18 октомври 2007 г. Село Радовец.

Около 14 ч. в пограничното село Радовец няма никакъв живот. Училището е пусто - учителите стачкуват. Селяните си почиват по къщите. Единственото работещо нещо е кафенето на мегдана, в което обаче няма никакви клиенти.

Барманът Козма няма работа и веднага се навива да демонстрира забележителностите по българо-турската граница. Радовец е селото, което се намира на 1-2 км от огражденията. От 1 януари 2007 г. тези мрежи се явяват и една от основните външни граници на Европейския съюз. Именно затова са и доста интересни - както от страна на нарушителите, така и от властите в Европейската централа.

"Идвате малко късно, тъй като пожарите преди два месеца унищожиха пътеките, които се бяха образували. Навсякъде може да се видят следи и оставени нишани", разказва местният младеж Козма.

Досами браздата може да се стигне както пеша, така и с кола по черен хубав път. Първо се пресичат Руснаковите имоти (така местните наричат огромните поляни ), после се минава през



два бункера, един изоставен танк,



едно оръдие и стигаш до заветната ограда.

Покрай самото съоръжение върви хубав път, по който спокойно човек може да се движи с лек автомобил. Самата ограда има повече историческа стойност, отколкото охранителна. Стотици хора са били убити в близост до това съоръжение през тоталитарните години в България. Стотици хиляди български младежи пък са обикаляли денонощно браздата, докато отбиват двегодишната си военна служба.

Сега оградата отново е в епицентъра на човешките съдби. Вървейки около нея, се виждат хранителни отпадъци, консерви, празни бутилки от вода. Всичко това говори за интензивен живот. През няколко метра се вижда как граничните полицаи се борят срещу нелегалното минаване на границата. Издълбаните дупки са запушени с камъни, теловете се оплитат и изпъват с дървени колове, а на няколко места огражденията са подсилени с двойна мрежа.

Преминаването на нарушителите става най-вече през нощта, като бежанците се крият в падините около границата. Там те изчакват каналджиите или удобен момент между смяната на джиповете на патрулиращите гранични полицаи.

Екип на в. "Сега" успя необезпокоявано да прекара повече от един час, разхождайки се покрай браздата,



преди да бъде забелязан от патрул на Гранична полиция



Часът беше около 14 ч., а редакционният автомобил - червен.

За интензивното движение през границата говори и фактът, че много често в бюлетините на МВР се съобщава за заловени нарушители на българо-турската границата.

Например гранични полицаи от ГПУ-Елхово задържаха на 8 октомври 22-ма нелегални емигранти от Ирак именно в района на с. Радовец, община Тополовград. Хората, които бягат от страната на Саддам Хюсейн, били засечени с термовизионни устройства след полунощ при преминаване на граничната река Тунджа. Малко след излизането им на сушата нелегалните емигранти са задържани от полицията. Само 6 от тях имали иракски лични карти, останалите били без документи за самоличност.

Това обаче е един от образцовите случаи на задържани нарушители. Никъде няма статистика колко души са успели да преминат браздата и по един или друг начин да се насочат в централната част на България или да хванат към други европейски държави.

За пример може да се посочи, че на 14 октомври полицейски автопатрул спрял двама мъжете до харманлийското с. Родопи, което се намира на повече от 50 км навътре в страната. Едва след проверката се оказало, че те са без документи, не говорят никакви езици и са преминали границата нелегално.

Още по-фрапиращи са случаите, когато



бежанците успяват да преминат през цялата страна



и да се явят сами в центъра за бежанци в кв. "Овча купел" в София. "Преди години имахме много такива случаи, но сега са по-малко. Ние не правим разследване как са влезли, тъй като нашата работа е съвсем друга, но уведомяваме органите на реда", споделиха от АБ.

Самите гранични полицаи признават, че пресечената местност около Радовец, както и река Тунджа, която също се намира в близост до селото, затрудняват изключително работата им. Патрулите са образувани от двама души в един джип, който е спрян на отсрещните баири. През деня наблюдението се извършва с бинокъл, а през нощта с термовизионни устройства.

"Забелязали сме, че всичко става на вълни. Има периоди, когато колегите от Турция си вършат перфектно работата и няма никакви набези, но има и моменти, когато тук, в тази пустош, става като на митинг", споделят гранични полицаи.



Бум на бежанци от Ирак



беше регистриран за първите три месеца в страната ни. За 90 дни в България тогава 88 иракчани се озоваха по различни начини в центровете за бежанци в София и с. Баня. Броят им за цялата 2006 г. е бил 71. Иракчаните са влезли по различни начини - с камиони, в тайници на влакове и преминавайки браздата с водачи или в солови акции.

От началото на годината до сега в страната ни убежище са потърсили 672 лица от 43 държави, а само за септември те са били 65 души, казват от агенцията за бежанците. Те обаче не могат да конкретизират каква е цифрата на хората, които са успели да преминат сами границата. Не могат да кажат и колко други са поели към други европейски страни, тъй като повече от бежанците не искат да остават в България заради ниския жизнен стандарт.

Иракските бежанци са хора, които може да се определят като икономически имигранти, но заради конфликта в Ирак те получават у нас хуманитарен статут, обясняват от АБ.

Този статут дава право на бежанците да пребивават спокойно на територията на страната ни, но държавата не се ангажира да им осигурява място за спане и храна. В периода, през който се водят интервюта, те спят в общежитията в новозагорското с. Баня или в това в столичния кв. "Овча купел". На месец им се полагат и по 55 лв. за храна на човек.

Запознати твърдят, че иракчаните вече по-лесно преминават границата и влизат в Сирия и Турция. От тези две страни бежанците търсят канали за транспортиране до България или друга европейска държава.



Около 7000 евро е цената,



за да бъде прекаран един човек през цяла Турция, споделиха каналджии. От нашата граница до автогарата в Свиленград пък нашенци вземали по 250 лв. на човек и златото, ако има такова по бежанците.

Турция също е подписала Женевската конвенция, но с определението, че ще приема бежанци само от европейските страни.

Иракската хуманитарна криза не може повече да бъде пренебрегвана и трябва да се търси вариант за облекчаване на съдбата на милиони хора, останали без подслон заради конфликта, призовават непрекъснато от ООН. Те обаче не дават конкретика на държавите, в които се появяват тези емигранти.

От началото на тази година България трябва да спазва и регламента "Дъблин II". Според него един бежанец трябва да бъде експулсиран от страната, която първа го е приела и му е разгледала молбата за статут. Обикновено при отказ този човек отива в друга европейска държава - досега беше възможно отново да подаде молба за статут с друго име. На всички нелегално влезли вече се правят пръстови отпечатъци и се вкарват в база данни. Така в Германия или Франция се вижда, че дадено лице имат отказ от България. По регламента "Дъблин II" той се връща в България, а оттук МВР му купува самолетен билет и го експулсира.

Най-неприятното обаче е, че покрай бежанците и нелегалните емигранти в страната ни могат да проникнат всякакви елементи, които вече не са проблем само на България, но и на Европейския съюз.