Някак странно партия ГЕРБ извади икономическа програма за управление на страната след парламентарни избори, точно в навечерието на местните избори. В това май не би трябвало да има нещо лошо. Хората правят десен проект: измислят законодателни инициативи; подготвят икономическо благоденствие на страната чрез два мандата дясно управление; коментаторите ги наричат последователи на ирландския модел, а сутрешните блокове преливат от коментари по отношение на инициативността на партията.

Но както казах, всичко това се случва преди едни други избори - местните, и цялата стройна, обещаваща просперитет програма изглежда доста, ама доста измислена. Да правиш кампания за парламентарни избори, преди да са минали общинските, е като ЦСКА да коментира участието си на финала на УЕФА, преди да се е класирал за груповата фаза. Абсурдно и много хлъзгаво!



Абсурдно е, защото изборите са важни за обществото



От това кой ще седне на градоначалническия стол, от това кой ще стои в местния парламент, ще зависи бъдещето на определен град. Точно преди хората да решат кого да посочат в интегралната бюлетина, е важно да се дискутират конкретните проблеми, конкретните програми и конкретните личности. Това е темата, върху която трябва да се фокусират политиците, медиите, обществото. Вместо това обаче генералската партия вече отправя взор към пълното управление на страната. Тази стъпка на пръв поглед изглежда леко надменна. Надменността звучи ето така: ГЕРБ не мислят за местните избори, те са ги спечелили вече и затова сега са загрижени за следващата стъпка, за по-голямото.

Тъй като лидерът на ГЕРБ е претендент за нов мандат като кмет на столицата, да не се пилеем и да подхванем софийския случай. В София реално няма дискусия по реалните проблеми на града. Да, всеки ги е очертал, защото те са ясни. Но няма дискусия и може би няма и да има. Кандидатите се занимават предимно с миналото на конкурентите си, биографиите си и силовите си възможности, отколкото с важните теми.

Примерно кой е истински генерал, кой е дядото на Мартин Заимов, дали Бойко Борисов ще излезе на двубой по бойни изкуства срещу Слави Бинев или не (те нали и двамата са с черни пояси). Аз обаче искам да чуя обещания за това как конкретно ще се решат проблемите с транспорта, инфраструктурата, паркингите, чистотата, сигурността, цените на парното. Интересува ме кой ще поработи по изграждането на инфраструктура за колоездачи - все реални неща.

Кандидат-кметът, партиите трябва да ни доказват с конкретни числа и стъпки как ще поемат управлението на растящия, но нестареещ град. Това е важно, защото изборите са форма на контрол, а за да има контрол, трябва да има конкретика: обещавам това и ако не го изпълня, на следващите избори няма да гласувате за мен и моята партия.

Затова казвам, че изваждането на икономическата програма на ГЕРБ е много хлъзгава работа. Тя ще играе ролята на магическата пръчка при двубоя с БСП в София.



Как би станало това?



Очевидно е, че партиите, които са на власт, обират негативите на управлението. БСП не е управлявала никога столицата, но пък няколко пъти държавата. От своя страна Бойко Борисов вече две години е кмет и също събра много негативи. Ето как действа магическата пръчка: лидерът на ГЕРБ никога не може да бъде вкаран в ъгъла. На всяка критика срещу управлението му (където може да има конкретика) той ще се оправдава с държавата. Нещо от сорта: о, аз не можах да реша този проблем, защото правителството ми пречи, а правителството е некадърно и поради тази причина ние ще вземем властта и ето - в икономическата ни програма ние сме посочили пътищата за просперитет и тези проблеми ще бъдат решени... дрън-дрън... Каквото и да се случва, герберите ще говорят винаги за икономическата си програма - тема, върху която могат да громят политическите си опоненти.

Да, битката за София изглежда лесна, предрешена. Опитът обаче показва, че изборите свършват едва тогава, когато ЦИК обяви това. До последната седмица, до последния ден, последния час, нищо не е сигурно. Поне в България има емблематични примери за това как служебните победи се превръщат в катастрофи. Икономическата програма на ГЕРБ може и да свърши магическата си работа. На парламентарните избори едва ли някой ще си спомня за нея, но ако избирателите се подразнят от надмеността и популизма, то служебната победа може и да стане горчиво ястие.