Изборите у нас стават все по-скъпо занимание и макар властта да се оправдава за това с инфлацията, истината е друга. За пореден път данъкоплатците трябва да осребрят грешките на безхаберните ни депутати, министри и други висши държавници. Тези дни отново стана ясно, че депутатите, които взимат решенията, продължават да действат на принципа "първо режи, после мисли", вместо да е обратното.

Едва ли някой е в състояние да изчисли в пари щетите от бързата и нескопосана работа на българските депутати около изборите. И все пак приблизителните загуби от изборите от 2005 г. досега са ясни. През 2005 г. хазната олекна с 4 млн. лв за повишаване на избирателната активност, които потънаха без резултат. Т. нар. царска томбола не повиши избирателната активност в страната, но категорично вдигна летвата във всички следващи план-сметки за избори, които МС одобрява. Сумата от 17 млн. лв, които се дадоха за парламентарния вот през 2005 г., не само че не се намали с 4 млн. при следващите избори, когато нямаше томболи, но и се увеличи. През 2006 г. за президентските избори хазната олекна с почти 20 млн. лв. при поискани от институциите над 25 млн. лв. Изключение от тази възходяща тенденция са изборите за европейски депутати през 2007 г., които струваха 12.6 млн. лв, макар че консуматорите на тези средства поискаха 15.5 млн. Изборите за евродепутати обаче нямаха втори тур и на практика не са по-евтини от първия тур за президентския или местния вот тази есен. Сега МС одобри план-сметка за 18.5 млн. лв, което е с



50% увеличение



в сравнение с местните избори през 2003 г.

Заради закъснялото си решение за прозрачните урни през 2006 г. депутатите оскъпиха набавянето им с около 700 000 лв. и за тях хазната плати 1 млн. лв., при положение че можеха при по-дълъг срок за доставка да се набавят и за 300 000 лв. Сега отново лъсна проблем, свързан не само с много пари, но и с много нерви. Депутатите безгрижно решиха бюлетината за местния вот да е интегрална, а президентът пък разписа, че тя трябва да е широка не повече от 20 сантиметра. И никой за миг не помисли как баба Пена или бай Хасан ще влачат тая бюлетина по пода към стаичката за гласуване, а после ще стои там половин час, за да намери квадратчето, което го интересува. Това със сигурност ще ги откаже да пуснат валидна бюлетина, дори да са си направили труда да отидат до секцията за гласуване. Ето защо на тези избори е възможно да се отчете една от най-ниските избирателни активности или поне рекорден брой невалидни бюлетини.

Още по-големият проблем е



как ще бъдат отпечатани



тези гигантски бюлетини, с които вероятно можем да кандидатстваме за Гинес, но не и да си изберем кметове. Оказва се, че много малко печатници в страната могат да отпечатат бюлетини с дължина над 1 м. А това означава, че монополистите ще си напълнят гушите, ако вотът трябва да се състои на 28 октомври. Вече става тенденция депутатите да развързват ръцете на монополистите и те да диктуват цените без право за каквито и да е преговори. Така сега постъпи и единствената фирма "ГПВ България", която е в състояние да достави нестандартни пликове, но на цена от почти 84 лв. с ДДС за 1000 плика. Това е над



седем пъти оскъпяване за всеки плик



Ако сега и прозрачните урни не могат да поберат гигантските бюлетини, ще се окаже, че всички сметки в държавата за изборите са сбъркани.

Депутатите не приеха още едно разумно предложение за намаляване на държавните харчове около изборите. Те оставиха възможността всяка регистрирала се партийка да си поръча в националните медии хроника за свое събитие нейде из страната. За да се излъчи 20 секунден репортаж от срещата на кандидата Х с избирателите му в града Y, БНТ харчи луди пари, които данъкоплатецът плаща. Тази година за това им се дават около 300 000 лв.

Не е много ясно и защо МВР получава 3.1 млн. лв за нещо, което по принцип е тяхно задължение - да охраняват вътрешния ред в страната по време на избори. Ако властта беше честна към избирателите си, от всяка план-сметка за изборите през последните 3 години можеше да спести пари не само за да поднови всички кувьози в детските отделения в страната, но и дори да направи още нещо полезно. За съжаление изборите се превърнаха в нещо като надписване на сметки без кръчмар. Само че солените сметки на демокрацията задължително се плащат. Когато данъкоплатецът изнемогва, цената се плаща от управляващите.