|
| Гийом льо Кинтрек (крайният вдясно) поощри създаването на балкански учебник по история. Идеята подкрепи и президентът Георги Първанов. |
-----------------
- При написването на кои глави в този учебник срещнахте най-големи трудности?
- В това отношение нямахме никакви трудности. По-сложно беше с изработването на единна методика, тъй като във Франция и Германия методите за преподаване на история са различни. Така че най-трудно беше да хармонизираме методиката на преподаване.
- Колко време ви отне реализирането на проекта?
- Работихме около 9-10 месеца за написването на учебника, което е много малко.
- Какво е предназначението му?
- Това в никакъв случай не е официален учебник. Той ще се предлага на преподавателите редом с националните учебници по история. Няма да има задължителен характер.
- Държавата финансира ли проекта?
- Не. Това е изцяло частен проект, финансиран от двете издателства "Натан" и "Клет". Това е комерсиален проект. Издателите не са получили и стотинка от държавата и се надяват да спечелят от продажбата му.
- Мислите ли, че подобен учебник е възможен на Балканите?
- Защо не. Достатъчно е страните да постигнат съгласие по съдържанието на такъв учебник. Не виждам причина това да не стане.
- Наскоро у нас се разгоря исторически дебат по повод на един германски проект, който оспорва зверствата на турците над българското население по време на османското иго. Смятате ли, че в името на мира и добросъседските отношения си струва да се отрекат някои болезнени исторически факти?
- В никакъв случай. Тъкмо обратното. Тъкмо върху тези исторически факти трябва да се акцентира, да се подходи обективно, да се изясни каква е отговорността на турците за кланетата през 1876 г. в България, да се отсее реалността от националистическата митология. Защото не е лесно да се очертае тънката граница между историята и употребата й за политически цели. Тези факти трябва да се разглеждат съвсем спокойно, без да се прикрива истината за зверствата на турците. Във всеки случай трябва да погледнете заедно към историята си, а не да я убивате.
- В България напоследък се прокрадват подозрения, че външни сили се опитват да пренапишат историята, за да неутрализират опасността от надигане на национализъм на Балканите. Смятате ли, че подобно конспиративно мислене има основания?
- Не познавам въпроса. Но като французин и преподавател по история съм силно заинтригуван от темата за формиране на националната идентичност. От начина, по който тя се изгражда, чрез учебниците по история, чрез културата, чрез изтъкване на националното наследство, чрез политиката и т. н. Познанието за това, как се формира националната идентичност, може би позволява съотнасянето й в исторически контекст, но в никакъв случай не е опит за доминиране. Ни най-малко. Може би един ден ще превъзмогнем нациите. Но в нашия случай не става въпрос за политика. Ние, историците, сме само изследователи на процеса по формиране на националното самосъзнание.
- Работите ли вече по следващите томове на учебника?
- Да, вече подготвяме втория том за периода от 1915-а до 1945 г., който обхваща Първата и Втората световна война.
- Как върви работата?
- Много добре. Нямаме никакви проблеми помежду ни по въпроса за това, чия е отговорността за войните и по интерпретирането на историческите факти. Във френските учебници по история от 20 години вече се признава, че Версайският договор е грешка, че сме били прекомерно сурови спрямо Германия. Дори и тук нямаме исторически спорове по същество, а единствено по методиката - как трябва да се разказва историята на учениците, как да им се представят фактите и т. н.
- Имате ли вече отзиви как се приема учебникът във френските и в немските училища?
- Не, прекалено е рано. Вече са продадени по 30 000 екземпляра във Франция и Германия, но все още е рано за оценки.