paragraph39
10.7.2007 г. 11:44:33Връзката е, че Икономиката определя Политиката! Политиката СЛУЖИ на Икономиката! А Правото служи на Политиката-сиреч, индиректно, и Правото служи на Икономиката/ т.е., на тези, в чиито ръце е Икономиката- която е вече почти изцяло ЧАСТНА!/!!!
каруцаря
10.7.2007 г. 11:52:41тц, тц, тц. ебати закономерностите е извел параграфа. ти си направо като аристотел бе
Карюцарю, съвсем доброжелателно няма да използвам конкретния повод, с който си заял Паргарафа, но ще коментирам “закономерностите” за които питаш.Тези закономерности, които е извел Параграфа, са чисто теоретически, извадени от “Капитала” на Маркс, писан в край на 19 век. Параграфа е чел и дъвкал “Капитала” в България миналия век(както и ти и всички от неговото поколение) и е преосмислял тези закономерности от него през идеологията на комунизма, в действителността на социалистическа България. Голяма част от тези закономерности сега, в началото на 21 век имат други модификации, ще посоча само как се развиват те в Западна Европа.
Марксисткото правило “икономиката определя политиката” продължава да важи и на негова основа след ВСВойна в Западна Европа се оформят модерните партийни –леви и центристки идеологии, в които пак се казва , че “икономиката определя политиката, НО пречупена през целокупния обществен интерес, в името на човека и за човека”. Това са идеологията на “широките социалисти” в Западна Европа, която почива изцяло на Марксовия “Капитал” и на базата на която те възстановяват разрушена Европа те са били главните управляващи партии в страните от Западна Европа до края на 60-те години. Защо левите са управлявали, а не десните тогава? Левите и центристки партии са били дълбоки идеалисти, които са работели единствено и в името на обществения интерес и техните идеи са широко възприети и поддържани в обществата. Не е могла да се наложи друга идеология в следвоенна Европа, която излиза от ВСВойна разрушена, с многомилионни човешки жертви и огромни материални загуби, съпътствани с бедност и мизерия. В такъв един тежък момент за човечеството левите идеи са най-възприетите и побеждаващи.
Страните от Западна Европа получават безвъзмездна помощ от САЩ наречена “Маршал”, но не я влагат в частния сектор, а в държавния- изграждат с нея напълно нови икономики, използват старото кнохау до дупка, произвеждат от пиле мляко и създават максимално работни места, работа и бъдеще за хората-това последното е основен акцент (хуманен) в тяхното управление Така вдигат Европа от дъното, създават за 20-30 години нов и висок жизнен стандарт .70% от икономиките на Западноевропейските страни до 1989 г е държавна собственост и държавно управляема.Този сектор е изключително силен, печалбите се реинвестират за развитието на други и нови сектори и отрасли или се строи “плановия капитализъм”. Държавата под въздействието на обществото и профсъюзите създава силни механизми, с които поддържа висок жизнен стандарт и сигурност в държавния сектор, пенсионно и социално осигуряване, което от своя страна влияе върху поведението на частния сектор. Приносът на левите е и в създаване след ВСВойна уникалния модел на Европейската социална държава и от там голямата средна класа на справедливостта, което дава преимущество на левите да бъдат силни и да управляват почти непрекъснато и до ден днешен.
Разликата между Източна Европа и Западна в собствеността на средствата за производство е била почти минимална, разликата единствено е в политическата система. На запад господства партийния плурализъм, на изток- партидната моногамност-една партия и от там тоталитаризъм в управлението- партийната шуробаджанащина и прочее. Многопартийността на Запад е съпроводена със свобода на словото и възможността свободно обществото да развива демократичността в управленчески модел на държавата си. Той от своя страна развива 70-те години на изключителна висота елементите на пряката и прозрачна демокрация .
Или в обществата на Западна Европа сега (от началото на 50-те години) господства идеологията “работа само в името на обществения интерес” и която се съпътства неизменно с другия елемент “носене на всякаква отговорност за лошо управление на държавата”, който от своя страна създава баланса в нея.Всичко това се съчетава и с новото направление на национализма в Западна Европа ”демократичен национализъм” и е присъщо за всяка една страна там-( съсредоточаване в себе си и развиване на националните си богатства , отказ от реваншизма и ксенофобията, стремеж към обсебване на чужди територии, всячески защита на националните интереси вътре и вън, работа единствено в името на държавния и обществен интерес)
Това ново направление в национализма се възприема от всички партии-леви и десни, става почти надпартийно и конституционно закрепено. Развиването пък на формите на пряката и прозрачна демокрация( обществения дебат и референдумите на всякакво ниво) в съчетание с “демократичния национализъм” довеждат до създаване на особен тип политически морал в обществото- липсата на корупция на всички нива и особено т.н. “политическа корупция” в държавното управление и изключване възможността във властта да се работи за своите частни бизнес интереси.
Десните партии в Западна Европа са слаби до средата на 80 –те години, до тогава трудно ще видите в Европа чисто управление на десните.Те се засилват едва в 80-те години, след изграждането на мощните икономики на страните от Западна Европа и висок жизнен стандарт на населението.
Десните започват да търсят начини за увеличаване на икономическите мощности и тяхната ефективност и наблягат на идеята за либерализацията на икономиката и Западна Европа започна в края на 80-те години под тяхно въздействие либерализацията на икономиките си и намаляне на държавния сектор. Но не мислете , че това се върши със следване точно модела на САЩ- нищо подобно-държавата бавно и внимателно приватизира, стъпила здраво на своята идеология за защита на обществения интерес и въобще не използва моделите на “кешова” или “масова” партийно-клиентелистко извършени приватизации, измислени и практикувани у нас.Все още има сделки в страните в З.Европа, обявени още в 1989 г. и нереализирани до ден днешен с няколко пъти сменени приватизационни стратегии, поради липса на добър и стабилен инвеститор и реализиране на принципа за запазване на държавния и обществен интерес.
Съсредоточаването на десните в частния сектор и самите те в бизнеса ги прави понякога да губят инерцията на общественото развитие, като се опитват да използват властта за развитието своите частни бизнес интереси или се впускат в корупция . Но създадения обществен и управленчески морал, поддържащ се от зоркото око на гражданското общество “вижда” и навреме “коригира” това поведение на десните.До сега след Втората световна война няма в Западна Европа висш държавник да е работил във властта за своите частни интереси и лично забогатяване. Единствен опит в последно време направи Берлускони (медиен магнат в Италия), който като министър председател се опита да използва властта за развитите на своя частен бизнес, но не успя, след падането си от поста, срещу него се водят 7 процеса за използване властта за лично облагодетелстване и лошо управление с голям ущърб за държавата( лоша външна политика, поддръжка на иракската война и от там последиците с ползване на една от американските бази в Италия за излитане на американски бомбардировачи, опасността от терор, срутване на туризма като важен отрасъл за страната и в ущърб на държавата и обществото). Като край ще допълня че обществено политическия и икономически модел на Западна Европа се разви по съвсем други направления спрямо САЩ (и следващата ги Великобритания) и коренно се различава от него и вече се очертава “идеологическа пропаст” между тях.Благодарение на своята високо развита демократично-управленческа система, развитите страни в Европа достигнаха и надминава вече по много икономически, да не говорим и за обществено политически показатели, САЩ.
Това на кратко за Европа, най-добрия и най-полезния опит за ползване сега от България, за възстановяване на разрушената си икономика и ползване на демократично управленчески модел на Западна Европа, с развитите форми на нейната пряка и прозрачна демокрация.
Това предполага и добре познаване опита на Европа(за да можем да го използваме)
Но за съжаление българския народ малко познава Западна Европа след ВСвойна, поради дългото съществуване на Желязната Завеса и Студената война, разделяща информационно Западна от Източна Европа. Дори сега 2007 г няма да намерите факултет във висше учебно заведение, което да дава знания за опита на З. Европа слез ВСВойна. Дължи се на факта, че след 1989 г. В България “нахлу” САЩ със своите съветници и специално финансиране с за “налагане” на техния икономически и политически модел, чрез образованието и подкупване на създаващата се нова политическа класа на България.Това е съзнателно планувана нова политика на САЩ, родена още в 80- години наречена “програмна демокрация” в Източна Европа и която цел беше да се инвестира в бъдещи кадри в източна Европа, предвид някои процеси, които бяха започнали там за смяна на вида на собствеността а от там и на системата. Тази програмна демокрация (и за това има много доказателства), беше реализирана включително и в България. Една огромна част от днешния български елит- интелектуален и политически елит на нашата страна са субсидирани, спонсорирани и обучавани от САЩ по схемите на “програмната демокрация” и резултатът е въвеждане у нас на англосаксонския политико-управленчески модел с изцяло обслужване на интересите на САЩ и Великобритания и прегръщане на тяхната вътрешна и външна политика.
Вече в системата на ЕС и плътно доближили се до опита на Западна Европа, ние можем да коригираме “слепота си” и с пълни шепи да го ползваме. Това иска да ни каже Европа след като взе “политическо решение” за приемането на България в ЕС. Европейския съюз ни помага със безвъзмездно субсидиране(вид Маршал ) и вид съвети, но иска ние сами да си оправи двора и сами да извършим промените и реформите си по политически път. Въпросът е друг- ще има ли сили нашето общество да 1) изучи и разбере Европейския политически и икономически опит 2) да го приложи 3) да извърши политическата си (вид парламентарна) “революция”?????