|
86-годишният отец Храбър Иванов е един от осъдените през 1952 г. католически свещеници. Излежава 6-годишна присъда в затвора в Белене като политически затворник. Осъден е после на нови 2 години и половина и ги лежи в старозагорския затвор. Причината: докато е свещеник в Сливен, комунистите правят църквата на склад. Той се връща в Пловдив и пише на своя кръщелница, която е в санаторуим: "Стефче, моли се на Бога и Света Богородица, те ще ти помогнат." Писмото попада в ръцете на Димитровската социалистическа народна младеж (ДСНМ). На втория му месец в Белене умира майка му. Когато го пращат зад решетките за втори път, почива баща му. Самият Храбър заболява от туберкулоза. Днес той е написал 15 книги, от тях 5 са преведени на френски. Той е един от героите на документалния филм, заснет от французи в памет на преследваните през 1952 г. католически свещеници.
- Отец Храбър, как гледате днес на процеса срещу католическите свещеници преди 50 г.? Какво ви крепеше?
- Преминах през мечтата и борбата на един живот. 4-ма доносници отидоха да ме издадат на Държавна сигурност, но аз казвах само онова, което е било. Сам си изпросих присъдата, можех да бъда оправдан по едно изключение, това щеше да е цяло чудо, но аз доказах, че съм невинен. Представяте ли си мен да ме смятат за комунист?!
Аз минах през всичко, стигнах до лудост - цяла нощ разпити, сутринта се прибирам в килията и усещам, че не мога да си владея мислите. Чакай, бе, викам, и се помолих на Бога. И Бог направи едно голямо чудо - като стигнеш до върха на лудостта, там се събира и мъдростта. И получих едни прояснения, които в нормално състояние човек не може да ги проумее.
- Какво е за вас идването на папата в България?
- Православие значи да държиш за правата вяра, т. е. учението на Исуса Христа, неизопачено и неосакатено. Обаче не е достатъчно само това, трябва и да го изпълняваш. Правата вяра може само в църквата да я запазиш, и то като не се делиш. А най-голямата беля на човечеството е, че самите православни са разединени - източно- и западноправославни не общуват помежду си. Насила го накараха дядо Максим да се съгласи да приеме папата.
- Кой го е накарал?
- Властта, гражданската. Той не искаше. Научих се, че Алексий II, Всерусийският патриарх, е посъветвал Максим да не приема Светия отец. Просто защото е разединено християнството. А папата прави нещо голямо, на тая възраст още се съгласява... Знаете ли колко е уморително?!
- Може ли вярата да помогне наистина на хората?
- Голям въпрос стои пред цялото човечество. Първо, престъпност - по турско време хората са си държели вратите отворени, а сега имам 4 ключа и всичко да заключвам, пак кражби стават. Второ, хулиганство - чупят ей така, за нищо, крадат... Има и разврат - по турско време не е имало сиропиталища за деца, някоя жена, ако по някакви съображения си остави рожбата, хора я вземат, нито едно дете не е ставало хулиган. Вече обърнаха внимание и на още едно нещо - тероризма.
Може ли обаче с глоба и затвор да промениш съзнанието на някого? Не. А кой може? Духовната власт.