Висшият съдебен съвет пак се изложи, както само той умее - мощно. Поводът пак е същият - скандалът "Александров-Овчаров" и оставката на първия от шефския пост в националното следствие.

Докато повече от два месеца държавните върхове се тресяха, съветът се правеше, че скандал няма, че негов висш представител няма нищо общо с него, и пр.

А докато редовите магистрати се червят от срам заради отблъскващите сцени, в които първият следовател взе активно участие, според ВСС Александров няма и най-малка морална вина. Системата не се чувства с уронен престиж. Всъщност може ли да бъде уронено нещо, което не съществува?! Затова ВСС няма нищо против Александров да продължи да бъде негов уважаван член. Нищо, че след това няколко магистрати от съвета, пожелали, разбира се, анонимност, признаха, че да - съдебната система няма никакъв авторитет.

В крайна сметка



най-главният следовател в държавата услужливо създаде интрига,



която прегрупира силите в правителството и БСП и беше отчетена бравурно в Брюксел. Това е интересен детайл, защото еврокомисарят Франко Фратини - приятел на Боровец и Овчаров, даже останал с впечатление, че министърът вече е осъден. Всъщност Фратини бе намесен съвсем пряко в тази история - слухът за негови "скандальозни снимки от Боровец" бе пуснат именно от Александров. Факт е, че той не спомена еврокомисаря, но беше прозрачно ясно за кого става дума. Факт е и че после по инфантилен начин се отрече от думите си.

Скандалът стигна на практика до Брюксел, но българската съдебна система остана непокътната. Затова нейните най-висши ръководители, гласувайки в сряда оставката на Александров, превърнаха заседанието в сакрално изживяване. И как не - оказа се, че можеш да забъркаш огромна интрига, злоупотребявайки със служебното си положение, и това не само да бъде санкционирано, а даже адмирирано.



Александров получи извинения



от председателя на ВКС Иван Григоров "за това, което е преживял." Всички му се клеха колко много го уважават и как е бил притиснат от обстоятелствата да си подаде оставката. Скастриха прокурорската проверка на скандала, която всъщност на нищо не приличала и не можела да е в основата на търсене на дисциплинарна отговорност. Намекнаха, че се движат в паралелна и измислена реалност. Но нищо повече. Така Александров бе напълно реабилитиран. Той вече не е шеф на следствието, но на практика с подкрепата на ВСС той става още по-важен, отколкото беше преди скандала. Дали няма да го предложат и за орден "Стара планина"?!

"Това, което стана с него, може да стане с всеки един нас. Съществува реална опасност да настроят (политиците - бел.а.) общественото мнение и да създадат трудна за работене среда в съдебната система", проплака Григоров. Той има и опит в това. Нали самият е бил сред главните герои в друг срамен скандал на съдебната система - покрай епикризата на бившия главен прокурор Никола Филчев. И на Григоров му се размина по същия начин като на Александров. Той дори не направи опит да хвърли и оставка. Просто се извини.

От думите му не стана ясно какво е това страшно нещо, което може да се случи с всеки един от тях. Висш магистрат да обяви, че е бил заплашван от министър, а после да се отметне от думите си? Да бъде разследван за престъпление срещу правосъдието? Да къта папки с материали, с достатъчно данни за образуване на дело, но да не ги предава в прокуратурата, където им е мястото? Да лобира за лиценз за хазарт като лична услуга?

Наистина ли това може да се случи на всеки от ВСС?! Сигурно, щом никой от 20-те присъстващи не репликира Иван Григоров.



Самият ангел или жертвен агнец с фамилия Александров



разказа колко добър следовател е и как би ръководил добре който и отдел да му дадат сега, откакто е с длъжност "ръководител на отдел в НСлС".

С поведението си ВСС даде поредния аргумент на политиците, че е по-добре да бъде разпуснат предсрочно с новия Закон за съдебната власт, който в момента се приема. Въпреки неминуемия привкус на политически сметки и пазарлъци, ако съветът по принуда не довърши мандата си. Но пък наесен се задава избор на председател на Върховния касационен съд, който е със 7-годишен мандат. Този пост не бива да бъде поверяван на човек, излъчен от орган, който изживява толкова дълбока криза.

Факт е, че настоящият съвет направи много малко, дори по-скоро нищо, за да гради и пази авторитета на Темида. Нито веднъж не зае твърда и принципна позиция по много от скандалите със съдии, прокурори и следователи. Самият съвет лепна част от най-срамните петна върху правосъдието - кадруване на ръба на закона и морала, роднински назначения, размяна на компромати и подслушване на разговори.

Разпускането му решава само наполовина проблема. Защото следващият въпрос е какви хора ще влязат в новия съвет, за да дадат пример и правилна посока на прогнилата от корупция и аморалност система. Помни ли някой от политиците и магистратите, че според конституцията членът на ВСС трябва да е юрист с високи професионални и нравствени качества?!