Дори страната да бъде най-грубо ограбена пред очите на всички, виновниците няма да бъдат даже ощипани за безобразията си. Това е основният извод от докладите на Сметната палата, която провери как в продължение на 8 години общините в България са се разпореждали, или по-точно са благославяли разграбването на общинското имущество. Най-печалното е, че от констатациите за изтичане на милиони от общинските хазни не следва нищо. Сметната палата не може да предаде почти никоя сделка на прокуратурата, защото де юре не става дума за престъпление. Така местната власт се превръща в златна среда за безнаказано отклоняване на милиони към частни джобове. И този извод може да се подкрепи с много примери от ревизиите на Сметната палата.

В продължение на 8 години срещу всеки 1000 лв. свое имущество, което община Варна е апортирала с благородни цели в търговски дружества, в хазната са се връщали смешните 4 лв. дивидент. Воден от неясни мотиви, които не личи да съвпадат с обществения интерес, общинският съвет във Варна в периода на одита, 1998-2005 г., непрекъснато е разширявал стопанската си дейност. Така апортираното имущество в търговски дружества достига средно над 48 млн. лв. на година, като срещу него в общинската хазна е влизал дивидент в размер на 0.19 млн. лв. Според одиторите "коефициентът на рентабилност на общинското участие е 0.004", т.е. срещу 1 лв. в хазната като дивидент са се връщали 0.4 стотинки.

Пример за



тотално неизгодно общинско участие



е Дворецът на културата и спорта във Варна. Общината е предоставила на дружеството имущество за 34 млн. лв., а през целия период от него в хазната са постъпили обратно едва 0.029 млн. лв. "Коефициентът на рентабилност на общинското участие е нулев", отчита Сметната палата. Срещу вложени имоти за 12 млн. лв. в "Спортен комплекс - Варна" АД общината е получила нула лева дивидент. Създадени са предпоставки за скрита приватизация на въпросното общинско имущество, заключават експертите от Сметната палата.

10-годишното участие на общината в "Търговски дом" АД не само че не е довело до изграждането на търговски дом, но общината е загубила имот в идеалния център за над 3 млн. лв. За целия период тя е получила дивидент в размер на мизерните 10 803 лв.

Положението в Русе е не по-малко трагично. Общината е участвала във футболен клуб "Дунав" (Русе), като му е предоставила покрит пазар за безвъзмездно ползване за 3 години. За това време обаче в общинската хазна не е постъпил никакъв дивидент, поради което сделката е неизгодна, заключават одиторите от Сметната палата.

Русенската стокова борса, в която общината е участвала със 78% от капитала и с недвижим имот, не е внасяла в общинската хазна 50% от събраните наеми, пропорционално на общинското участие, пише в доклада за града. "Поради неизвършени икономически обосновки апортирането на недвижими имоти в акционерни дружества не е допринесло за увеличаване на приходите по бюджета на общината", обобщава Сметната палата.

Община Хасково



не е правила никаква - нито финансова, нито инвестиционна оценка



на търговските дружества, в които е апортирала свои имоти. През 5 от 8-те години, които обхваща одитът, в общинската хазна не е постъпил нито лев дивидент от никое от търговските й дружества. В 5 от 7-те дружества, в които общината е акционер към края на 2005 г., общинският съвет не е благоволил дори да прати свой представител.

Не по-добро е положението и в Пловдив. Въпреки че общината е внесла имоти за 1.26 млн. лв. в "Увеселителен парк Тракия" АД, тя не е получила никакъв дивидент, нито пък е изграден увеселителен парк, сочат данните. Неефективно е и участието на общината в "Тържище Тракия" АД.

За крупните неизгодни апорти в София пък може да се напише дисертация. Сметната палата е преброила 683 апортирани имота, частна общинска собственост, в "Софийски имоти". "Осъществена е скрита приватизация на общинската собственост, която не носи приходи за общината. Общината се е лишила от собственост, която би могла да бъде предмет на приватизация или на продажба чрез търг, които са по-ефективни начини за разпореждане", гласи заключението на одиторите.

Почти няма община, при която апортите на имоти в търговски дружества да не са в стил "сливи за смет". Пропуснатите ползи не могат да се пресметнат. Оказва се, че общините се лишават от имотите, без изобщо да направят анализ дали ще е ефективно участието им в съответните търговски дружества. Често благородните на пръв поглед цели, с които се създават въпросните смесени фирми, изобщо не се постигат. Но за разлика от общината известни и безизвестни добре облечени бизнесмени очевидно много добре са си направили сметката как скрито да вземат на безценица общинското имущество.

Най-абсурдното е, че за тези, които дават зелена светлина на ограбването на българските граждани, наказание няма и няма да има. Държавата е съвсем безсилна, когато трябва да спре подобни безобразия. Омагьосаният кръг се върти около факта, че огромна част от разрушителните за общинските бюджети сделки



де юре не са престъпления



Те са укорими не от гледна точна на законосъобразността им, а само откъм целесъобразност и ефективност. Освен това решенията се вземат от общинските съвети, които са колективен орган и от тях отговорност не може да се търси.

Сметната палата от своя страна е със съвсем ограничени правомощия. Тя може само да дава препоръки към кметовете и общинските съвети и в много редки случаи - когато например се докажат документни престъпления или умишлено занижени оценки на имущество, да се обърне към прокуратурата. Държавната финансова инспекция пък работи само по сигнали и изобщо не е правила проверка на апортните сделки на общините. Областните управители не могат да спрат сделка заради нецелесъобразност, те следят само дали е спазен законът.

Още по-тревожното е, че практиката не се променя независимо кой управлява общината. Затова са нужни законово промени, които да не позволяват подобни безобразия. Опозицията вече внесе няколко варианта за поправки в нормативната база. Иван Сотиров, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев от ОДС предлагат общините да се разпореждат с недвижимите имоти частна общинска собственост само чрез публичен търг. Те не виждат логика това да става по сегашните непрозрачни и непазарни процедури.

По-мекият вариант е на независимите депутатки Елеонора Николова и Мария Капон. "Не може да се приеме, че замените са априори неизгодни. Пълното изключване на подобна възможност е твърде краен вариант", коментира пред "Сега" Николова. Затова двете депутатки предлагат замените да се правят не безразборно, а само по инициатива на общината и за обслужване на планирани от нея инвестиционни или инфраструктурни проекти. Апортите на общински имоти да се правят само в общински търговски дружества, а не в смесени, предлагат още депутатките. Сега е честа практика общините да губят своите имоти след увеличението на капитала на смесеното дружество.

От гласуването на проектите в пленарна зала ще си проличи има ли властта изобщо желание да ограничи пилеенето на общинската собственост. Но дори да се промени законът, няма ли ефективен контрол, прогнозата за останалите още непродадени, незаменени или неапортирани общински имоти е твърде, твърде мрачна...