Обичайната представа за Източна Европа е обичайно погрешна. Малцина вярваха, че комунистическата ледена шапка ще се стопи така бързо през 1989 г. А сегашният икономически растеж изглеждаше невъобразим в началото на 90-те години на миналия век. Сигурно ли е, че нищо не може да извади от релсите мощния локомотив на икономическия растеж?
Истината е, че нещо може:
недостигът на сиво вещество
Досега районът се радваше на двойния попътен вятър на евтината работна ръка - извратена изгода от комунистическото управление - и бързата икономическа интеграция с богатата половина на континента. Голямото предизвикателство занапред не е да станат по-ефикасни с цел да поевтинят производството си, а да станат по-изобретателни, за да бъдат по-добри. Това зависи главно от количеството и качеството на наличната мозъчна сила.
Жаргонът на икономистите за мозъчна сила е "човешки капитал". Ново изследване на Лисабонския съвет - проницателен мисловен тръст, базиран в Брюксел - очертава някои заплашителни тенденции. Бившият комунистически Изток на днешния Европейски съюз има изостанала индустрия, мрачна демографска картина и демодирани университети на повечето места. Изтичането на мозъци може да е необратимо.
Това изследване трябва да стане задължително четиво на
дебелоглавите, самодоволни и ояждащи се политици
в Източна Европа. Само две страни са над средното западноевропейско равнище: Словения - благодарение на своето богатство, и Турция - поради бурния си демографски растеж. За повечето други пропастта на човешкия капитал е широка и вероятно ще продължи да се разширява, вместо да се свива.
Един от факторите, на които проучването дава качествена оценка, е надареността на човешкия капитал, което означава заложбите, получени от родителите, официалното образование и професионалното обучение. По този показател Словения стои над другите, като инвестира около 156 000 долара за квалификацията на всеки работещ. В сравнение с нея България, Румъния и Словакия не достигат и половината от тази сума. Този показател за Западна Европа е над 240 000 долара.
Освен това богатата част на Европа използва в по-голяма степен наличната си мозъчна сила, защото има повече трудово заети хора, които оставя да работят все по-дълго. Обратното е в Хърватия, Полша и Словакия, които се представят твърде зле. Западноевропейските служители имат и по-добра комуникация: всяка новоприета в ЕС страна стои под средното западно равнище по проникване на интернет, а всички, с изключение на Естония и Словения, са много назад по електронно администриране (наричано също електронно правителство).
Резултатът е очевиден. Само Словения, където през 2002-2003 г. са регистрирани средно по 42 патента на 1 млн. души, се доближава по този показател до Западна Европа, в която на 1 млн. души се падат средно по 200 патента годишно. Само Словения, Чехия и Хърватия харчат едва половината от средния за Западна Европа дял от 2,2% от брутния вътрешен продукт за изследвания и развитие.
Положението не е безнадеждно. Ако се вярва на международните сравнения (които могат да бъдат много подлъгващи), средното образование в повечето бивши комунистически страни е сравнимо с равнището в Западна Европа. Факт е, че Естония и Чехия показват по-добри резултати от всички западноевропейски страни с изключение на Финландия и Холандия. Образователните реформи в Унгария, Словакия и Словения също дават плодове.
Но това е само началото. Бившите комунистически страни се нуждаят от
радикални реформи
във висшето образование; в кофата за боклук трябва да отиде старата бюрокрация от комунистическата ера с нейното монополистично, чиновническо и безрисково мислене. Това ще е трудно: хората, които имат най-голяма нужда от промяна в образователните министерства и ректоратите, са точно управляващите.
Второ, не е достатъчно да се обучават младите хора: лошата демографска картина означава, че хората от всички възрасти трябва да придобиват нови умения и да работят все по-дълго. "Всеки работещ под 65 години е прекалено ценен, за да бъде пенсиониран рано", се казва в проучването.
Без такива реформи двете половини на Европа ще спрат сближаването си и ще започнат да се раздалечават. Бедните страни са непривлекателни за иновации, имат лоши обществени услуги, нездравословна работна среда и мрачен изглед. Така те си остават бедни и застаряват, преди да забогатеят. Без някои големи и спешни промени тази съдба очаква повечето бивши комунистически страни: тъжно за тях, но лошо и за Западна Европа.
