Такова нещо светът не бил виждал. Триста кораба с 28 хиляди души екипаж под командването на адмирал Чжен Хе отплавали от бреговете на Китай и взели курс на югозапад. Флотилията заобиколила нос Добра Надежда и се разделила на две групи. Едната се отправила към бреговете на Антарктида, а другата - към Америка. С такова грандиозно събитие било отбелязано началото на новата 1421 г. по източния календар.

---

Флотилията се състояла от огромни кораби - във всеки от тях е можело да се съберат 50 рибарски джонки. Адмиралският кораб бил почти 7 пъти по-голям от размера на Колумбовата "Санта Мария". В армадата влизали още военни и патрулни съдове, транспорт с коне, плодове и зърно, отглеждани върху "плаващите фабрики", месо, сувенири... 20 танкера с прясна вода. Ескадрата можела да измине 4500 мили без спирки и почти 3 месеца без да попълва запасите си. В екипажа имало преводачи от английски, испански, арабски и др. езици, астролози, астрономи, фармацевти за събирането на лековити растения, доктори, готвачи... Дипломатическата служба предвидливо имала мюсюлмански и будистки свещеници.

Знаменитият картограф Шанбао, автор на атлас от 24 най-точни карти, лично направил изчисленията за координатите на новия континент. Походът стимулирал немалко важни изобретения: платна, централен рул, водонепроницаема преграда (на Запад тя се е появила едва в средата на ХIХ в.). И победоносната ескадра акостирала на брега на Америка през октомври 1423 г.,



69 години преди откритието на Колумб!



Към ХV в. китайците имали 6 столетия опит в океанската навигация. Техните кораби обхождали Индийския океан, посещавали страните от Персийския залив, достигали до източноафриканското крайбрежие. Те търгували с плодове, тъкани, порцелан, инструменти, медна кухненска посуда, че дори и парфюми, а от Африка внасяли слонова кост, лекарства, екзотични видове дървета и диви животни.

Големите острови Суматра и Ява флотът използвал като бази. Обширният архипелаг с хиляди малки островчета всявал ужас у местните рибари и търговци, тъй като тук се разпореждали пиратите. Чжен Хе унищожил техните кораби, а главатарят им пленил и доставил в Китай.

Главната цел на китайските експедиции била



откриването на нови земи,



съкровища и ценни изкопаеми. На сушата моряците строели селища, оградени от високи стени с наблюдателни кули - почти непреодолима преграда за враговете. Но само за самоотбрана. Никой не искал да разпалва войни или да прекроява картата на Земята като Колумб и други изследователи. В Куинсланд и Нов Южен Уелс открили залежи от олово, сребро и полускъпоценни камъни, а в щата Северна Територия - уран. Скални рисунки в Сидни показват ниски хора с дръпнати очи.

Адмиралът неслучайно напълвал корабите с щедри подаръци за местните вождове и сбирал в екипажа си високообразовани монаси-дипломати. Цейлон посрещнал враждебно Чжен. Островитяните засипали неканените гости със стотици стрели от лъкове. Но Хе не приел боя, а търпеливо отстъпил и отплавал към бреговете на Индия. Но скоро се върнал и "отмъстил на неразумните" за оскърблението - пленил местния "крал" Алакесвар и го отвел в тогавашната столица Нанцзин. В Китай към него се отнесли учтиво, с уважение към високия сан. Бързо посветили вожда и свитата му в своята вяра, връчили му Свещения зъб на Буда и го върнали в родината му. В отговор



цейлонците над 40 години плащали откуп



за суверенитета си - рубини, сапфири, топази, перли - "застиналите сълзи на Буда".

Следи от пребиваването на китайски моряци са се съхранили и по крайбрежието на Източна Африка. В Кения са намерени керамика на древните местни кланове, направена явно не по африканска рецепта, и плетени кошници. В няколко селца произвеждали памук. В звуците на тамтамите често може да се разпознаят източни, а не африкански мотиви, а в диалекта - думи от китайски произход.

Очевидно на риф се натъкнал един от корабите на Хе край бреговете на Кения. Моряците пренесли на брега порцелан, стоки, построили селище и го нарекли Шанга. Постепенно започнали да се женят за островитянки от племето фамао. Азиатските черти на лицето говорят за истинността на кенийските легенди за техните предци. Островитяните и досега се смятат за потомци на екипажа на Чжен.

Битува и още един красив и малкоизвестен мит за адмирала. Той



първи донесъл в Китай... жираф



На езика на сомалийците жираф звучи като китайското название на еднорога. Африканските вождове охотно ги подарявали на мореплавателите. Когато през 1415 г. дивото животно било доставено в Китай, самият император излязъл да го посрещне пред вратите на двореца. Това било знак за покровителството на небесата.

Амбициите на китайците били огромни и те неуморно се впускали в търсене на нови земи. Предполага се, че записките за подвизите на Чжен Хе са били или умишлено скрити, или унищожени във времената, когато Великата империя започнала да се изолира от външния свят, виждайки в чуждестранното влияние заплаха за династията. Тези обстоятелства попречили на европейците да получат достъп до документи, които биха им позволили да властват в моретата половин век по-рано. 1421-1423 г. са отбелязани със забележителни открития.

Откритията на Хе са изследвани най-подробно от Мензис - военен моряк, който, след като се пенсионира, тръгва по следите на флота на китайския адмирал, посетил 120 страни, изследвал е архивите на над 90 музея и библиотеки.

За съжаление корабни дневници и записки почти не са съхранени. Пълната картина изплува от откъслечни документи, фрагменти от спомени, предмети на бита, намерени на мястото на спирките. Като доказателство, че китайците са открили новите земи, Мензис привежда и португалска карта от 1428 г. с нанесено на нея Карибско море. Английският историк твърди, че тя е съставена въз основа на китайските изследвания. В архива на Ню Йорк той намира материали за Джовани де Верачано. В търсене на пролив на северозапад италианецът използвал дневници, написани с йероглифи. Във Флорида испанецът Педро Менендес де Авилес открива на крайбрежието на Атлантика аварирал кораб от Великия поход. В Перу монахът Антонио де ла Саланча намира древни рисунки с изображение на леки китайски платноходи. Всичко това потвърждава версията на Мензис.

Китайците, по мнението на Мензис, не само първи са достигнали до бреговете на Новия свят, но и преди всички останали са направили околосветско пътешествие. И все пак картите, съставени от Чжен Хе, достигнали до Европа. Мензис предполага, че те са взети от младия венециански търговец Николо да Конти по време на спирането на флотилията на адмирала в Калкута.



--каре--

Адмирал Чжен Хе е роден през 1371 г. в бедно семейство в град Кунянг, провинция Юнан в Югозападен Китай. На 10 години той бил пратен да служи на принца-престолонаследник, а на 13 години - го преместили в армията и го кастрирали. През ония времена такава практика била обичайна по отношение на младите войници от непокорни семейства. Множество малки пленници загинали, но Хе оцелял. Младежът се отличавал с усърдие в работата и учението - леко му се удавали чуждите езици и философията. "Висок и тежък, с правилни черти на лицето, движи се като тигър, а гласът му звучи ясно и пронизително". Така описват Чжен съвременниците му. Гигантът - над 2 метра ръст и над 100 кг тегло, бил популярен заради ума си, находчивостта си и безграничната си смелост. След дворцов преврат наследникът на императора Янг Ли назначил отличилия се офицер за командващ по море и го провъзгласил за "Адмирал на западните морета".

През военната си кариера Хе посетил 37 страни, извършил пътешествия около Африка, пресякъл Атлантическия океан и достигнал до бреговете на Северна Америка. Чжен лично командвал флота, чиято мощ превъзхождала обединените морски сили на Европа. Построил 1622 кораба. От 1405 до 1433 г. под негово командване служили най-малко 317 кораба и 37 000 моряци.

Адмиралът починал на кораба на възраст 64 години. Името му било обкръжено от ореол на преклонение - за неговите пътешествия писали книги, съчинявали песни, играли пиеси. В Китай обаче не е построен нито един негов паметник. Затова пък в Индонезия го почитат като божество: на негово име са назовани крайбрежни градове, пещери и храмове. В град Семаранга е построен например величествен храм на Чжен Хе.

В Нанцзин има гроб на адмирала, но според местните хора той е празен и служи само като символ. Недалеч е запазената корабостроителница с три мемориални шлепа, а на хълма - паркът с разкошното имение на Хе със 72 стаи. Към гробницата води стълба с 28 каменни стъпала, разделени на четири секции с по 7 всяка - символ на пътешествията на Хе. 7 рейса, 28 години плавания. Славата на държавата се крепяла на подвизите на един човек.