|
| Синдикалните лидери успяха да направят това, което нито един политик не можа - да настроят голяма част от обществото срещу учителите. |
В това, разбира се, няма нищо лошо. Проблемът е, когато бъде премината разумната граница, на която може да се постигне компромис между интересите на една гилдия, едно правителство и едно общество. Когато протестът от защита на справедлива кауза се изроди в най-обикновено изнудване. Точно това се случва с учителската стачка. Коментарите по улици и форуми показват, че
подкрепата за стачката намалява с всеки изминал ден
Първата критична точка бе премината миналата седмица, когато правителството предложи 650 лв. заплата, синдикатите я приеха, а 2 часа по-късно се отметнаха. Търпението обаче окончателно свърши онзи ден, когато учителите обявиха, че ще блокират пътища и ще подадат колективно оставки. Логично възниква въпросът - кого наказват така? Правителството, което не отстъпва пред исканията им? Или гражданите, много от които искрено ги подкрепяха? Или учениците, които месец вече не ходят на училище и изобщо не е ясно как и дали ще наваксат пропуснатия материал?
Не знам дали сте минавали край някой от митингите на просветниците в София. Те по нищо не се отличават от протеста на таксиметровите шофьори, който толкова бе оплюван - димки, свирки, обидни надписи и викове. Само такситата липсваха. Поне за мен набиващото се на очи сравнение е ужасно и обидно, защото винаги съм смятала, че учителите са по-особена прослойка, към която трябва да се отнасяме с уважение и дори преклонение.
Защо се стигна дотук? Големият проблем на продължаващата криза е, че
справедливите искания за по-високи заплати бяха хиперболизирани
до невиждани размери. И за това са виновни не учителите, а синдикатите. Точно те би трябвало да знаят как се водят преговори, докъде може да се отстъпва, кога един протест трябва да приключи. Не може да искаш или всичко, или нищо. Не може да говориш само за пари и да блокираш всеки опит за реформа. Не може умишлено да вдигаш градуса на напрежението, ако не си сигурен, че можеш да контролираш последствията. Затова съвсем логично синдикатите изпуснаха стачката от контрол. И успяха да направят нещо, което нито един политик не е успявал през последните години - да настроят голяма част от обществото срещу учителите. Затова паралелно с дебата в обществото за подмяната на политическия елит трябва да тръгне и дебат за смяната на синдикалния елит.
А учителите? Те все повече заприличват на футболни фенове след загубен мач. Както и да завършат преговорите, дори да получат 200% увеличение на заплатите си, те загубиха мача. С начина, по който водиха протеста, те вече не са безспорният добър герой във филма. И с ореола на тази загуба ще се върнат в класните стаи. А дали това ще подобри качеството на образованието? И не беше ли това най-важният въпрос?!














А дали на някой му пука?Няма проблем, вместо да тръгват в първи клас, ще почват направо от университета. В университетите да не се мотат, ами да отменят разните му там медицини, инженерства и т.н. взриватели на макрорамката и да откриват тридневни курсове за трактористи и петдневни за осеменители на дребен и среден рогат добитък. Орачи и копачи на власт.
Мили Авторе ,

