визитка

Диана Ковачева е родена в София през 1975 г. Завършила е право в СУ. Работила е в Института по правни науки към БАН и в Международния отдел на Министерството на правосъдието. От 2002 г. е изпълнителен директор на "Трансперънси интернешънъл България". Тази година за девети пореден път беше обявен индексът на корупцията и България продължава да бъде с лоши показатели.



- Госпожо Ковачева, защо неправителственият сектор пази мълчание по докладите на правителството за справяне с корупцията и престъпността?

- Струва ми се, че една от основните причини е, че няма достатъчна информация за докладите на правителството. На практика те следват едно особено състояние на рефлекс на докладване към европейските институции повече, отколкото информиране на обществеността за това какво се случва. Самите ние като "Трансперънси интернешънъл" изискваме служебно тези доклади до Брюксел и ги получаваме, но тази информация не може да бъде свободно намерена нито на сайтовете на правителството, нито на МВР, нито на антикорупционните комисии. От информацията, която стига до нас, виждаме, че на практика антикорупционната стратегия и мерките в нея се изпълняват. Проблемът е, че не се вижда ефектът от тях.

- Споменават се стотици заведени дела срещу корумпирани чиновници, десетки уволнени, но неправителственият сектор не казва приема ли тези данни, или има алтернативни?

- Това, което стига в публичното пространство до нас и до гражданите, са всъщност извадки от информациите, които се изпращат в Брюксел. Това са просто подбрани и смлени данни. Всъщност не е толкова важно какъв е броят на осъдените лица. Обикновено става въпрос за случаи на изключително дребна корупция. Макар дребната корупция да е сериозен проблем, тези данни не могат да дадат никакъв цялостен ефект върху процеса на превенция. Простите данни 88 осъдени лица за корупция всъщност не дават никаква информация. Нямам предвид да се докладва всички тези 88 лица за какво точно престъпление са осъдени. Става въпрос за един непрекъснат процес на налагане на наказание. Една от препоръките на "Трансперънси интернешънъл" тази година е сериозно внимание върху необходимостта от некорумпирана и ефективно действаща съдебна система, за да се постигне ефектът на противодействие на корупцията. И тази препоръка се отправя към всички 180 държави, включени в изследването. Разбира се, става дума за комплексен процес. Той включва не само правителството и съдебната система, но и неправителствените организации и гражданите. Но в месеците след присъединяването към ЕС ми се струва, че неправителствените организации не са толкова често канени да участват в антикорупционни инициативи. Съвсем наскоро например бяха приети от правителството новите мерки по стратегията за противодействие на корупцията. От "Трансперънси интернешънъл" не бяхме поканени да участваме при изработването на тези мерки. Всъщност ние не бяхме поканени и предишния път през 2006 г., когато се изработваше и националната стратегия. Включиха ни в работната група в последния момент. С открито писмо до премиера Станишев тогава протестирахме. Казвам го не защото се чувстваме обидени или отхвърлени, а защото това е сигнал, че съвместните инициативи между правителството и НПО би следвало да бъдат по-системни.

- И като член на ЕС България остава корумпирана държава с непоклатим индекс за възприятие на корупцията. Това бетониране не е ли много сериозен проблем, който изисква сериозни мерки?

- Проблемът е, защото през последните 5 години България не прави никаква съществена промяна в стойността на своя индекс. Може би това нямаше да е толкова съществен проблем или нямаше толкова да ни тревожи, ако се отнасяше и за останалите държави от ЕС. Защото смисълът на индекса е не просто да каже какво е числото за съответната държава. 4.1 за България показва, че сме далеч от най-добрата стойност 10 и се опитваме някак си да се приближим до едно ниво 5, над което се смята, че има успехи в борбата с корупцията. Тази година примерът на Румъния е фрапантен. Една държава, която традиционно винаги е била с много по-нисък индекс от България - около 3. "Трансперънси" отбелязва, че тя прави много сериозен напредък, като повишава своя индекс от 3.1 на 3.7. Вярно още е зад България, но това е много съществен напредък само за една година. Полша също е пример за държава, която значително подобрява индекса си през годините.

- Защо все пак чуждият бизнес продължава да не вижда успехите на българското правителство в борбата с корупцията?

- Според мен правителството трябва да положи сериозни усилия, за да комуникира своята антикорупционна дейност с обществото. Защото на практика сигналите, които България изпраща в чужбина към чуждестранния бизнес, се базират на това, което бизнесът възприема като информация за проведените реформи. ЕК не може да бъде PR за България и за това какво тя е направила във всяка една от областите. Това, че един доклад е изпратен до ЕК, не означава, че тя ще излезе с прессъобщение и оттам чуждестранният бизнес ще разбере какво е направила страната. Разбира се, даването на конкретна информация е едната страна на нещата. Другата страна е свързана с това чуждият бизнес да усети, че тук има стабилност, комфортен инвестиционен климат. Трябва да се прекрати тази непрекъсната динамика на законодателството в България. Непрекъснато се изменят законите и чуждестранният бизнес се чувства несигурен. Обикновено той идва в България с въпроса каква е цената на инвестирането тук с включен данък "Корупция". И това е много тревожен фактор.

- Има ли изследвания каква е цената на корупцията в България?

- Преди няколко месеца американският посланик Джон Байърли спомена, че около 20% е данъкът "Корупция" в България по отношение на обществените поръчки. Не знам на какво се базира информацията му, но предполагам, че е достоверна. Всъщност проблемът за корупцията при обществените поръчки е много сериозен.

- Може би най-силните и бързи сигнали към чуждите инвеститори се излъчват, когато има осъдени от по-високите етажи на властта?

- Във всички случаи това е важен сигнал. Осъждането на корумпирани лица е важно доколкото показва, че съдебната система работи ефективно - разследва се адекватно и се събират годни доказателствени средства. Важно е да бъдат осъдени емблематични фигури не за друго, а защото всички знаят или поне подозират кои са корумпираните в България. Осъждането на емблематични фигури ще бъде важно от гледна точка на показване на политическа воля за справяне с корупцията.

- В "Трансперънси" имате ли данни и сигнали за политическа корупция?

- Повечето сигнали, които получаваме, са свързани с корупция в съдебната система и администрацията на местно ниво. Но имаме и сигнали от лица, които заемат политически длъжности, и лица, които са в администрацията на високи постове на местно ниво. Струва ми се, че основен е страхът на хората, които сигнализират, да споделят своето име, защото в България все още липсва адекватна система за защита на свидетелите. Изтичането на информация е много сериозна пречка пред ефективното разследване и наказване.

- Възможно ли е да се направи индекс в България за нивото на възприятие на корупцията спрямо отделните политически субекти у нас?

- Не сме мислили за нещо подобно. Разбира се, възможно е да се направят всякакви индекси. Нашата версия за този индекс е прозрачността при финансирането на политическите партии, защото основните политически субекти са именно те. Политическите партии се намират в основата на всички институции. За съжаление индексът показва, че политическите играчи у нас не са прозрачни. Те нямат желание или в повечето случаи механизми за прозрачност. Ние наблюдаваме всеки път политическите кампании по време на избори и това, което виждаме всеки път е, че политическите партии нямат готовност да предоставят информация в хода на кампанията какво е тяхното финансиране.

- Какво показа вашият мониторинг от последните избори?

- На парламентарните избори през 2005 г. само една политическа партия ни допусна до своите финансови отчети и извлечение от банковите си сметки. За последните европейски избори едва три партии изразиха готовност да ни допуснат - БСП, ДСБ и Граждански съюз "Нова България". На базата на изследванията, които направихме, се оказа, че не може да се направи цялостна картина доколко е прозрачно финансирането, защото по-голямата част от партиите не са готови да предоставят тази информация. Сметната палата ни предоставя информация, но за съжаление индексите, които изработваме, са изключително ниски - те варират около 2.7 при възможен най-добър резултат 10. В България има много политически партии, но те не са прозрачни като финансиране, което дава една обща непрозрачност на политическия процес. Ние препоръчваме договорите за дарение да се сключват в писмен вид, да се подписват декларации за почтеност между дарители и надарени, за да е ясно откъде идват парите за политическото финансиране. Един от сериозните въпроси и до днес е за даренията в натура, които никъде не се регистрират. Според мен основният проблем е свързан с проверката на декларираното от политическите партии.

- Купуването на гласове как се вписва в знака, който даваме към организациите, които определят нашия индекс за корупция?

- Купуването на гласове е сериозен проблем. В много държави това явление е инкриминирано. Според мен същото трябва да се случи и в България. Купуването на гласове компрометира политическата система. Цената на един глас зависи от това на кого плащаш и може да варира между 5 лв. и стотици хиляди левове - зависи какво очакваш от този, който гласува. Цената на купуване на гласове се калкулира в цената на предизборната кампания. А това на практика дава една изкривена представа за стойността на политическата кампания.