:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,658,683
Активни 48
Страници 1,248
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Много певци и кандидати за слава, но слаби резултати

На днешната българска песен й липсват ярки мелодии и разкошни текстове, твърди композиторът Тончо Русев
снимка: Николай Дончев
Тончо Русев
Тончо Русев е роден на 20 април 1932 г. в Бургас. След като завършва Консерваторията, специалност тромпет, свири в Пернишкия симфоничен оркестър и основава оркестъра на Държавния сатиричен театър. През 1960 г. създава естрадния оркестър към БНР. Автор е на над 1000 песни за Лили Иванова, Емил Димитров, Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Мими Иванова, Нели Рангелова, Петя Буюклиева, Силвия Кацарова, Васил Найденов, "Сигнал", "Щурците", "Диана експрес", Веселин Маринов. Лауреат е на всички възможни награди: "Златен Орфей", 6 пъти "Мелодия на годината", 10 пъти на "Пролетния радиоконкурс".

-------



- Навремето смятаха естрадната музика за несериозна работа.

- А се оказа много трудна, защото в нея почти всичко е казано и не можеш да изненадаш публиката с нищо. А и информацията на хората вече е много голяма. Навремето, щом пуснеха песен на Лили Иванова по радиото, тя заливаше цяла България. Сега ще се претопи сред толкова много радиостанции и телевизионни канали, които бълват непрекъснато. В тоя калабалък песента се губи. Даже трудно може да я чуе човек.

- Не изяде ли в днешно време тъй нареченият шоубизнес онова, което се криеше зад думата "естрада"?

- Би трябвало да не я е изял, тъй като естрадата е фактически част от шоубизнеса. В неговата основа са най-вече песните и танците. Но на практика не е така.

- Какво обаче става със самата естрада? И вие пишете повече за попфолка.

- Естрадната, или забавната музика, хайде тъй да я наречем, съществува независимо от моето участие или неучастие в нея, но смятам, че има отстъпление в качеството на песните. Те не носят оня мелодичен чар, който имаха навремето. Много са песните, които наподобяват световните образци. Лошото е, че те само ги копират, без да извличат най-ценното от тях.

- Попфолкът ли ще изведе забавната музика от застоя?

- Попфолкът беше замислен много добре и имаше за цел да съчетае елементите на забавната музика с елементите на фолклора, неугасващи и пълни с енергия. Има и преди отделни опити в това отношение - "Сребърните гривни", "Щурците", Емил Димитров, та и аз. Но истинското развитие започна преди десетина години. Лошото е, че се явиха хора меркантилни и изродиха тая идея.

- Имаме ли шанс наша песен да стане международен хит? Гърците имат "Антик", сърбите - Лепа Брена, Цеца Величкович, Весна Змиянац, румънците - "О-зоун", турците - Таркан. Ние нямаме нищо.

- Не можем да стигнем световното ниво. Не е само поради липса на качества, а защото нямаме организация на шоубизнеса. Ние сме много назад в пропагандирането на нашите песни по света, нямаме тая машина на лансиране на звезди и така нататък.

- Не сме ли изтървали момента българска песен да стане световен хит?

- Ако изходим от това, че тазгодишното ни представяне на Евровизия бе повече от сполучливо, то очевидно не сме и можем да се надяваме някой млад изпълнител да се наложи. Убеден съм, че ще дойде и денят, в който наша песен ще стане популярна по света.

- Тончо Русев ли ще я напише?

- Няма, защото има много млади хора, които трябва да свършат тази работа. Правят се телевизионни предавания, на които се явяват и изключително кадърни млади певци. Типичен пример е "Мюзик айдъл". Обаче след това те затъват - няма ги никакви.

- Да се върнем на предходника му "Файф старс" и Светльо, Владо, Лора, Надя и Любена. Те защо не направиха кариера?

- Не могат и да направят кариера, защото звеното между моженето на певеца и неговото реализиране отсъства от веригата. Няма продуценти, няма музикални агенти, няма импресарии. Телевизията им даде популярност, но след това всеки се спасява поединично.

- Но в така наречената чалга не е така.

- В чалгата има по-добра организация. Там са вложени много пари. Че аз вечер, като въртя телевизионните канали, от всеки втори излиза чалга. Ако сте забелязали, в същото време почти липсват забавната и народната музика и в телевизията, и в радиото.

- Като говорим за младите, в жанра навлязоха доста - групи, певци, композитори. Количеството води ли до качество?

- По законите на диалектиката би трябвало. Но досега това нещо не се случва. Много певци и много кандидати за слава, но слаби резултати.

- Какво им се губи?

- При тях няма нещо характерно, което да ги отличава. Докато гръцките, сръбските, турските певци не може да ги сбъркаш. Нито един от новите ни певци няма своя собствена физиономия.

- Те обаче нямат и хит. Каква е причината?

- Няма хора, които да направят тая работа. Много хора пишат песни, но им се изплъзва същественият момент да направят песен, която да се запее от публиката.

- Как се прави хит? Доказали сте, че го можете.

- За да стане една песен хит, са необходими много условия. Първо, един разкошен текст, който да внушава някаква идея. Аз съм обръщал особено внимание на текстовете и съм горд, че съм писал по текстове на Иван Вазов, Багряна, Радой Ралин, Павел Матев, Дамян Дамянов, Петър Караангов и много други. На второ място, трябва да има ярка мелодия и после изключително талантлив певец, който да понесе на крилете на своя талант песента. Трябва и масмедиите да го рекламират. Без едно от тия условия хит не може да се получи. Сега някои от звената ги няма. За да се намери хубав текст за песен, днес трябва да се прерови много материал. В него трябва да се говори за нещо, което се повтаря в живота. А хита го прави нейно величество публиката. Не можеш да седнеш и да кажеш: "Днес ще направя хит." Ако публиката не реши да го обяви, няма да стане.

- Нямали ли сте обаче чувството, когато правите някоя песен, че от тая трънка ще изскочи заек?

- Винаги имам почти реална представа коя песен ще стане популярна и коя не. Но има и изненади. Например навремето "Може би" я написах просто за да отхвърля ангажимент към "Сигнал". Тя стана хит.

- Така ли беше и с първата ви песен?

- Беше в далечната 1960 г. Написах "Звезди" за Георги Кордов по стихове на Дамян Дамянов. Тя нямаше хитова нагласа, а беше балада, която се пя дълго.

- Само защото сега не се появява нищо стойностно в естрадата ли, все още слушаме Лили Иванова, Васил Найденов, Богдана, "Щурците", "Сигнал", Йорданка Христова и старото поколение?

- Има една носталгия по песните от 70-те и 80-те години. Тя не е типична за България, а е явление в целия свят. Доказват го и световните турнета на старите певци и групи. Колкото до нашите певци не е само носталгията. Песните им са ярки като мелодии и с разкошни текстове. Нещо, което липсва на днешната песен.

- Спомням си, че навремето много певци и групи се оплакваха, че ги забраняват и спират. Сега, когато имат свобода, защо падна нивото?

- То е същото като с литературата. Откакто дойде демокрацията и всеки може да говори каквото си иска, нямаме значителен роман, нямаме значителни стихотворения. След толкова много натрупани мълчания, вместо да избликнат нови силни произведения, се сковаха самата литература и музика и авторите не могат да направят нещо стойностно. Това е отражение на живота. Може би само в живописта тази разкрепостеност дава резултат.

- Какво му трябва на добрия композитор?

- Трябва да е честен спрямо себе си и хората, за които пише песните си. Да не снобее, да е здраво стъпил на земята. Да има добри изпълнителни, поети и аранжори. Трябва да има огромна информация като музика, да владее инструментите и човешкия глас. И да обича много народната музика. Тя, така да се каже, е първомузиката и в нея са всички тайни и ключове за успеха. Даже и в симфоничната музика Панчо Владигеров без "Вардар" би бил нищо, Петко Стайнов без "Тракийски танци" - също, Марин Големинов без "Нестинарка" - също. Това в пълна степен важи и за изобразителното изкуство - Владимир Димитров - Майстора, бай Златю Бояджиев. Затова съм твърдо убеден, че успехът на забавната музика ще дойде от съчетанието й с народната.

- Каква музика слушате в свободното си време?

- Естествено народна, но и джаз. Защото аз съм свирил много в джазови оркестри. От друга страна, суингирането, така да се каже, това люлеене е основата на забавната и симфоничната музика.

- "Илюзия" е, че "Може би" "Остаряваме бавно" след "Панаири" и "Телефонна любов". Така ли е при вас?

- Само преди месец написах химна на Варна. Естествено го пее Веселин Маринов и е по стихове на Евтим Евтимов.

- За Лили Иванова бихте ли работили? Забравихте ли вече дългогодишната кавга?

- Това е минало. Отскоро имам поръчка да напиша две песни за нея. Работя с едно младо момче Сунай Чалъков, с когото ще се появя на фестивала на македонската песен в Благоевград. Пианото ми е отрупано с песни. Темпото не е същото, каквото е било навремето. Не е от възрастта. Влияние оказват многото написани песни. Старая се във всяка песен да съм различен, а това е много трудно.
16
3204
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
16
 Видими 
22 Септември 2007 01:35
Да е жив и здрав още толкова години!
22 Септември 2007 06:02
благословен, написа вечни шлагери, класики на музиката с душа, няма носталгия по отминалото, това е златния век на бг естрадата, истинските гласове и музика, и нещо незабравимо, Натиснете тук
22 Септември 2007 08:31
Аз мисля че много от песните на Тончо, ако се намери голям лейбъл да ги предложи на световния пазар, ще станат световни хитове. Имаме истински бисери, както негови така и на други творци! За съжаление - повечето от един класифициран като "ретро" период.
22 Септември 2007 10:06
Да е жив и здрав още много години! Според мен е най-добрият.
22 Септември 2007 10:42
Този човек написал хиляда песни, аз още не мога да изпея една до края!
Отново се повдига темата за неспособността на българския творец да създаде произведение, което да надхвърли рамките на националната значимост. За успокоение на музикантите, и в другите жанрове и клонове на изкуството е така. Какво да се прави, национален феномен. Нищо значимо, нищо с общочовешко значение. Смешно е да се прехвърля вината на продуцентите, след като авторът е писал песни на кубици. В България няма и никога не е имало среда за творчество. До такава степен работата е карък, че човек когато получи вдъхновение, жена му ще го ядоса, съседката ще дойде за сол и пресни новини, токът ще изгасне и пак нищо няма да стане.
22 Септември 2007 11:20
големия шлагер е небесен дар, оттам иде, затова е с душа, а не налаган търговски с непрекъснато излъчване, е, службите да си приберат апаратурите, антените, и шлагери ще има и усмихнати хора
22 Септември 2007 11:30
имаме песни, които са равни и на италиянските, и на френските.
нямаме самочувствие, изтъпяли терзания за световни хитове и нобелови награди.
самоподценяването си има обяснения.
самоунищожаването на българския език например върви ръка за ръка с чалгата, самоотразяват се нещата .
за твореца
22 Септември 2007 17:54
Интересно, в същото време българския фолклор (не чалга) триумфално - и сякаш от само себе си, без особени старания от наша страна - ако не смятаме Филип Кутевите едно време - шества по Холивуд, озвучава филмите за гръцката митолигия, възкресението на Христа и т.н., и се записва и свири от всички лейбълс и станции, които формират вкусовете на западна сноберия. Не случайно статията "Българска музика" в английската Уикипедия е значително по-обширна и вдъхновена от тази за гръцката, да не говорим за останалите балкански. Какви ти там О-зони, какви Весни Змиянац?

Намерих веднага на Ютюб песента на Т. Русев за Варна - тук - за съжаление в музиката й няма нищо пак екселанс българско, а е типична средиземноморска (неаполскски мандолини,"гръцки" орнаменти) песньовка от нашата соц естрада от началото на 70-те години. Тогава имаше и по-хубави песни за градове - "Марциана" (за Девня), пееше я Емилия Маркова, доста джазово, и "Девня, Девня, пристан нов на събудения ден".

Тогава беше на мода да се пише за работническите синеблузи градове като Девня, Белослав и Бургас и техните трудови хора. Но имаше и няколко песни за чиновническата и еснафска Варна - помня една на Бисер Киров (Варна е най-светлото пристанище) и една на неизвестен за мене певец (Откривам твойте в мойте черти).

Текста на "Песен за Варна" от априлския поет (родом от Македония) Евтим Евтимов е изсмукан от пръстите, без нито една варненска метафора, а филмчето е раздвижено по Пайнерски и живописно ретуширано, но без особени художествени качества. Режисьорът е имал някои свои идиосинкразии.

За мене най-добрите песни за Варна (косвено де) са от филма "Забранено за възрастни" (реж. Пл. Масларов) - музика на Ст. Димитров по текстове на Георги Борисов (които текстове нямат нищо общо с Варна, а само бяха "еджи" и подхождат на младежката куул тема на филма). Само една стана радиохит, "И замирисва на море" (и в нея това е само една фраза, иначе не се говори за море). Но много ми хареса другата, дето момчето и момичето пътуват с рейса за Аспарухово нощно време покрай фабриките - "И стават силни на нощта".

Случайно попаднах и на едно стихотворение за Варна от нашия форумен колега поета Валери Станков, в което постмодернистично "колира" христоматийни отломки от Вапцаров, Гео Милев, Хр. Фотев и може би от други покойни поети. То обаче е много модерно по размери и много злъчно по настроение и не става за проста Точно-Русева песенчица (въпреки жепетата, кюфтетата и белота) - по-скоро за нещо атонално, завързано и мъчително от Шьонберг, което се пее с речитатив в градината на Музея за модерно изкуство (МоМА) в Ню Йорк.
22 Септември 2007 18:49
90% от "песните" на тончо русев са еднообразни и скучни. В тях няма нищо характерно, нищо затрогващо. Просто се повтаря един и същи мотив до втръсване. Заслушайте се - те звучат еднакво. Просто изпълнителите са различни. Колко българи имат в домовете си музика на тончо русев и си я пускат? Не знам, но аз не познавам такива. А вие? Това са "песни" които не се слушат. Е ако по телевизията ги дадат тогава може и да се загледа някой. Не казвам че тончо русев е слаб композитор. Но при него количеството е много ама много по-голямо от качеството.
22 Септември 2007 20:03
ти, ти, ти
рожден ден
остаряваме бавно
нощ над града
нощна песен
прегърни ме
може би
22 Септември 2007 20:31
На него май едно време му казваха Трончо Русев.
22 Септември 2007 20:39
От Тончо Русев лъха социалистическото бездарие .Сега седнал да ни обяснява каква организация подържа "чалгата".Ами защо не се създаде организация, която да подържа хубавата българска музика?Само на това си отговори Тончо !
22 Септември 2007 20:53
Е, хайде сега - само "Ти сън ли си" (по П. Матев) да беше написал Тончо Русев, щеше да остане в историята.

Друго ми направи впечатление във филмчето за Варна - показваха най-много военни обекти - няколко кадъра с морското училище (с гукащи си курсанти от двата пола в парадна форма), два пъти - щаба на ВМС, едри планове на военноморския клуб, няколко кадъра от военноморската база, че и пантеона. Наистина, забравиха военното комендантство (много хубава стара къща) и дома на моряка до митрополията. Интересно, че снимайки дълъг кадър с морското, операторът беше така прехласнат, че не завъртя барем 30 градуса вляво да хване и спортната зала. Не че е бягал от модерните къщи по принцип - няколко пъти е снимал морска гара.

Веселин Маринов има и други интересни военни филмчета - с една червена кола кабрио по главната улица на В. Търново, следван от маршируващи младежи и девойки във военни униформи, или на сцената на НДК (За теб, Българийо) в съпровод на маршируващи на място младежи в стегнати черни екипи. Певецът казва на възрастната, но много ентусиазирана публика (от запасни офицери?), че България пак ще стане "хубава и зелена, каквато беше".
23 Септември 2007 08:58
Колегите изброиха 8 песни на Тончо Русев. Хубави са наистина.
Опитвам се да се сетя кои бяха останалите 992 песни...
23 Септември 2007 09:56
Фичо
Ти обичаш Варна, аз съм свързан с Бургас. Другия четвъртък съм във Варна, а след това в Бургас.
Забравил си обаче да споменеш песента: "Варна, хубава Варна, Варна обичам те" на някаква латиноамериканска група беше. накакъв Лос..., не си спомням името и.
23 Септември 2007 12:30
Като сте подхванали песни за Варна, ето още една:

Натиснете тук
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД