Радостна новина долетя от Вашингтон, но трети ден никой не се радва в София. Американският президент Джордж Буш обяви, че ще прибере България под своя противоракетен щит, както го помолиха в интерес на общата натовска сигурност президентът Георги Първанов и външният министър Ивайло Калфин при посещението му в София на 11 юни. Тогава той отвърна, че няма начин това да стане, но само четири месеца по-късно показа, че е премислил. Нито дума на благодарност обаче не излита нито от президентството, нито от външно министерство. Някакво странно мълчание се носи по върховете на властта.

Подобно мълчание настава, когато хората се споглеждат и се чудят дали криво са се молили, или Господ криво ги е разбрал. Объркването тръгва от неяснотата



кой заплашва Европа, включително и България



Буш твърдеше в София, че става дума за иранска заплаха, и обясняваше, че България няма нужда от противоракетен щит за разлика от Чехия и Полша, защото далекобойните ракети на Иран щели да прелитат над нея транзит. Сега обаче той изкара нови изчисления, според които Иран бил на път да направи ракета с обсег почти 2000 км и така щял да заплаши "много наши съюзници от НАТО, включително Гърция, Румъния, България, а възможно и Полша, Унгария и Словакия". Така рече президентът завчера в Университета за национална отбрана във Вашингтон.

Университетите боравят с научни факти и Буш ги даде. Според тях заплахата се измества към Балканите и се отдалечава от Централна Европа. Логиката е желязна, защото южните части на Европа са по-близо до Иран. Какво по-силно доказателство, че Буш замисля своя противоракетен щит за отпор срещу Иран, а не срещу друга държава - например Русия? Остава обаче да се разбере защо Иран би се амбицирал да нападне Балканите - нещо, което не се е случвало още от времето на Персийската империя на Дарий I през V в. пр. н.е. След Александър Велики, който окончателно прогонва персите през IV в., такава заплаха не е имало. Буш би трябвало да се смята в някаква степен продължител на неговото дело в Европа. Дали обаче сегашният ирански президент Махмуд Ахмадинеджад се лакоми за гръцки и тракийски (български) земи като Дарий I или поне като Ксеркс? Ако имаше такива признаци, България или поне Гърция щяха най-малкото да имат обтегнати дипломатически отношения с Техеран, а те са си съвсем нормални.

Както обикновено, ставаме свидетели на



грешка в комуникацията



Докато беше в София, Буш няколко пъти показа, че трудно разбира домакините си. Той така и не научи името на българския президент, когото наричаше ту Пърнано, ту Пърнанов, докато накрая избра да му вика Джордж (както се казва самият той). Що се отнася до премиера Станишев, въобще не си направи труда да му изрича името, а го кръсти "Мистър Клийн" като популярния образ от телевизионните реклами на почистващия препарат, известен у нас като "Мистър Пропър". Сравнението обаче прозвуча ласкателно за нашия премиер, който го схвана като оценка за неговата морална чистота и борбеност срещу корупцията. Не само Буш, но и други американски ръководни лица отдавна показват, че не слушат внимателно какво им говорят българите. В Държавния департамент след пет години контакти с българския посланик Елена Поптодорова чиновниците стигнаха до предела на паметливостта си да я наричат "Мисис Попто".

Тази разсеяност, когато става дума за подробности, в сравнение с геополитическата мисия на САЩ вероятно бе причина Буш да остане с впечатление от гостуването си в София, че България едва ли не го ревнува от Чехия и Полша заради противоракетния му щит. Позицията, че сигурността в НАТО и Европа трябва да бъде неделима, не означаваше придърпване на щита към Балканите, а бе предупреждение, че България не е щастлива от създаването на напрежение с Русия заради противоракетната отбрана, в която Москва вижда заплаха за своята сигурност.



Първанов вероятно се е старал да бъде пределно ясен,



като каза на пресконференцията си с Буш: "Ние, българите, бихме приели всяко решение, което дава повече гаранции за сигурност, за неделимост на сигурността на евроатлантическото пространство, за споразумение, постигнато в диалог и прозрачност, и което не е насочено срещу трета страна, включително и срещу Русия... Българите не трябва да избират между приятелството със САЩ и приятелството с Русия." И за да е сигурен, че е разбран правилно, българският президент сведе позицията си до възможно най-просто послание: "Аз съм приятел и с Джордж (Буш), и с Владимир (Путин)".

Кой знае какво си е мислел в този момент американският гост? - може би как да се отблагодари за радушния прием в България, какъвто не срещна в други европейски страни при тогавашната си обиколка. Ето какво е измислил: искахте щит, давам ви го. Вероятно не безплатно, защото гръцки медии вече съобщиха, че е имало сондажи с какви пари би участвала Атина в изграждането му. Освен това Буш се оплака, че Конгресът му е отрязал 139 млн. долара за противоракетната отбрана в Европа. Като се добави към това и засилилата се неохота на Полша след задаващата се смяна на властта да харчи пари за американски ракети, няма нищо чудно, че Вашингтон е решил да потърси други мераклии. Чака се отговор от София, а мълчанието не е отговор.