Когато Ахмед Доган изпадне в дълбока нелегалност малко преди избори, но в това време от ДПС започнат да напират новини, значи лидерът е предприел собствена кампания. Естествено, Сокола никога не прави елементарната предизборна грешка да хвърля "на кучетата" кандидатите си за кметове и съветници. Той си трае, другите проговарят...

Докато течеше кастингът на кандидатите за мястото на кърджалийския кмет Хасан Азис, а местните политици безуспешно се опитваха да скроят дрехи на поредната анти-ДПС завера, Доган се наслаждаваше на 50-годишен "Чивъс" и подръпваше една от любимите си "Картие" на брега на морето.

Съвсем ненадейно на сцената се появи Людмил Георгиев - оня същият, който преди време каза, че Симеон не става за премиер, а Станишев нарече "несъстоял се политик". Този път психологът начинаещ политик обясни, че



Хасан Азис си стои добре на мястото



и няма нужда да променя местоработата си. Нито появата на въпросния Георгиев, нито казаното от него е случайно. И "препоръката" му тройната коалиция да играе с общ претендент в София не бе случайна.

Доган е любител не само на хубавото уиски и философските абракадабри. Ненапразно си е избрал психолог за персонален говорител. За него столицата е тест за начинаещи, какъвто беше и предният вот с пробутването на Росен Владимиров като кандидат на ДПС в София. Измери политическата си тежест и набеляза предстоящите действия. Стъпка по стъпка. Сега ситуацията не е много по-различна, но общ коалиционен кандидат и евентуалният му успех ще е едно хубаво начало за бъдещи битки. И, разбира се, ще покаже, че светата коалиционна троица е жива и може да печели, когато е... обединена.

Казаното от Георгиев има и възпиращ ефект - време е БСП и НДСВ да спрат с глупостите и вместо да изгърмяват име след име, да се спрат най-сетне на нещо сериозно и да започне истинската работа. Доган ще им даде своите 3000-4000 гласа в София и волята си, за да премерят силите си срещу истинския им враг - Бойко Борисов.

Колкото до коалициите срещу ДПС в Кърджали, те станаха елемент от политическото шоу в града. Приемаха се с ентусиазъм и също толкова бързо се разваляха поради непримирими противоречия, опити за надмощие и чиста глупост. Просто защото



съюз "анти" е неработеща формула,



но е по-лесната и затова всеки посяга към нея

А Милко Багдасаров е абониран за скандалите с кърджалийското ДПС. Докато, разбира се, от "Позитано" 20 не му свият сармите и го накарат да замлъкне поне до следващия вот. Приобщаването на социалистите към коалицията "анти" в града е като да заложиш властта в цялата държава срещу сигурна загуба. Ако БСП искрено искаше да направи нещо и да прекрати порочната практика хора отвън да определят съдбата на тия отвътре, щеше да бъде по-категорична при гласуването на закона за местните избори. Вместо това така го засука с уседналостта, че и сериозни юристи се чудят как да обяснят какво точно е искал да каже законотворецът.

И на поредната анти-ДПС завера Доган не реагира - защото знае какъв ще е изходът. Пък и това не е неговата битка. Този път бе особено облекчен от факта, че от нафталина изпълзяха хора като Димитър Арнаудов, който в зората на демокрацията бе представител на най-яростното крило националисти. Тогава, в началото на 90-те на миналия век, имаше всички условия нещата с формулата "анти" да проработят, но не стана. Сега просто се прави поредният римейк на минали събития, но вече сме в новия век. Кърджали е щрих, но важен. БСП няма да посмее да се хване на играта на Багдасаров, иначе ще трябва да се готви за нови парламентарни избори.

И така



на тепиха остават двамата истински играчи



- ДПС и ГЕРБ. Предизвикателството за този вот е именно битката с кметската партия, другото са пироефекти. Забраната за коалиране с ГЕРБ бе първото доказателство, че Бойко Борисов е новият тест на Доган. Борисов пое щафетата и контраатакува с обвинението към Емел Етем за престъпно бездействие покрай последните порои в Разградско и Русенско.

Гъделът на Сокола е да спечели срещу столичния кмет. Изглежда, че и генералът приема предизвикателството, след като се отказа да участва в завери с бивши изгърмени политици. Отказа се и да залага на етническата карта. Двубоят между двамата не е идеологически, а личностен. Въпрос на чест е Доган да спечели срещу новия любимец на електората. Бойко Борисов залага себе си в София, Ахмед Доган прави по-малък залог в Кърджали, но пък печалбата там му е почти сигурна.

Докато текат тези изборни заигравки, вървеше една друга сюжетна линия, на която малко хора обърнаха внимание. Доган прочисти неиздържалите теста му местни лидери. 25-има членове на пловдивската организация во главе с шефа на общинарите Еньо Петров и зам.-кмета Константин Писков бяха зачеркнати под формалния предлог, че резултатът от европейския вот бил незадоволителен. Да не би Доган да е очаквал зашеметяващи резултати? Все пак да не забравяме, че ДПС за пръв път има депутат в този парламент от Града под тепетата.



И то след най-силната кампания на Доган,



мотивиран лично да подобри рекорда си в Народното събрание. А за местните избори винаги се е разчитало основно на "Столипиново" след обещания за опрощаване на сметките за ток.

Прочистване на структурите имаше и в Русе и на други места.

От българите, допуснати да правят кариера чрез движението, се очакваше да засилят влиянието на партията. Онези, които не издържаха теста "Доган", си заминават. Какво от това? На опашката има достатъчно за подбор.