Нашумяваща млада фотографка ми проводи по интернет снимка на разплакано момченце: пратили го за баничка, а баничките - с нова цена, стотинките не стигнали. Снимката е направена в Трявна. Детето плаче като за фотоконкурс - сълзите му са бистри и огромни. Искрящи сълзи. Утре ще му дадат колкото трябва и вече няма да плаче. После ще научи онова, което майките и бащите отдавна знаят - сълзите не помагат, хлябът не вярва на сълзи...

Текстът на подателката гласи: "И баничките хапят". Това е реплика към колонката от по-миналия петък: "Ценоразписът хапе". Обикновено след такива текстове обратната връзка се засилва, писмата и обажданията зачестяват.

Скоро да се пише за скъпотията и за скока на цените ще стане банално и ще омръзне дори на онези, които това бреме смазва и превива. Максимата, че вчерашният медиен дразнител е като студена манджа, тук само се допълва - и по-оскъдна. С колко? Ами с около една трета. Когато един футболист го глобят с една трета от заплатата, това е траен предмет за почти всенародно разискване. Когато народът е глобен с една трета - не толкова. А иначе - скокът на цените наистина не може да се разглежда другояче освен като санкция.

Въпросът е - за какво ни санкционират? За какво ни заковават в едно битие, от което почти повярвахме, че сме се изтръгнали? Такива отговори никога не са на повърхността, а когато излязат, са горчиви, нерядко - и позорни.

Междувременно от властта обявиха, че поскъпването зацикля, защото цените просто няма накъде да растат. Били се изравнили с цените в съседните страни. Така че масата, ние с вас, да запази самообладание. Проблемът е обаче какво да правим с вече стореното ни зло...





Това, че много от нас ще останат живи, не променя нещата





Върнат в оцеляването, човек реално запазва съвсем малка част от живота си - не като продължителност, а като съдържание. От този момент и задълго човек ще трябва да жертва ценностите на съществуванието си или по-просто да ги разменя, за да го поддържа. Модерният преди време израз "консумирай съдбата си" днес драматично се буквализира: човек трябва да консумира част от живота си, за да спаси останалата.

На ометената от скъпотия и инфлация семейна трапеза се слага всичко онова, което тъй рекламираната от партии и институции стабилизация за кратко върна в бита ни. Малките невинни придобивки и дори само възможности, предчувствията, които се задаваха пред нас, ще се превърнат в хляб и сирене: при тези цени - недостатъчни. Ще бъдат "изядени" зимните обувки и лекарствата, учебниците, билетите за театър, отлаганият от години ремонт, много тайно лелеяният проект за някое скромно пътуване или семеен курорт. Дори чат-пат включваното (и то със свито сърце) парно, дори вестникът с програмата на телевизията, дори самата кабелна телевизия ще се качат на софрата в името на едната прехрана. В автобуса ще се умножат жените с отдавна небоядисвани коси, в снеговете отново ще тръгнат мъже с шлифери и изпокъсани маратонки. Деца ще напуснат училище и ще отидат да работят независимо от закона. Млади семейства ще пестят от залъка за аборти. Не че това го нямаше и до днес, но сега то ще сполети още хиляди, които довчера успяваха да преживяват от труда си и дори имаха мечти...



Такова мощно изтупване на брашнения чувал



в България не беше се случвало скоро. Иначе власт, монополисти, партии и всякакви спекуланти имат рентгеново зрение и откриват и последния петак в джоба на българина. Така както онзи, който удари джакпота в тотализатора, има за първа грижа как да затаи печалбата си (защото инак го чакат рекет, мутри и динамит), така и обикновеният човек си мечтае да укрие всяко повишение, бонус или просто финансова случайност, която му се падне. Може тото-милионерите да се справят с проблема, но той - не. Преди още едно увеличение на заплатата да е стигнало до джоба му, то вече е глътнато от светкавичното поскъпване на всичко, което се таксува и продава. Има такъв термин -"безкасово плащане". Е, така става и при нас - увеличение "без джоб". Просто парите отиват "по предназначение", без дори да влизат в него...

Един читател миналата седмица ми писа: "Минава ми зловещото предположение, че всяко увеличение на заплатите в България става по заявка на Енергото, Топлофикация и т. н. Особено нагли са онези с питейната вода - една и съща вода, от едни и същи извори, а цената скача като бясна... Като зинат монополистите за още пари, държавата добавя на хората по някой лев и те веднага го глътват. А когато пък става дума за пенсии - там всяка стотинка отгоре отива за тях."

Човекът явно следи "процеса" и размишлява напрегнато, защото - какво му остава? При тази така отзивчива към нуждите на монополистите държава българинът трябва дори повече да се замисли...

Друг читател го обяснява още по-смразяващо: държавата режисирала поскъпването, защото просто при по-високите цени "на всичко наоколо" тя прибира и много по високи данъци и пълни хазната. "Защо й е да контролира тока и парното, щом ДДС-то си е за нея?" - пита човекът. Така тези, които позволяват ценовия шок - партиите и институциите, в края на краищата печелят от него. После те тези пари ги разпределят (държавни поръчки и др.) и част от тях отиват в собствените им сметки.

На читателя, както се вижда, всичко му е ясно. Не е ясно само онова, с което започнахме: защо? Защо ни наказват, в какво нацията се провини и не им угоди? Хайде, глобяват дори футболистите, както вече казахме, но там поне се посочва: не изпълнява (указания), не спазва (режима)...

А този народ, който всичко спазва и всичко изпълнява, него защо го сан-кци-онират?

Остава едно обяснение. Няма друго - заради послушанието...