Добрият тон в академичните среди по дефиниция е предусловие. Сританите без обстойна обосновка кокалчета са рядкост, а резултатите от академичното съревнование често се измерват във векове. В тази игра точките се отбелязват в библиотеките - някога потънали в прах, сега вече разклонени виртуално. Друго поле приютява здравословно изблиците на академична злоба - спорта. По спортните игрища на университетските кампуси от десетилетия наред се водят противоборства. Силата на спорта да обединява отдавна е превърнала турнирите в нещо повече от физическо изпитание, вярно, понякога с цената и на чистокръвни удари под кръста.



Битката "Оксбридж"



Едно от най-старите академични съревнования е между флагманите на британското висше образование - Оксфорд и Кембридж. Двата университета мерят академични и анатомични мускули в продължение на близо 8 века, а разграничаването и състезанието върви по всевъзможни линии. Двата университета наричат по различен начин семестрите си, влагат различно значение в абревиатурата JCR - обознавачаща групата на бакалаврите, използват различни думи за отговорниците по чистотата - скаути и бедъри (от англ. bed - легло). Докато Кембридж прилага правилото на 4-ата миля - изискване студентите в определен брой дни от годината да живеят в радиус от 4 мили около университета, Оксфорд мери 6-ата. Срещу политическото наследство на Оксфорд - всички британски премиери от времето на Уинстън Чърчил насам, Кембридж противопоставя Нютон, Дарвин, Максуел и куп нобелови лауреати.

На спортния терен сблъсъкът между Оксфорд и Кембридж тече вече трети век, а общият резултат е все по-труден за проследяване. Първото директно предизвикателство отправя през далечната 1829 г. Чарлс Меривейл от Кембридж. Той предизвиква приятеля си от Оксфорд Чарлс Уърдсуърт и с това полага началото на може би най-популярната академична надпревара и днес - състезанието по гребане между двата университета по Темза. 4 мили по поречието на реката мерят година след година спортния дух на двата академични колоса. Сред най-спорните и куриозни случаи в историята на състезанието е равният резултат от 1877 г. Легендата твърди, че съдията - преподобният Джон Фелпс, проспал резултата под един храст и бил принуден да го обяви за равен.

Не едно и две обвинения са отправяни към Оксфорд и Кембридж за високия професионализъм на гребците, някои от които са печелили впоследствие олимпийски медали като Матю Пинсънт, Ед Куд и др. Статистиката обаче опровергава опасенията, че двата университета приемат част от студентите си главно заради спортните им умения. В отбора на Кембридж през 2005 г. например са включени четирима докторанти, сред които един дипломиран лекар и един ветеринар.

Дълга е историята и на университетския мач - ежегодния ръгби сблъсък между двете висши училища. Проведен за пръв път през 1872-ра - само година след първото международно състезание, мачът продължава да събира многохилядна публика. Поне на три пъти е бил отлаган по метеорологични причини - играчите били напълно невидими в мъглата.

Вековното академично и спортно съревнование между двата университета не пречи на съвместните проекти. Голяма част от колежите им са побратимени, а битките - общи.



Бръшлянена лига



8 университета, заемащи челните места в световните рейтинги за качество. Бръшлянената лига, превърнала се в синоним на елитарност, е вероятно най-популярната спортна академична организация в света. Сътрудничеството между университетите Браун, Колумбия, Корнел, Дартмут, Харвард, Принстън, Пенсилвания и Йейл датира далеч преди създаването на лигата през XX век като официалната атлетична конфедерация на всички университетски спортове.

Терминът "Бръшлянената лига" отдавна е надраснал спортния си произход. Студентският съвет на лигата се събира всяка година, за да обсъжда академични проблеми от общ интерес, а само с едно споразумение 7 от 8-те университета успяха да направят достъпни 88 милиона тома литература за всички свои студенти.

На това спортно поле най-настървените противници безспорно са Харвард и Йейл. Играта, винаги изписвана с главна буква, е едно от първите спортни съревнования на американска земя. Тук, до центъра на полето, застават пурпурът на Харвард срещу булдоците на Йейл.

Изправили се един срещу друг за пръв път през 1875 г., отборите по американски футбол на двата университета ежегодно представят един от най-популярните спортни спектакли в САЩ. В ранните си години играта е била много близо до ръгбито, а част от мачовете са стигали до откровена бруталност. Популярната сред военните тактика на летящия клин например е забранена само след един мач през 1892 г. Тези първи сблъсъци между двата отбора допринасят силно за формирането на правилата на американския футбол и налагането му като главен университетски спорт в САЩ.

Играта е видяла не един и два опита за осмиване на противника. През 2004 г. студенти на Йейл успяха да пробутат на фенове на Харвард червени и бели флагчета, убеждавайки, че с тях ще изпишат фразата "Gо Hаrvard" - "Давай, Харвард". Вместо това от ръцете на заблудената публика се получил надпис "Wе suck" - "Не струваме".

Чести изяви на този чужд гръб имат и студентите на МIT - Масачузетския институт по технологии. През 1982 г. те инсталират предварително на стадиона метеорологичен балон с логото на MIT, надуват го по време на мача до пукване и засипват играчите с талк. Любимият враг на МIT обаче е друг - конкуренцията от Caltech. Тук черешката на тортата несъмнено е превземането на оръдието - най-успешният студентски заговор в битката между двата университета за последните няколко години. MIT решава да нанесе удара година след като Caltech произвежда за кандидат-студентите тениски с анти-MIT надписи. На 6 април 2006 г., запасени с фалшиви документи на транспортна компания, студентите на MIT успяват да задигнат от кампуса на Caltech оръдие на 130 години, тежащо близо 2 тона. Реликвата е изложена в собствения им университет с табелка "бивша собственост на Caltech". 4 дни по-късно 30 студенти от Caltech спасяват обратно оръдието, а на мястото му оставят миниатюрно копие под стъклен похлупак.

Макар подобни случки да разстройват академичните ръководства и понякога да прехвърлят границите на добрия вкус, стремежът към поддържане на чувство за общност е от ключово значение, изтъкват специалистите. В тази връзка България към момента може главно да мечтае.



ПРЕСТЪПНИ НАМЕРЕНИЯ

Съревнованието между Принстън и Йейл през 2002 г. придоби криминален характер, и то с дейното участие на академичното ръководство. Проверка установи, че в стремежа да привлече най-добрите студенти директорът на отдела за прием в Принстън е хаквал 18 пъти сайта на Йейл, който обслужва кандидат-студентите. Тогава в разследването се намеси и ФБР, а случката стана повод за нови критики срещу настървената конкуренция между университетите в битката за по-висок рейтинг и най-добрите студенти. В годината преди инцидента Йейл е получил 14 521 заявления за прием при 1160 места.