Десетилетия наред посещението на Славянка планина бе значително затруднено поради крайграничното й разположение. Тя се извисява на юг от Пирин, край границата ни с Гърция. Сега, след приемането ни в Европейския съюз, все повече туристи се катерят по стръмните й склонове, възхищават се на изключителното й биоразнообразие и на чудната панорама, която се разкрива от най-високите й върхове. Заслугата е и на Българския туристически съюз, който за кратко време успя да преустрои сградите на бившите гранични застави при селата Парил и Петрово в туристически хижи, изходни места за красивата планина.

---

До 1954 г. планината се нарича Алиботуш - име, свързано с интересна легенда. Едно време в северното подножие на планината ежегодно се провеждал голям есенен панаир. Той бил събитие за жителите на околните села от Мелнишко и Неврокопско. Редовен посетител бил и Али бей - виден и влиятелен османлия, господар на близкото село Лъки. Агата бил скъперник и от страх да не му откраднат парите в навалицата ги слагал в ботуша си. За това обаче научил някой си комита, който се подвизавал по тези места. И на поредния панаир решил да открадне парите на бея. Цял ден дебнал юнакът удобен момент да отмъкне ботуша и накрая го дочакал. Уморен от пазарлъци, турчинът седнал да почине, а свитата му се поразсеяла. Комитата грабнал ботуша и се изгубил в гората. Стражата скочила с викове: "Али бей - ботуша! Али бей - ботуша!", и се спуснала след крадеца. Привечер, уморени и отчаяни, пазвантите се завърнали при господаря си. Тогава турският бей се провикнал към планината: "Халал да ти е, булгар комита, на Али бей ботуша заради голямата ти храброст!". Така, макар че панаирът се преместил в с. Търлис,



на планината останало името Алиботуш



Славянка е на шесто място по височина в България - от общо 37 планини, след Рила, Пирин, Стара планина, Витоша и Осогово. В нея се издигат 7 върха с над 2000 м надморска височина, като първенецът й е Гоцев връх - 2212 м, а най-примамлив е широкозаобленият Голям Царев връх (2183 м).

Това, което отличава Славянка от другите планини, е нейната своеобразна, интересна и буйна растителност. Може би няма друга българска планина, с изключение вероятно на Странджа, с толкова голямо растително разнообразие. Някои от растенията се срещат само тук, други пък - съвсем рядко в страната или на Балканския полуостров. Мястото е северната граница на голяма част от средиземноморските растителни видове (Бяло море е само на 70 км по въздушна линия) и поради това в планината е ярко изразен преходът от средноевропейския към средиземноморския тип растителност.



Забелязват се вечнозелени растения



Заради това още през 1933 г. природоизследователят Ал. Дряновски предложил Алиботуш да се преименува на Китка планина, а ботаникът Ст. Кожухаров пише за нея, че представлява "един от най-красивите и богати естествени алпинеуми в Европа". Планината е най-голямото находище на черна мура на Балканския полуостров. Тя заема най-високия горски пояс между 1400 и 2000 м. От 1951 г. голяма част от Славянка е включена в резерват "Алиботуш", който след няколко разширения днес има 1628 ха площ. Ботаниците установяват наличието в него на 75-80 ендемита. Това са растения, разпространени само на определена територия при специфични и благоприятни за тях условия. Тук влияние оказват главно варовиковият терен и осезателното средиземноморско климатично влияние.

Десет от растенията ендемити са локални, т.е.



срещат се само тук и никъде другаде



Това са славянско котенце, алиботушка дрипавка, зюндерманова поветница и др. Около 20 са българските ендемити - парилско великденче, стрибърнова каменоломка, стояново плюскавиче и др., а балканските ендемити са над 42. В планината се срещат и растения реликти, останали от минали геологически времена. Сред тях са бялата и черната мура, кошениновото вълче лико, сребърникът.

Гвоздей на туристическата обиколка е изкачването на първенеца на Славянка - Гоцев връх (2212 м). Към него може да се тръгне от хижа Славянка, до която обикновено се стига с превозно средство, или от хижа Извора над село Петрово. И двата маршрута са маркирани, като разстоянието се изминава за около 5 часа. От хижа Славянка през Парилския проход и местностите Вапата и Долния Койнар за около 3 часа се изкачва забележителният Голям Царев връх (2183 м). Оттук за още 2 часа по главното било се достига първенецът Гоцев връх. Ако се пътува от хижа Извора, се минава през известната Голешовска местност Ливада, след това през Сухото езеро и сте на върха.

Отгоре гледката е величествена. На север приковава вниманието гордият Пирин, зад който се синее Рила. На североизток като развълнувано море се простират необятните Родопи, а на северозапад - Осогово, Влахина планина и Огражден. На запад се издига веригата на крайграничната Беласица. Добре се виждат и планините в Северна Гърция. На изток-югоизток се извисява Боздаг (Фалакро), на югоизток - Черна гора и Змийница (Меникон), а на юг - Шарлия (Вронду). Те са северна преграда на плодородните Серско и Драмско поле. При по-добра видимост се очертават и планините на Халкидическия полуостров и остров Тасос, както и митичният



връх на гръцките богове Олимп



Малко по-далеч в югозападна посока се вижда Демирхисар - сега Сидерокастрон, където през октомври 1916 г. по време на Първата световна война на фронта загива подпоручик Димчо Дебелянов.

С важно събитие от историята на този край е свързана пещерата Капе, разположена в гръцката част на Славянка, но достъпна вече и за българските туристи. В края на януари 1903 г. в с. Каракьой (сега Катафито) тайно се събират около 80 от най-активните дейци на Серския революционен окръг, за да обсъдят прибързаното решение в Солун за обявяване на въстание срещу османската власт. Присъстват Гоце Делчев, Пейо Яворов, Яне Сандански, Димитър Гущанов, дядо Илия Кърчовалията, Атанас Тешовски и др. След края на събранието всички се отправят към пещерата Капе, където остават няколко дни и необезпокоявани от никого, се учат да боравят с взривни вещества. Пещерата е описана от Яворов в "Хайдушки копнения". Поетът пресъздава вечерите край буйните огнища и насядалите край тях мустакати мъже с четнически носии, препасани с патрондаши и пищови, с ножове и ятагани. На 6 февруари всички напускат пещерата и всеки поема пътя си. Само след три месеца в близкото с. Баница, Серско, легендарният Гоце Делчев пада убит в сражение с турците. Днес в Капе има параклис "Св. Спас", посещаван на Спасовден и от българи, и от гърци.



---каре---

Славянка (Китка планина) е погранична планина в Югозападна България, част от Рило-Родопския планински масив. Северното й подножие се очертава от долината на Голешевска река и на Буровица, а северозападните склонове завършват в Санданската котловина. Дължината й е 36 км, широчината - около 12 км, средната надморска височина е около 1100 м, площта в България е 96 кв. км. Главното планинско било е с посока запад-изток. Очертава се от върховете Овчарец, Гоцев връх, Малък Царев връх и Свети Константин. По-големи реки, които водят началото си от Славянка, са Петровска река, Белянов дол и Хамбарица.

За запазване на най-компактното находище на черна руда в Балканския полуостров и на многообразните редки растителни и животински видове в северните склонове на планината е обособен резерватът "Алиботуш".