За пръв път при трусовете в латиноамериканските икономики през 1994-1995 г., известни днес като "текила кризата", наблюдавахме пренасяне на кризисните явления от епицентъра Мексико на юг към страни, които нямаха видими проблеми. Последваха "азиатският грип", руската треска и оттогава насам "финансовото заразяване" е любима раздумка за наблюдателите на световните финанси. Наистина е любопитно явление новооткритата възможност икономиките



да страдат от чужди болести



Установява се например в Румъния сериозен проблем при обслужване на държавните задължения, породен от тежък дефицит на държавния бюджет. Естествено рискът води до отлив на ликвидност и парализа на румънския паричен пазар, където дългът на правителството в Букурещ е основна разменна стока. След няколко дни същата картина се наблюдава и на левовия пазар, макар българският държавен бюджет да гони рекорден излишък. Падат акциите на фондовата борса в София (понеже глад за налични пари кара финансовите институции да изпразнят портфейлите си с търгуеми книжа). Ето това ще е финансово заразяване. Обясненията за него са мътно дърдорене, които трудно стигат до корените на нелогичния процес. А главната причина според мен трябва



да се търси в стадната реакция



на т. нар. институционални инвеститори - банки, инвестиционни дружества и всякакви фондове, които влагат парите си в различни ценни книжа, включително на непознати за тях държави и фирми, в гонитбата на максималния доход. Повечето от тях не различават отделните страни, камо ли специфичните им проблеми. Те работят с измислени от самите тях категории като "развиващи се пазари", "Централна Европа", "Югоизточна Европа" и пр. Когато усетят риск в "Латинска Америка", те не мислят дали проблемът е в Парагвай или в Уругвай (това различни страни ли са?), а продават наред, включително Аржентина и Венецуела - частни или държавни книжа, няма кой да пита. Важна е бързината, защото опитът показва, че наред с пъти по-високата спрямо "стария свят" доходност в периферията на финансовия свят кризите са много "по-дълбоки", т. е. при труса се губи по-бързо и по-голям процент от стойността на вложения капитал. Значи по-скоро



заразяването е психическо заболяване



на институционалните инвеститори в световните финансови центрове, отколкото специфична заболеваемост на младите пазари. При всички положения обаче финансовото заразяване се разглежда като проблем на развиващите се икономики. Досега. Изминалата седмица ще промени клиничната картина. Кризата на американския пазар за ипотечни облигации вече "заразява" и финансовите пазари на Стара Европа, и на Япония. Не са случайни реакциите на Европейската централна банка и на японските централни банкери, които побързаха да напомпат свежи пари в банките, за да избегнат ликвидна криза при очакваното



бягство към сигурността,



т. е. разпродажба на високодоходни, но засегнати от кризата активи и преминаване на финансовото богатство в налични пари или в държавни ценни книжа на САЩ и другите велики икономически сили. Това бягство е един от най-сигурните симптоми за криза на финансовия пазар. Очевидно Европа се е "заразила" от американската ипотечна криза. Факт е, че падат не само френските и английските ипотечни книжа (счита се, че недвижимостите във Франция и на британските острови са най-надценени свръх рационалната им стойност). Падат цените на ипотеките дори в Германия и Япония - двете развити страни, където експертите намират недвижимостите за подценени. Във всички страни на Стара Европа банкерите обявяват "затягане на критериите" за кредити срещу ипотека. Заговориха дори за "преоценяване на позициите", т. е. отново ще се прегледат вече отпуснатите кредити, където обезпечението не достига. Изглежда, тепърва ще се пресмята



сумата на натрупаната грешка



при досегашното самодоволно надбягване на банките и инвестиционните фондовете кой повече недвижимости и ипотеки ще събере в портфейла си. Наричат ипотеката "царицата на обезпеченията". Тепърва ще се дивят колко заблуди е причинило надценяването на "най-сигурното" от всички обезпечения. Рейтинговите агенции, които имаха главна роля в рекламирането на новите дрехи на царицата, вече обявиха нови стандарти за оценка. Те ще свалят оценките на практически всички фондове за инвестиции в недвижимости. Много от тях ще изпаднат от инвестиционния клас. Това ще накара инвеститорите, които имат наложени забрани да инвестират в книжа без "инвестиционна степен", да се отърват от тях.

Ако кризата в САЩ продължи, особено след като основният лихвен процент бе намален от 6.25% на 5.75% годишно, тепърва ще усетим силата й. Възможно ли е да станем свидетели на първата световна ипотечна криза? Дали България ще остане както досега имунизирана срещу финансово заразяване? Това са най-интересните въпроси, чиито отговори ще научим до края на лятото.