БНБ печата все повече 100-левови банкноти, което е признак, че сивата икономика цъфти. Този извод направи депутатът Евгени Чачев в парламента вчера. За периода март-юни например броят на столевките в обращение е скочил с близо 14%, при положение че общо банкнотите в оборот са се увеличили средно с 8.68%, сочат данните на БНБ. Знаете, че в магазина, таксито, ресторанта ви се мръщят, ако се появите със 100 или дори с 50 лв., големите купюри са удобни и предпочитани главно от сенчести бизнесмени, които избягват банките и се разплащат в брой, поясни пред "Сега" депутатът.

Той посочи и друг симптом, че делът на сивия сектор расте - данните на Агенцията за финансово разузнаване показват необяснимо голям ръст на плащанията кеш. По закон банки, застрахователи, пенсионни фондове, нотариуси, брокери на имоти и др. са длъжни да докладват в АФР, когато техен клиент внася или взима на ръка сума над 30 000 лв. През 2004 г. агенцията е регистрирала 98 хил. трансакции в брой, а към 1 септември т.г. плащанията на ръка вече са над 300 хил., изтъкна Чачев. Той поиска премиерът Сергей Станишев да обясни защо при ръст на икономиката с 6% годишно кешовите сделки бележат бум със 76%, и то на фона на никнещи през ден нови банкови клонове и нови възможности за електронни разплащания.

Станишев обяви, че АФР регистрира все повече сделки в брой, защото е затегнала контрола, а не защото се разраства сенчестият бизнес. Според него обаче няма европравила, които задължават България да въвежда ограничения за плащанията на ръка. Чачев му припомни, че парламентарната комисия срещу корупцията е одобрила предложение да се забрани плащането в брой на суми над 10 000 лв. Не съм против да се въведе някакъв праг, но решение трябва да се вземе след открити дебати, каза Станишев. Такива дебати обаче вървят от години. В началото на лятото премиерът поиска от НАП мерки за по-добро пълнене на бюджета. Една от идеите на агенцията е точно да се сложи лимит на плащанията в брой.