Тончо Русев е роден на 20 април 1932 г. в Бургас. След като завършва Консерваторията, специалност тромпет, свири в Пернишкия симфоничен оркестър и основава оркестъра на Държавния сатиричен театър. През 1960 г. създава естрадния оркестър към БНР. Автор е на над 1000 песни за Лили Иванова, Емил Димитров, Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Мими Иванова, Нели Рангелова, Петя Буюклиева, Силвия Кацарова, Васил Найденов, "Сигнал", "Щурците", "Диана експрес", Веселин Маринов. Лауреат е на всички възможни награди: "Златен Орфей", 6 пъти "Мелодия на годината", 10 пъти на "Пролетния радиоконкурс".

-------



- Навремето смятаха естрадната музика за несериозна работа.

- А се оказа много трудна, защото в нея почти всичко е казано и не можеш да изненадаш публиката с нищо. А и информацията на хората вече е много голяма. Навремето, щом пуснеха песен на Лили Иванова по радиото, тя заливаше цяла България. Сега ще се претопи сред толкова много радиостанции и телевизионни канали, които бълват непрекъснато. В тоя калабалък песента се губи. Даже трудно може да я чуе човек.

- Не изяде ли в днешно време тъй нареченият шоубизнес онова, което се криеше зад думата "естрада"?

- Би трябвало да не я е изял, тъй като естрадата е фактически част от шоубизнеса. В неговата основа са най-вече песните и танците. Но на практика не е така.

- Какво обаче става със самата естрада? И вие пишете повече за попфолка.

- Естрадната, или забавната музика, хайде тъй да я наречем, съществува независимо от моето участие или неучастие в нея, но смятам, че има отстъпление в качеството на песните. Те не носят оня мелодичен чар, който имаха навремето. Много са песните, които наподобяват световните образци. Лошото е, че те само ги копират, без да извличат най-ценното от тях.

- Попфолкът ли ще изведе забавната музика от застоя?

- Попфолкът беше замислен много добре и имаше за цел да съчетае елементите на забавната музика с елементите на фолклора, неугасващи и пълни с енергия. Има и преди отделни опити в това отношение - "Сребърните гривни", "Щурците", Емил Димитров, та и аз. Но истинското развитие започна преди десетина години. Лошото е, че се явиха хора меркантилни и изродиха тая идея.

- Имаме ли шанс наша песен да стане международен хит? Гърците имат "Антик", сърбите - Лепа Брена, Цеца Величкович, Весна Змиянац, румънците - "О-зоун", турците - Таркан. Ние нямаме нищо.

- Не можем да стигнем световното ниво. Не е само поради липса на качества, а защото нямаме организация на шоубизнеса. Ние сме много назад в пропагандирането на нашите песни по света, нямаме тая машина на лансиране на звезди и така нататък.

- Не сме ли изтървали момента българска песен да стане световен хит?

- Ако изходим от това, че тазгодишното ни представяне на Евровизия бе повече от сполучливо, то очевидно не сме и можем да се надяваме някой млад изпълнител да се наложи. Убеден съм, че ще дойде и денят, в който наша песен ще стане популярна по света.

- Тончо Русев ли ще я напише?

- Няма, защото има много млади хора, които трябва да свършат тази работа. Правят се телевизионни предавания, на които се явяват и изключително кадърни млади певци. Типичен пример е "Мюзик айдъл". Обаче след това те затъват - няма ги никакви.

- Да се върнем на предходника му "Файф старс" и Светльо, Владо, Лора, Надя и Любена. Те защо не направиха кариера?

- Не могат и да направят кариера, защото звеното между моженето на певеца и неговото реализиране отсъства от веригата. Няма продуценти, няма музикални агенти, няма импресарии. Телевизията им даде популярност, но след това всеки се спасява поединично.

- Но в така наречената чалга не е така.

- В чалгата има по-добра организация. Там са вложени много пари. Че аз вечер, като въртя телевизионните канали, от всеки втори излиза чалга. Ако сте забелязали, в същото време почти липсват забавната и народната музика и в телевизията, и в радиото.

- Като говорим за младите, в жанра навлязоха доста - групи, певци, композитори. Количеството води ли до качество?

- По законите на диалектиката би трябвало. Но досега това нещо не се случва. Много певци и много кандидати за слава, но слаби резултати.

- Какво им се губи?

- При тях няма нещо характерно, което да ги отличава. Докато гръцките, сръбските, турските певци не може да ги сбъркаш. Нито един от новите ни певци няма своя собствена физиономия.

- Те обаче нямат и хит. Каква е причината?

- Няма хора, които да направят тая работа. Много хора пишат песни, но им се изплъзва същественият момент да направят песен, която да се запее от публиката.

- Как се прави хит? Доказали сте, че го можете.

- За да стане една песен хит, са необходими много условия. Първо, един разкошен текст, който да внушава някаква идея. Аз съм обръщал особено внимание на текстовете и съм горд, че съм писал по текстове на Иван Вазов, Багряна, Радой Ралин, Павел Матев, Дамян Дамянов, Петър Караангов и много други. На второ място, трябва да има ярка мелодия и после изключително талантлив певец, който да понесе на крилете на своя талант песента. Трябва и масмедиите да го рекламират. Без едно от тия условия хит не може да се получи. Сега някои от звената ги няма. За да се намери хубав текст за песен, днес трябва да се прерови много материал. В него трябва да се говори за нещо, което се повтаря в живота. А хита го прави нейно величество публиката. Не можеш да седнеш и да кажеш: "Днес ще направя хит." Ако публиката не реши да го обяви, няма да стане.

- Нямали ли сте обаче чувството, когато правите някоя песен, че от тая трънка ще изскочи заек?

- Винаги имам почти реална представа коя песен ще стане популярна и коя не. Но има и изненади. Например навремето "Може би" я написах просто за да отхвърля ангажимент към "Сигнал". Тя стана хит.

- Така ли беше и с първата ви песен?

- Беше в далечната 1960 г. Написах "Звезди" за Георги Кордов по стихове на Дамян Дамянов. Тя нямаше хитова нагласа, а беше балада, която се пя дълго.

- Само защото сега не се появява нищо стойностно в естрадата ли, все още слушаме Лили Иванова, Васил Найденов, Богдана, "Щурците", "Сигнал", Йорданка Христова и старото поколение?

- Има една носталгия по песните от 70-те и 80-те години. Тя не е типична за България, а е явление в целия свят. Доказват го и световните турнета на старите певци и групи. Колкото до нашите певци не е само носталгията. Песните им са ярки като мелодии и с разкошни текстове. Нещо, което липсва на днешната песен.

- Спомням си, че навремето много певци и групи се оплакваха, че ги забраняват и спират. Сега, когато имат свобода, защо падна нивото?

- То е същото като с литературата. Откакто дойде демокрацията и всеки може да говори каквото си иска, нямаме значителен роман, нямаме значителни стихотворения. След толкова много натрупани мълчания, вместо да избликнат нови силни произведения, се сковаха самата литература и музика и авторите не могат да направят нещо стойностно. Това е отражение на живота. Може би само в живописта тази разкрепостеност дава резултат.

- Какво му трябва на добрия композитор?

- Трябва да е честен спрямо себе си и хората, за които пише песните си. Да не снобее, да е здраво стъпил на земята. Да има добри изпълнителни, поети и аранжори. Трябва да има огромна информация като музика, да владее инструментите и човешкия глас. И да обича много народната музика. Тя, така да се каже, е първомузиката и в нея са всички тайни и ключове за успеха. Даже и в симфоничната музика Панчо Владигеров без "Вардар" би бил нищо, Петко Стайнов без "Тракийски танци" - също, Марин Големинов без "Нестинарка" - също. Това в пълна степен важи и за изобразителното изкуство - Владимир Димитров - Майстора, бай Златю Бояджиев. Затова съм твърдо убеден, че успехът на забавната музика ще дойде от съчетанието й с народната.

- Каква музика слушате в свободното си време?

- Естествено народна, но и джаз. Защото аз съм свирил много в джазови оркестри. От друга страна, суингирането, така да се каже, това люлеене е основата на забавната и симфоничната музика.

- "Илюзия" е, че "Може би" "Остаряваме бавно" след "Панаири" и "Телефонна любов". Така ли е при вас?

- Само преди месец написах химна на Варна. Естествено го пее Веселин Маринов и е по стихове на Евтим Евтимов.

- За Лили Иванова бихте ли работили? Забравихте ли вече дългогодишната кавга?

- Това е минало. Отскоро имам поръчка да напиша две песни за нея. Работя с едно младо момче Сунай Чалъков, с когото ще се появя на фестивала на македонската песен в Благоевград. Пианото ми е отрупано с песни. Темпото не е същото, каквото е било навремето. Не е от възрастта. Влияние оказват многото написани песни. Старая се във всяка песен да съм различен, а това е много трудно.