Политическата и съдебната власт все още не са напълно независими една от друга и първата може да влияе чрез назначения. Този извод е направен от гражданска организация "Център на НПО" в Разград, провела наблюдение върху работата на съда в Североизточна България. 18 доброволци са проследили 356 съдебни дела в 396 заседания на районните съдилища в Разград, Силистра и Шумен и окръжните съдилища в Разград, Велико Търново и Търговище.
Единият механизъм на влияние е чрез съдебните заседатели. От 1999 г. те се предлагат от общинските съвети и на практика това са чисто политически назначения, още повече че самите общинари предлагат най-вече себе си. В Разград например трима общинари, в това число и шефът на ОбС, са едновременно и съдебни заседатели в окръжния съд. Досега обаче няма данни да са присъствали на заседания. Според гражданските наблюдатели е крайно неуместно да гласуваш сам за себе си и да не изпълняваш публичните си задължения.
В същото време няма информация как се определя участието на тези заседатели в процесите и доколко то е ефективно. В момента в районния съд в Разград има двама съдебни заседатели, които изпълняват тази функция от далечните 1975 и 1979 г. Подобна е практиката и в други съдебни райони.
Вторият пример е с назначения на магистрати в избирателни комисии от квотата на определена партия. Тези назначения не могат да се възприемат като изключения, защото подобна практика беше прилагана нееднократно и в ЦИК, се казва още в документа.
С доклада беше запозната министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова, а съвсем скоро той ще бъде представен и в парламента. Грънчарова пое ангажимента да разговаря с депутати за промяна в закона за местните избори, с която да се забрани на магистрати да участват в избирателни комисии. Такава поправка вече беше внесена от независимите Мария Капон и Елеонора Николова и одобрена от правната комисия. "Има много сериозни забележки от ЕК, че магистратите, които са деполитизирани, не бива да се назначават от различни партийни квоти, и колегите приемат тези аргументи", обясни Николова. Според нея в комисията по корупция има сериозен сигнал от неправителствени организации в Разград, които обвиняват в политическа намеса магистрати, назначени в РИК.
Георги Милков от "Центъра за НПО" съобщи още, че ще предложи на депутатите за съдебните заседатели да се въведе пряк избор паралелно с листата за общински съветници, както е било до 1999 г. В новия съдебен закон, който тази седмица трябва да бъде окончателно приет от парламента, такъв текст няма.
ГРАФИК
Над 1/3 от наблюдаваните съдебни заседания в 5-те града са започнали със закъснение, показва наблюдението на "Центъра на НПО". Проблем е и насрочването на 10 или 15 дела едновременно в един и същ час, което съвсем обърква графика. В 84 заседания съдът е проявил активност при изясняване на причините за престъпление, в 115 съдебни дела не е отбелязана такава активност.
ПО ЗАКОН
Заседателите се назначават по предложение на общинските съвети от общото събрание на съдиите. Те участват в първоинстанционните дела. Когато за престъплението се предвижда от 5 до 15 г. затвор, съставът е от един съдия и двама заседатели, а когато наказанието е по-голямо, в състава влизат трима заседатели и двама съдии. Съдът се произнася обикновено с мнозинство, като всички членове на състава имат равен глас. Заседателите се изказват и гласуват преди съдиите.
"Все още..." Едните крадат, а другите им осигураяват правен чадър. По-стабилна симбиоза не може да съществува! "Все още..." - майтап! Дамата е платена за да внуши подсъзнатела надежда, че това въобще е възможно.
Не, не. Да си журналист днес в България е крайно непочтено и престъпно. Ако някой си спомня какво означават тези термини.











