Фирмите-длъжници могат да разчитат на партийна подкрепа. Проблемът е, че когато управляват три партии, извън политическия чадър не остават фирми, от които да се търсят дългове. |
И ако все пак тези изчисления са неофициални, напълно официални са данните как Агенцията за следприватизационен контрол и Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" имат съдебно признати, но несъбрани 350 млн. лв. вземания. Първата има дори издадени изпълнителни листове за 285 млн. лв., а общо признатите й и от съда вземания са за над 350 млн. лв. Резервът пък е с 200 милиона лева присъдени вземания. Няколко милиона има да си вземат фонд "Земеделие" и куп други държавни институции. И въпросът със събирането или по-скоро с несъбираемостта виси от години, но се вижда, че се е натрупала гигантска сума.
Скандално е да ни се обяснява, че пак трябва да се стяга коланът, че нямало пари в държавата, расте социалното напрежение, когато държавата има да събира 2 млрд. лв.
Става дума за дължими суми примерно
от неизпълнение на приватизационни договори
или пък от сделки с резерва, или от обществени поръчки, от източено ДДС, от неизпълнени задължения по проекти с фондове и т.н,. и т.н.
И ако примерно има извинение, че се събират бавно глоби за 50-100 лв. от физически лица, за милионите няма оправдание. Има само обяснение.
Години наред във фирмите
бе възпитано чувството за пълна безнаказаност
при източването на държавния бюджет. Те се превърнаха в каста на недосегаеми. И как иначе, след като нито прокуратурата им търси отговорност, нито пък държавата си събира даденото им, което те си го смятат и за подарено. Другото безумие е, че не се събират вземания по неизпълнени приватизационни договори. Не стига, че по общо мнение и според становището на държавното обвинение отпреди няколко години българското раздържавяване е едно от най-бандитските в света и е за жълти стотинки, но и дължимото по документи не се събира. Но дори и това, което все пак го има по документи, не се събира.
Не е ли очевидно, че след кредитните милионери пак държавата ражда "ДДС"-милионерите.
Защото просто никой не ги закача, текат давностни срокове, забравя се, минават десетилетия дори, докато се посегне на някой подобен длъжник. И то в много краен случай.
Защото всяко ново правителство все обещава, че ей този път ще им разкаже играта, че започва събирането, че ще има акции. И накрая нищо. И се стига до признанието с половин уста, че има милиони, които никога няма да бъдат събрани. Фирмите и лицата се оказват фантомни, не можело да се стигне до организаторите. Ако 166 държавни институции не могат да спрат това и не могат да накажат виновните и да съберат откраднатото, кой до го направи? Да изпишем фирми от чужбина?
Сега пък възникна и проблемът с частните съдебни изпълнители,
на които не се възлага събирането на държавни вземания. Защото липсвала процедура по възлагане, имало неясноти около авансовите вноски за изпълнение, съществували противоречия между Закона за частните съдебни изпълнители и други нормативни актове като Данъчноосигурителния процесуален кодекс, който не давал възможност на държавните институции да възлагат събиране и какво ли още не. В куп страни ги използват - даже призовки да връчват - друга драма на държавата, но в случая друга тема. Затова е повече от естествено, като работи някъде другаде, поне да се пробва в България. Както и да се увеличат държавните съдебни изпълнители, заплатите им да се обвържат със събраното и да им се увеличат правомощията.
От една страна, гражданите логично питат за какво плащат данъци, а отсреща им се присмиват други граждани и фирмите им - тънат в комфорта на сивата икономика, а държавата не ги закача. Чия е държавата ? Отговора го знае всяко хлапе.