власт на президента изглежда логична. Но това е само в контекста на тероризма. Когато няма контрол върху употребата на тази власт, ние не знаем точно в кой момент тя може да бъде използвана за репресии срещу инакомислещите. Демокрацията е система за контрол на народа върху властта. Когато възможността един президент да бъде надзираван изчезне, опасността от тирания се увеличава. Независимо дали ни харесва или не, американският президент е лидер на света, затова, независимо дали харесваме личността му, доверието в президентството трябва да се запази и не бива да се примиряваме с посегателството върху човешките права.