|
Точно в 21 ч., когато падна мрак над Стария Пловдив, църковен хор огласи каменния театър. Последва приветствие от главния настоятел на общността на успенците отец Ричард Ламурьо. Дошлите за възпоменателното нощно бдение бяха изпълнили едва половината места. Наред с католическите монахини, облечени в бяло и с бели кърпи на главите, на бдението бяха дошли всякакви хора, някои бяха довели и малките си деца. Между редовете сновяха момчета и момичета в тениски с ликовете на тримата мъченици.
Всички изгледаха на голяма видеостена френския документален филм "Разпнатият Балкан" за процеса срещу католическите отци-успенци. Негови автори са Клод и Мари-Анж Соважо, лентата е от 1996 г., но се прожектира за първи път у нас. Повечето от осъдените преди 50 г. български католически монаси са завършили френски колеж и са били изключително начетени, разказват авторите. Все още живи свещеници и монахини, които са лежали в затвора и са били свидетели на делото, си спомнят пред камерите за арестите и престоя зад решетките. Преди да бъдат осъдени, те са живели при нечовешки условия,
изтезавани и подлагани на глад
в Централния софийски затвор. Повечето от тях признават по онова време, че са шпиони, за да се спасят от мъченията. Някои от участниците във филма - мъже, по-стари и от папата, присъстваха на молебена и с насълзени очи наблюдаваха документалните кадри.
След прожекцията последва ритуал, наречен "предаване на светлина". Всички присъстващи запалиха раздадените им свещи, амфитеатърът се озари със стотици пламъчета. На сцената излязоха трима младежи и понесоха позлатени свещници с огромни запалени свещи, с тях обиколиха целия театър. Момичета, облечени в бяло и с мъждукаща светлина в шепите, се присъединиха към шествието. Насъбралите се станаха на крака и заедно с църковния хор запяха имената на тримата убити свещеници. После всички изслушаха обръщение на папата, посветено на всички свидетели на християнската вяра през XX век.
"Семейството ми беше засегнато от преследванията, моят чичо монсеньор Богдан Добранов, предишният епископ на Пловдив, лежа в Белене дълго време. През 1980 г. почина", развълнувано разказа след бдението пловдивчанката Роса Добранова. Тя бе дошла заедно с племенницата на свещеника. "Ходим на църква, ние почитаме паметта на убитите свещеници постоянно и оттам разбрахме за бдението, а и в целия град има разлепени плакати", добави тях.
На бдението обаче не бяха дошли само католици. "Аз съм колежанин, учил съм в мъжкия френски колеж "Св. Августин" в Пловдив, източноправославен съм, но дойдох тук, защото имам пиетет към вярата, няма никакво значение към коя църква принадлежиш. Познавам очевидци на инквизициите, заедно сме учили", разказа достолепен господин с побеляла коса. Той заяви, че няма значение как се казва, и тръгна под ръка със съпругата си, която пък била учила в женския френски колеж "Сен Жозеф".
По същото време в Пловдив единствен предвестник за предстоящата меса на Йоан-Павел II бяха стотиците униформени полицаи, заградените улици и заведенията, в които се пиеше само бира. На витрините в малкото работещи барчета имаше набързо залепени бели
листове с надпис "Алкохол не се сервира"
Вътре седяха предимно полицаи, които хапваха набързо топла супа. До тъмно работеше и сергията с фланелки, чаши, значки и други джунджурии с лика на папата. Двете млади продавачки се ядосваха, че се купуват най-много дребни неща. "Не че сме католички, но си търсехме ключодържател и решихме, че като съвпада моментът с посещението му, може да си вземем един с папата", обясни жена, която пазаруваше с дъщеричката си.
Никъде не се забелязваха групи от поклонници, които нетърпеливо да прииждат за събитието. Едва призори откъм гарата се чуваха възгласите на пристигащите с първия влак богомолци от страната: "Да живее папата!"
Около 200 деца от град Раковски тръгнаха в събота на обед пеша до Пловдив. По мръкнало те вече бяха стигнали в палатковия си лагер на стадион "Пловдив". "Цяла нощ не сме спали, толкова се вълнуваме", каза 12-годишната Гергана. Тя се похвали, че сестричката й ще получи първо причастие от Светия отец. На зазоряване децата станаха и в развълнувано шествие се отправиха към централния площад, за да преживеят там паметната среща с папата.
|