Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу се съгласи, че не е работа на Брюксел да дирижира граматиката и правописа на държавите-членки на ЕС. |
Часове преди неофициалната среща на високо равнище на ЕС, която започна снощи в Лисабон, стана ясно, че някои от най-влиятелните държави като Великобритания и Франция подкрепят българската позиция. Президентът Георги Първанов бе готов с два варианта на изявлението си пред форума в зависимост от нагласата на другите страни да признаят, че не може институциите на ЕС да налагат на народите как да звучи езикът им. В единия вариант се предвиждаше въпросът да бъде поставен на открит дебат, в другия - не се споменаваше заради възможността да се уреди предварително.
"Въпросът е сериозен, защото ЕС е многоезичен проект и нямаме никакво намерение да хармонизираме граматики или произношения", заяви в сряда председателят на ЕК Жозе Барозу, който е португалец. "Тази тема не бива да се поставя като условие по време на преговорите за Договора за реформа". Приемането на новия основен договор би било голям успех на португалското председателство на ЕС и то се постара да преодолее последните четири пречки, една от които бе българската "езикова резерва".
Сравнително лесно бе удовлетворена Австрия, която не се съгласяваше да премахне квотите си за чуждестранни студенти от ЕС в своите университети. Тя настояваше да запази квоти, защото има проблем с наплива на германски младежи към своите медицински факултети. "Готови сме да работим в рамките на общностното право", заяви Барозу и даде пет години на Виена да защити позицията си пред Брюксел. Това означава спиране на съдебната процедура срещу Австрия в Люксембург.
До вечерта обаче не бе сигурно дали ще бъдат удовлетворени Полша и Италия, които също заплашваха да помрачат старта на междуправителствената конференция за Договора за реформа.
ПРЕПЪНИКАМЪНИ
Варшава иска да си остави вратичка за блокиране на решения на ЕС, взети с квалифицирано мнозинство, когато сметне, че те противоречат на нейните национални интереси. Сега тя има право на вето, което ще отпадне чрез Договора за реформа. Италия пък не е доволна, че броят на нейните евродепутати ще намалее с шестима, и се чувства ощетена.