Здравният министър Радослав Гайдарски обяви, че е против членовете на бордовете на болниците да получават заплати, и призова депутатите да променят закона, за да не се плаща на чиновниците за участие в бордовете на държавните дружества. "Ако зависи от мен като министър, никога не бих разрешил никой да получава пари от тази дейност", каза Гайдарски.

Той даде за пример предишната уредба, при която болниците са се управлявали не от бордове, а от управителни съвети. "Аз бях председател на УС на Александровска болница в продължение на 3 г. и никой от нас не получаваше нито лев", обясни министърът. Той обаче подчерта, че няма законово право да лиши чиновниците в бордовете на болниците от заплати, тъй като този въпрос е уреден в Търговския закон и в наредба за прилагането му. Според нея членовете на бордовете на държавни фирми, каквито са и болниците, взимат 2 средни заплати за съответното дружество. "Вие сте го гласували това решение, отменете го. Ако го отмените, естествено е тези суми да отпаднат", призова Гайдарски.

Той добави, че единственото, което могъл да направи от морална гледна точка, е да разпореди служителите на МЗ, които участват в бордове, да внасят пари във Фонда за лечение на деца.

Гайдарски отговори на въпрос на независимия депутат Стела Банкова за управлението на лечебниците, предизвикан от публикация на в. "Сега". Преди 2 месеца вестникът написа, че 60 служители на МЗ - членове на политическия кабинет, шефове на дирекции и експерти, са назначени в бордове на болници - 100% и 51% държавна собственост. Според устройствения правилник на ведомството в МЗ има 290 щатни бройки. Не всички от тях обаче са заети и в министерството работят около 250 души. Близо 40 от тях са помощен персонал - секретарки, шофьори, личен състав. Това значи, че около 35% от експертите на министерството членуват в борд. Те получават от 600 лв. до 2400 лв. месечно в зависимост от болницата.

Проверка на вестника тогава установи, че във фонда за лечение на деца даряват единствено членовете на политическия кабинет, но не и чиновниците.



ЗА ПРИМЕР

Гайдарски обяви, че бордовете са помогнали за редуцирането на дълговете на няколко големи болници. "Св. Марина" във Варна, която за 2005 г. била на минус с 1.2 млн. лв., в края на 2006 г. излязла на плюс с 5.5 млн. лв. Александровска болница от дългове за 3.2 млн. лв. за 2005 г. сега била с 1.2 млн. лв. плюс. Университетската болница в Пловдив от 9 млн. лв. дългове през 2005 г. вече имала плюс от 5 млн. лв.