НДСВ умря! Да живее царят!

Лидерът уби партията си. Засега морално, но не остава много и до физическия й разпад. Защото върху прогнил фундамент надстройката не трае дълго. С удивителна лекота и в нехарактерен хаплив епистоларен стил Величеството публично унизи разбунтувалите се авторитети в партията си и съгради пиедестал на дворцовите лакеи. Или както по-учтиво се самоназовават някои от тях - безусловни играчи. Тия дето са с всички по всяко време.

Изборът между лобито на юристите и това на юпитата, дилемата право или икономика, справедливост или пари, принципи или целесъобразност (относно редовността на конгреса) е вече разрешена. И в това решение прозира една сребролюбива, безскрупулна и прагматична матрица на мислене, която не приляга на човек, на когото почива моралният авторитет на партията според установеното сред царистите схващане.

Категоричният арбитраж на Величеството в полза на конгресните манипулатори е в рязък дисонанс с кротко-благият стил на ексмонарха и издава обвързаността му. С обръщението си Симеон акредитира тезата, че присъства в политиката по-малко като държавник, повече като брокер на недвижимости.



Кобургът цени единствено лоялността



Всяко друго качество на личността е без значение. Правилото в дворцовата драматургия гласи, че кралят го играе обкръжението. Досега в тая роля бяха групата смислени юристи около шефката на ПГ Анелия Мингова и демонизирания Пламен Панайотов. От два дни насам за спасяването на повехналия ореол на царя са мобилизирани татко и син Цоневи и Олимпи Кътев: живото олицетворение на изпразнената от съдържание "кауза" на царистите.

Или пък може би Илчо Дуганов и Илия Лингорски ще извадят НДСВ от капсулата, по израза на царя? Защото именно такива намерения заяви Величеството - да проветри партията, че да издуха онова ми ти нетърпимо юридическо зловоние и да се възцари аромата на новите лица. Ще попитате какво им е новото? Ами че времето, дето най-сетне им дойде. Новото време. С него царят влезе в политиката, с него и ще си излезе, май. Милен Велчев, Владимир Каролев, че и Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски, които изскочиха от политическото небитие.

Фалшива и зачената в авторитаризъм е самата идея на царя за демократизиране на НДСВ. Що за отваряне е това да въздаваш справедливост с укази, без право на обжалване? Или да положиш основите на "новата" партийна политика върху крещящи фалшификации. С последния си жест Симеон за пореден път затвърди монархическия характер на тази много странна партия. НДСВ винаги е била, е и ще бъде царска партия. А това изключва, априори, всякакъв демократизъм.



Капсулирането на монарха е негово естествено състояние,



стил на поведение и управленски подход. Разбиването на тази капсула е равносилно на пролетарска революция. Лъжа е, че Панайотов или друг някой е запушил диалога с придворните. Както е лъжа, че Милен Велчев ще го отпуши. Всичко ще си продължи постарому, само лицата ще са други, и то не непременно по-приятни. Сега неумели обновленци на НДСВ развиват патетични тези, че промяната идва от низините, че видиш ли - хората сами я искат. Нима човек, който общува чрез декрети, е в състояние да се съобразява със "структурите по места"? Ами че те поискаха и друго - НДСВ да излезе от тройната коалиция. Що не ги послуша царят?

Онова, което монархът не прости, бе оспорването на собствения му авторитет, проявата на честолюбие от страна на досегашните му верноподаници, "силното им его", както сам обича да се изразява. Това са "лицемерните и лични подбуди за оспорване на конгресните решения", които така го възмущават. Роденият в двореца



Симеон изпитва ужас от потенциалните Бърдокви



Както би се изразил Коста Цонев, неприязънта му към тях е "генетично програмирана". Той се чувства добре в обкръжението на пъпеши. Като онзи, който баща му подарил на премиера Стамболийски дни преди да вземат главата му. Въпрос на стил.

Каквото и да последва от неговия спорен арбитраж, короната му трудно ще бъде почистена от калните пръски. Само в едно ще се окаже прав - че има вярна преценка за подчинените си. И тя датира още от времето, когато се наливаха основите на НДСВ. Кадрите решават всичко. Сега най-вероятно ще настане такъв придворен плач и скърцане със зъби, че господарят ще се види принуден да прояви милост и да приеме обратно разкаялите се бунтовници.

По ирония на съдбата в момента, в който койотите изядоха мишоците, от всяко софийско кьоше мило ни се усмихва кадровикът на юпита и нововремци Спас Русев. Организаторът на яхтените партита в Монако, които сбираха на една маса Милен Велчев, Мирослав Севлиевски и Доктора. Същият, който в зората на демокрацията забогатя, докато ръководеше Агенцията за чуждестранни помощи.