Синдикатите и социалното министерство ще настояват за замразяване на съотношението, в което работодател и осигурен си делят вноските. |
Част от работодателите пък намират прогнозата за инфлацията за твърде оптимистична. "Повишението на цените вече е факт, а тепърва ще има още покачване. Все още обувките и облеклото у нас са по-евтини, а цените на услугите са 3 пъти по-ниски", обясни зам.-шефът на БСК Дикран Тебеян.
Изненадващо работодателите не възразяват срещу голямото покачване на минималната заплата с 40 лв. "Това ще повлече допълнително нарастване на заплатите, което вече е факт", смята той. КНСБ пък настоява минималното плащане да нарасне значително повече, за да се компенсират нискодоходните групи, които ще загубят от плоския данък. За още компенсации на налога настоява и социалното министерство. Зам.-министър Горан Банков е категоричен, че детските трябва да нараснат на 30 лв. Екипът на Масларова ще настоява още прагът, който дава право на добавки, да се увеличи от 200 на 250 лв.
Рязкото покачване на максималния осигурителен доход на 2000 лв. няма да притесни работещите с високи заплати, едва ли ще предизвика и укриване на доходи, смята Пламен Димитров. "Повишението е безсмислено. Едва ли има и няколко хиляди души, които се осигуряват на този доход. Намирам този ход за популистки, а и така хората ще опитат да заобиколят осигуровките", контрира Тебеян. Банков обаче е убеден, че максималната осигуровка трябва да расте. Той обаче е скептичен, че максималната пенсия ще стане 700 лв.
"Високодоходните групи ще спечелят от въвеждането на плоския данък, но ще загубят от по-високия максимален осигурителен доход. Така за тях е предвидена компенсация, но не е помислено за нискодоходните групи", коментира Димитров. По сметките му най-губещи ще са хората с доходи между 200 и 400 лв. "Не очаквам тези промени да ощетят работещите, единствените, които ще загубят нещо, са хората, които досега не са се осигурявали на реалните си доходи или въобще не плащат осигуровки", коментира Тебеян.
ИКОНОМИСТИТЕ
Покачването на минималната работна заплата разстройва пазара на труда, защото има хора, чиято производителност е по-ниска от МРЗ, коментира Светла Костадинова, директор на Института за пазарна икономика. Вдигането на максималния осигурителен доход ще окаже негативно влияние и единственият начин този ефект да се компенсира е като се намали още осигурителната тежест извън предвидените 3% от 1 октомври, каза още Костадинова.
"Заложеният бюджетен излишък от 2,5% е най-големият, записван някога в закона за държавния бюджет. Това са около 1,7-1,8 млрд. лв. - повече отколкото са приходите от корпоративния данък, например", коментира анализаторът Георги Ангелов от "Отворено общество". Въвеждането на плоския данък е единственото намаление на данък през 2008 г., но се предвиждат няколко увеличения на данъчното бреме - нов шоков ръст на акциза върху цигарите, на акциза върху горивата, шоково покачване на максималния осигурителен праг до 2000 лева. "Като цяло, общото данъчно бреме - като дял от БВП - през 2008 г. вероятно ще нарасне", смята Ангелов. Според него е добре и през 2008 г. да се заложи задължение в закона да се намали осигурителната тежест, ако приходите в бюджета надхвърлят прогнозата.